Определение № 672 от 25.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 761/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. М. М. и Г. В. М., [населено място] срещу решение № 562/15.03.2012г., постановено по гр.д.№ 2813/11г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 08.06.11г. по гр.д.№ 2917/06г. на Софийския градски съд са отхвърлени исковете с правно основание чл.82 ЗЗ /отм./, предявени от касаторите против „Национално бюро на автомобилните застрахователи” за присъждане на обезщетения в размер на по 20000 лв. за претърпени неимуществени вреди поради смъртта на сина им М. О. М., загинал при катастрофа, предизвикана то водача на л.а. м.Фолксваген с немска регистрация. Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Ответникът не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че за отговорността на ответника по чл.82, ал.2 ЗЗ /отм./, същият следва да е изпълняващо Бюро по силата на ангажимент по линия на застрахователно покритие „зелена карта”, което обосновава прехвърляне на пълномощията по уреждане на щети от застрахователя на чуждестранното лице – нарушител на национален застраховател. Изложени са съображения, че съгласно Вътрешните правила на Съвета на бюрата /от 30.05.02г./ зелената карта представлява международен сертификат за застраховка „Гражданска отговорност”, издаван по образец. В случая, от писмото на застрахователя в Германия за сключена застраховка „Гражданска отговорност” не ставало ясно дали същият има функциите на Национално бюро или е член на такова и дали има правомощията да издава сертификати „зелена карта”. Решаващият състав е счел, че не са доказани материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, поради което е отхвърлил иска. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че касационното обжалване следва да се допусне. Касаторите поставят въпросите относно доказването на съществуването на застрахователно правоотношение при липсата на спор с издателя на застрахователния сертификат „зелена карта”. Позовават се на противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 7/77г. На състава на ВКС е известно решение № 138/07.11.2011г. по т.д.№ 976/10г. на І т.о., в което по реда на чл.290 ГПК е даден отговор на въпроса за разпределение на доказателствената тежест в сходна хипотеза – за начина на установяване на застрахователната сума по застраховка „зелена карта”. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд