Определение № 3024 от 12.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 437/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Реално и вълшебно“ ЕООД, със седалище в [населено място], против въззивно решение № 1540 от 27 март 2023 г., постановено по в.гр.д. № 10808/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 8234 от 18 юли 2022 г., постановено по гр.д. № 29294/2021 г. по описа на Софийски районен съд, и вместо него са уважени предявените от В. В. А. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищцата, извършено със заповед № 08/09.04.2021 г. на управителя на дружеството, за неговото отменяване и за осъждане на дружеството да заплати на А. сумата от 1818,07 лева обезщетение за оставането й без работа и за назначаване на по-нископлатена работа за периода 09.04.2021 г.-17.08.2021 г., ведно със законната лихва от 26.05.2021 г. до окончателното плащане. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е необосновано и очевидно неправилно. Твърди се, че А. е злоупотребила с доверието на работодателя, като е унищожила негова интелектуална собственост чрез изтриване на работни файлове от компютър в офиса, което е особено тежко нарушение на трудовата дисциплина. Съдът обаче приел тези изводи за неправилни, без да мотивира защо, като е счел за недоказано, че ищцата е изтрила въпросните файлове, тъй като достъп до компютъра са имали и други хора, включително управителят на дружеството. Съдът пренебрегнал предоставения файлов анализ на работната станция, както и изслушаните свидетелски показания, от които се установявало, че всеки служител разполага с личен профил и парола и направената проверка е именно на работната станция на А., която и никога не била отричала, че това е нейният компютър. Всички доказателства водели до извод, че ищцата е извършила твърдяното нарушение, а съдът приел, че това не е така без каквато и да е мотивировка. Въззивният състав правел необмислени констатации и измислял различни хипотези за изтриването на файловете, без да съблюдава последователността от фактите и действията. Освен това неправилно било заключението на съда, че за периода 02.04.-09.04.2021 г. ищцата не работила поради недопускане до работа от работодателя. В действителност по делото били събрани доказателства, че тя нямала готовност и желание да престира труд, а се появила на работа само за да получи трудовото си възнаграждение и да изтрие работните файлове. Като основание за касационно обжалване се поддържа хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. В срока за отговор В. В. А., чрез адв. Т. Д., представя становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване и неоснователност на касационната жалба. Между страните не се спори, че са били в трудовото правоотношение, по което А. е заемала длъжността „компютърен аниматор“. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 8 от 09.04.2021 г., с която на А. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че от 01.03.2021 г. до 09.04.2021 г. служителката не се е явявала на работа без уважителна причина и без разрешение от страна на работодателя, като на 01.04.2021 г. престоят й в офиса е под 2 часа за целия работен ден; за умишлен отказ за осъществяване на телефонен контакт с работодателя; злоупотреба с доверието на работодателя, изразяваща се в унищожаване на 01.04.2021 г. на интелектуална собственост на работодателя чрез изтриване на работни файлове от компютъра в офиса – нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ, изразяващи се в злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Между страните не е спорно и че на 01.04.2021 г. на А. са поискани обяснения и в указания срок тя е депозирала становище, както и че Заповед № 8 от 09.04.2021 г. е връчена на 09.04.2021 г. В обясненията си, които са взети предвид при налагане на наказанието, А. е заявила, че на 01.04.2021 г. действително е закъсняла за работа, но това е първото й закъснение, а по отношение на злоупотреба с доверието на работодателя е заявила, че всички завършени работни файлове се намират на сървъра на дружеството, като е отрекла да е трила файлове от персоналния си компютър. От събраните пред първоинстанционния съд доказателства – електронна кореспонденция по Viber, приобщена по реда на чл. 184, ал. 1 ГПК, свидетелски показания и видеозаписите, приобщени по реда на чл. 204 ГПК чрез оглед, автентичността на които се установява от заключението по техническа експертиза, се установява, че на 01.04.2021 г., около 09:00 ч., управителят на дружеството М. А. отишла в офиса, в който били работните места на служителите, като не е установила никой там; помещението било оборудвано с камера за видео наблюдение, за която работниците знаели; около 09:00 ч. в офиса, за да получи заплата си, дошла и св. Д., която по това време имала устно разрешение от управителя на дружеството да работи от вкъщи с оглед усложнената епидемична обстановка; около 09:40-09:50 ч. никой от останалите колеги не дошъл в офиса, поради което А. помолила св. Д. да остане, за да ги изчака, тъй като ключове за офиса имали само А. и св. Г., след което А. излязла; след около половин час А. установила по телефона, че никой освен Д. не е дошъл, поради което се върнала, за да заключи офиса и да освободи Д.; около 11:40 ч. в офиса дошли св. Г., ищцата, св. И. и М. Т., и седнали на работните си станции; около 12:12 ч. ищцата избрала от мобилния си телефон А., като дала на св. Г. телефона, за да говори с нея. От огледа на видеозаписа се установява, че Г. заявил на А. да дойде до офиса, за да даде заплатите на присъстващите и между тях възникнал спор. След като затворил телефона, св. Г. заявил на останалите присъстващи: „Аз ще ги изтрия, не, аз ще ги изтрия. Мисля да изтрием всичко.“ След това всички лица пуснали компютрите си, като на компютъра на св. Г. се появява диалогов прозорец. В 12:15:48 ч. св. Г. заявил: „Като не си е платила, няма да получи това, което е изработено.“, както и: „Имаме готовите файлове, работили сме, така че всичките ще ги изтриеме.“ Обстоятелството, че св. Г. е приканил и останалите присъствали в офиса да изтрият работните файлове поради факта, че А. е забавила изплащане на дължимите на 31.03.2021 г. заплати с един ден и с оглед вече създалото се напрежение, се потвърждава от св. И.. От записите от камерите, както и от показанията на свидетелите се установява, че около 12:30 ч. в офиса дошла А., която платила заплатите на ищцата, св. Г. и св. И. и взела от Г. ключа за офиса, след което работниците вече нямали достъп до това помещение. На 02.04.2021 г. около обяд Г., И. и А. отишли до офиса на дружеството, който бил заключен, след което повече не се върнали там. Св. Д. сочи, че на 05.04.2021 г. отишла в офиса и по молба на А. проверила наличните файлове на компютрите. Тя не открила работни файлове на компютрите на колегите си освен на този на св. И., поради което се наложило да възстановят файловете с помощта на софтуер, което се оказало невъзможно. От представения по делото констативен протокол се установява, че един брой работна станция, озаглавена РС 1, ведно с един брой SSD карта, е предадена за диагностика на „Съпортиво“ ЕООД, но не се установява кое е лицето, което е трило фалове от тази работна станция и какво е било съдържанието на изтритите файловете. Изложената фактическа обстановка е възприета и от въззивния съд. Съдът е преценил, че отказът за телефонен контакт, визиран като едно от дисциплинарните нарушения на А., не представлява такова, а и не е ясно кога е бил извършен. За периода 01.04.2021 г.- 09.04.2021 г А. не се е явявала на работа, но причина за това е изгонването й на 01.04.2021 г. от офиса на работодателя. След тази дата офисът е бил затворен и А. не е била допускана в него, което се установява от представената електронна кореспонденция и показанията на св. И.. Следователно неявяването на работа на А. за периода 01.04.2021 г.- 09.04.2021 г. не е по нейна вина и липсва дисциплинарно нарушение. По отношение на изтриването на работни файлове от компютъра на ищцата съдебният състав най-напред посочва, че в заповедта за уволнение дисциплинарното нарушение е описано като „изтриване на работните файлове от компютрите в офиса“. Тези файлове обаче не са индивидуализирани, нито работодателят е ангажирал убедителни доказателства, които да установяват, че ако е имало изтриване на работни файлове от компютър, на който е работила ищцата, то това е станало лично от ищцата на 01.04.2021 г. От представения констативен протокол на „Съпортиво“ ЕООД се установява, че на 01.04.2021 г. от PC № 1 са изтрити огромно количество файлове, което вероятно е умишлено. Констативният протокол е частен свидетелстващ документ, изрично оспорен от ищцата. Същият няма материална доказателствена сила, а ответникът не е поискал компютърна експертиза, с която да докаже верността на констативния протокол по отношение на самото деяние и на изчисленото време на изтриване на фаловете от PC № 1. Отделно по делото няма данни т.нар. PC № 1 да е именно работният компютър на ищцата, а и компютърът не е индивидуализиран в протокола или в процесната заповед за уволнение. От изслушания запис на видеофайлове става ясно, че св. Г. се заканва да изтрие, предполага се – файлове, и говори от името на всички. Не се вижда обаче на записа ищцата лично да трие файлове, макар да е в офиса и да е пуснала компютъра си, нито да взема отношение по въпроса дали е съгласна да се изтрият файловете. Съдът не е взел предвид показанията на св. А., тъй като е управител на ответното дружество. При това положение въззивната инстанция приема, че представените доказателства създават вероятност, но не установяват по несъмнен начин, че ищцата лично е изтрила на 01.04.2021 г. работни файлове от работния си компютър. Няма категорични данни, че преди 01.04.2021 г. въпросните неиндивидуализирани файлове въобще са се намирали на този неиндивидуализиран компютър, на който е следвало да работи ищцата. Дори да се приеме за вярно посоченото в констативния протокол, от него става ясно единствено, че от т.нар. PC № 1 са изтрити огромно количество файлове, но не и че това са работни файлове, отговорност на ищцата. Липсва и приета по делото компютърна експертиза, която да установи, че изтриването на файловете е станало на дата 01.04.2022 г, както и че не е възможно тази дата на изтриване да бъде манипулирана. Освен това ответникът не е установил по безспорен начин, че само ищцата е имала достъп до неиндивидуализирания й работен компютър, съответно че само тя е могла да извърши изтриването на работните файлове, ако такива са били налични към 01.04.2021 г. Самият ответникът признава, че е можел да получи достъп до компютъра на ищцата чрез администраторски акаунт и парола. Достъп до компютъра е имала и св. Д., както и служители от „Съпортиво“ ЕООД, а освен това, след като компютърът на ищцата веднъж е стартиран, то на него (ако липсват допълнителни защити, за което няма данни) могат да се извършат действия и от други лица, които се намират в офиса по същото време, вкл. в отсъствието и без знанието на ищцата. На последно място, посочването от А. в електронна кореспонденция, че може да съдейства „за положително решаване на проблема с липсващите файлове“ не е признание за лично изтриване на файловете. При липсата на конкретни доказателства съдът е стигнал до извода, че има множество вероятности кой, кога и как е изтрил работните файлове на компютъра на А., поради което не е налице дисциплинарно нарушение и процесната заповед следва да бъде отменена. При тези данни липсва основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В касационната жалба се твърди, че решението страда от очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Обобщено, оплакванията на касатора са, че въззивният съд неправилно е възприел фактическата обстановка по делото и събраните доказателства и е стигнал до нелогичния извод, че и други лица освен ищцата са могли да извършат твърдяното нарушение – изтриване на работни файлове. Изложените доводи обаче заявяват твърдения за необоснованост на обжалвания акт, респ. за неговата неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а не за очевидната му неправилност. Между двата порока има съществена разлика. В практиката на ВКС последователно се застъпва разбирането, че очевидната неправилност е тежък порок, който е установим пряко от мотивите на обжалвания съдебен акт. Въззивното решение е очевидно неправилно, когато мотивите му са вътрешно противоречиви, изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика и почиват на предположения. Очевидна неправилност на съдебния акт, във формата на очевидна необоснованост, е налице, когато се констатира логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на решението и направения въз основа на тях фактически извод (в този смисъл решение № 194 по гр.д. № 877/2023 г. на ВКС, III г.о. и решение № 158 по гр.д. № 4138/2022 г. на ВКС, III г.о.). От друга страна, неправилността по смисъла на чл. 281 ГПК не може да се установи единствено от съдържанието на самия акт, без да се извърши анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните, без да се обсъдят и изследват доказателствата и тяхното съдържание. В тези случаи обаче допускането на касационното обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглежданата в настоящото производство касационна жалба не са поставени въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е обосновал порока очевидна неправилност с доводи, относими към конкретните факти на спора и е извършил собствена интерпретация на събраните по делото доказателства, като така е възпроизвел различна фактическа обстановка от възприетата от съда, респективно е направил и различни изводи по съществото на спора. Възприетата от съда фактическа обстановка обаче е относима към правилността и обосноваността на съдебното решение и не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК, а може да бъде проверена във втората фаза на касационното производство, при допускане на касационно обжалване по конкретно формулиран правен въпрос. Такъв, както се посочи, в случая липсва. За пълнота е необходимо да се отбележи, че изложените от съда мотиви относно неуспешно проведеното косвено доказване на твърдяното нарушение – изтриване на работни файлове от ищцата, не са вътрешно противоречиви и не нарушават правилата на формалната логика. Съдебният състав е изградил преценката си за фактическата обстановка по делото въз основа на всички събрани по делото доказателства, подробно е обсъдил липсата на достатъчна индивидуализация на работната станция и работните файлове на ищцата и е аргументирал изводите си, съобразявайки правилата за разпределяне на доказателствената тежест. В този смисъл не е налице очевидна неправилност като тежък порок, който да е установим пряко от мотивите на обжалвания съдебен акт. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,