Определение № 362 от 07.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 892/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 17969 от 03.06.2011 г. на Г. Д. С. и Й. Д. П., чрез адв. К. С. срещу решение № 546 от 27.04.2011 г., постановено по гр. д. № 1137/2010 г. на Окръжен съд – Варна, с което е оставено в сила първоинстанционното решение и е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм.–ДВ бр.100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационнaта жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото – от пазарната им цена. В първоинстанционното производство по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот в размер на 14773 лв., а съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм/ (искът е предявен при действието на отменения ГПК), размерът на цената на иска е ¼ от данъчната оценка или 3693, 25 лева. Ето защо подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. Разноски в полза на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,