Определение № 1694 от 04.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 955/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Подадена е частна касационна жалба от Р. Б. И., чрез адв. К. М., срещу въззивно определение № 247/08.01.2025 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 15009/2024 г. на Софийски градски съд, с което е отменено протоколно определение от 24.10.2024 г. по гр. д. № 24785/ 2024 г. на Софийския районен съд, в частта, с която е прекратено производството по делото, на основание чл. 126 ГПК, по отношение на предявения от Г. В. Б. иск по чл. 131 СК за ограничаване на родителските права на ответника Р. Б. И. по отношение на общото на страните малолетно дете относно режима на упражняване на лични отношения с детето и делото е върнато на Софийския районен съд за продължаване на процесуалните действия в частта по този иск. Първоинстанционното определение е потвърдено в останалата му прекратителна част по отношение на предявения по делото насрещен иск по чл.131 СК на Р. И. срещу Г. Б.. В жалбата се поддържа, че определението на въззивния съд е нищожно, недопустимо и неправилно. В изложението си жалбоподателят сочи основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК – нищожност, недопустимост и очевидна неправилност на въззивното определение. Ответната страна по жалбата - Г. Б., чрез адв.В. В., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол, респ. за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: Частната касационна жалба, имаща за предмет въззивното определение в частта му, с която преграждащото първоинстанционно определение е отменено и производството е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от Г. Б. иск по чл. 131 СК за ограничаване на родителските права на ответника Р. И., е процесуално недопустима за разглеждане в тази си част. Атакуваното в тази му част въззивно определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие. В случая, въззивният съд е уважил подадената частна жалба срещу определението на Софийския районен съд в частта, с която е прекратено производството по първоначално предявения иск по чл. 131 СК и е върнал делото за продължаване и извършване на следващите се съдопроизводствени действия. С оглед на този резултат, определението в посочената част не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като то не е преграждащо хода на делото, а е по движението му, поради което самостоятелното му обжалване не е предвидено от законодателя. В останалата си част частната касационна жалба също е процесуално недопустима. В случая, първоинстанционното определение в частта, с която е прекратено (на основание чл. 126 ГПК) производството по делото по предявения насрещен иск на Р. И. срещу Г. Б., не е било обжалвано от касатора пред въззивния съд. Жалбоподател във въззивното производство е била само Г. Б.. Р. И. не е упражнил правото си да подаде частна жалба срещу първоинстанционното определение, като в отговора си по частната жалба на Б. е поддържал, че прекратителното определение на СРС по първоначалния и насрещния иск е правилно и следва да се потвърди. При това положение, с изтичането на срока за въззивно обжалване на определението на СРС в частта му, с която е прекратено производството по насрещния иск, за ищеца по този иск - Р. И. - е преклудирана възможността за иницииране на последващ инстанционен контрол пред касационната инстанция. В българското гражданско процесуално право не е предвидена възможност за подаване на частна касационна жалба за онази страна в процеса, която е била удовлетворена от крайния правен резултат на първата инстанция, не е обжалвала този резултат, но при неговото потвърждаване от въззивния съд, обжалва въззивното определение едва пред касационната инстанция. Предвид изложеното частната касационна жалба срещу въззивното определение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното прекратително определение, също е недопустима. По изложените съображения, подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение