Определение № 3561 от 29.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1453/2026 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба вх. № 2739 от 9.02.2026 г. на Т. И. К., приподписана от адвокат С. С., против определение № 3176 от 18.12.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2030 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено определение № 4725 от 25.08.2025 г. по ч. гр. д. № 6155/2025 г. на Районен съд - Бургас за оставяне без разглеждане искането й за спиране на въвод във владение, насрочен за 27.08.2025 г., по изп. д. № 630/2021 г. на ЧСИ С. Н., с рег. № * на КЧСИ. Съдът констатира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разясненията в т. 7 на Тълкувателно решение № 6/2013 от 14.03.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определение на окръжен съд, постановено по частна жалба срещу определение на районен съд по молба за спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК не подлежи на касационно обжалване освен в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. В мотивите на тълкувателното решение е посочено изрично, че съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат определения на въззивни съдилища, с които се потвърждават определения, преграждащи развитието на делото и определения, с които се дава разрешение по съществото на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението на окръжен съд, постановено по частна жалба срещу определение на районен съд по молба за спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК не попада в посочените категории актове - това определение несъмнено не е преграждащо, нито разрешава материалноправен въпрос, свързан с предмета на това производство. По своята правна същност, производството по чл. 524 ГПК е специфично производство за обезпечаване на бъдещ иск - спирането на принудителното изпълнение обезпечава бъдещия иск на третото лице, заявяващо права върху присъдения имот, което по своя характер е обезпечителна мярка. Определението по чл. 524 ГПК има привременен характер, тъй като действието му е до приключване на производството по иска на третото лице, като целта му е да съхрани статуквото предвид претендираното от третото лице право върху имота. Според тълкувателното решение на касационен контрол не подлежат определенията на въззивния съд, с които се оставя без уважение частната жалба както срещу отказа на първата инстанция да допусне обезпечение на иска, така и срещу тези, с които се връщат или се оставят без разглеждане като недопустими молбите за обезпечение на иска. Частната касационна жалба е насочена срещу акт, който не подлежи на касационно обжалване, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение