Определение № 19 от 19.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Д. А. Ц., чрез адв. М. Г., срещу решение № 226 от 12. 12. 2019 г. по в. гр. д. № 105/2019 г. на ОС - Разград в частта, с която след частична отмяна на решение № 95 от 13. 06. 2018 г. по гр. д. № 346/2014 г. на РС-Карнобат, е изнесен на публична продан, на осн. чл. 348 ГПК, допуснатият до делба между Ц. С. С., Д. А. Ц., Й. П. Ц. и С. А. Ц. жилищен имот съставляващ поземлен имот с идентификатор .......... и площ от 590 кв.м., ведно с построената върху него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ..........., селскостопанска сграда с идентификатор .............. и селскостопанска сграда с идентификатор ........... по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица]., както и в частта, с която след отмяна на решение № 95 от 13. 06. 2018 г. по гр. д. № 346/2014 г. на РС-Карнобат, е отхвърлен предявеният от Д. А. Ц. против Ц. С. С. иск за присъждане на сумата 2625 лв. обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, за неоснователното лишаване от ползване на притежаваната от ищеца 1/9 ид. ч. от съсобствени земеделски имоти за стопанските 2012/2013 г., 2013/2014 г., 2014/2015 г., 2015/2016 г. и 2016/2017 години.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на решението в частта му, с която делбата на жилищния имот е извършена по реда на чл. 348 ГПК, чрез изнасянето му на публична продан, поради постановяването му в противоречи на чл. 69, ал. 2 ЗН и при допуснато нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК. Иска се допускането му до касационно обжалване в тази част на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или постановяване на решение, с което делбата на жилищния имот бъде извършена чрез разпределянето му в дял на съделителя Ц. С..

Поддържа се недопустимост, евентуално неправилност на въззивното решение в частта му, с която е отхвърлена претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС. Твърди се, че в тази част решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по незаявена претенция, а при условията на евентуалност се твърди неправилност на решението, поради постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение – извършена от въззивния съд промяна в квалификацията на претенцията, без да даде възможност на страните да ангажират доказателства с оглед новата квалификация и подлежащите на доказване факти. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта по този иск на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – за проверка на допустимостта му, евентуално – на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обезсилването му, евентуално – отмяната му, и връщане на делото в частта по този иск за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В подаден писмен отговор от съделителя Ц. С., чрез адв. П. Г., е изразено становище за недопустимост на касационната жалба в частта й по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, предвид цената му и с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, както и за липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта му по извършване на делбата на жилищния имот и правилност на същото. Претендира се присъждане на възнаграждение за безплатно осъществяваното процесуално представителство на Ц. С. пред настоящата инстанция, на осн. чл. 38 ЗА.

Съделителката С. К. не е изразила становище по жалбата.

Подадена е касационна жалба от Й. П. Ц., чрез адв. Д. Н. К., срещу решение № 226 от 12. 12. 2019 г. по в. гр. д. № 105/2019 г. на ОС – Разград в частта, с която след частична отмяна на решение № 95 от 13. 06. 2018 г. по гр. д. № 346/2014 г. на РС-Карнобат, е изнесен на публична продан, на осн. чл. 348 ГПК, допуснатият до делба между Ц. С. С., Д. А. Ц., Й. П. Ц. и С. А. Ц. жилищен имот съставляващ поземлен имот с идентификатор .............. и площ от 590 кв.м., ведно с построената върху него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ............., селскостопанска сграда с идентификатор ............. и селскостопанска сграда с идентификатор ............ по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица]., както и в частта, с която след отмяна на решение № 95 от 13. 06. 2018 г. по гр. д. № 346/2014 г. на РС-Карнобат, е отхвърлен предявеният от Й. П. Ц. против Ц. С. С. иск за присъждане на сумата 2625 лв. обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, за неоснователното лишаване от ползване на притежаваната от ищцата 1/9 ид. ч. от съсобствени земеделски имоти за стопанските 2012/2013 г., 2013/2014 г., 2014/2015 г., 2015/2016 г. и 2016/2017 години.

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на въззивното решение в частта му, с която е постановено изнасяне на публична продан на допуснатия до делба жилищен имот, на осн. чл. 348 ГПК, поради несъобразяване с разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗС, както и с извършеното в хода на делото прехвърляне на имота в полза на трети лица от наследодателката на Ц. С.. Сочи се основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Иска се допускане до касационно обжалване на решението в тази част, отмяната му и извършване на делбата на жилищния имот чрез разпределянето му в дял на Ц. С..

Развити са и съображения за недопустимост, евентуално за неправилност на въззивното решение в частта му, с която е отхвърлена претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, които са идентични с тези на жалбоподателя Д. Ц.. Иска се допускане до касационно обжалване на решението в тази част на осн. чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – за проверка на допустимостта му.

Съделителите Ц. С. и С. К. не са подали отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

1. По касационните жалби на Д. Ц. и Й. Ц. срещу въззивното решение в частта му по извършване на делбата на жилищния имот.

С влязло в сила решение № 70 от 28. 04. 2017 г. по гр. д. № 346/2014 г. на РС - Кубрат е допусната делба между съделителите Ц. С., Д. Ц., С. К. и Й. Ц. на следните недвижими имоти:

а/. 4 бр. земеделски имоти, възстановени на наследници на К. Ц. К., при дялове: 6/18 ид.ч. за Ц. С. и по 4/18 ид.ч. за Д. Ц., С. К. и Й. Ц.;

б/. 5 бр. земеделски имоти, възстановени на Х. К. Ц., при дялове: 6/9 ид.ч. за Ц. С. и по 1/9 ид.ч. за Д. Ц., С. К. и Й. Ц.;

в/ жилищен имот - поземлен имот с идентификатор.............. и площ от 590 кв.м., ведно с построената върху него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ............., селскостопанска сграда с идентификатор ............... и селскостопанска сграда с идентификатор .............. по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], при дялове: 15/18 ид.ч. за Ц. С. и по 1/18 ид.ч. за Д. Ц., С. К. и Й. Ц..

С решение № 95 от 13. 06. 2018 г. по гр. д. № 346/2014 г. на РС-Кубрат делбата на земеделските имоти по т. „а“, които наследодателят на страните Х. К. Ц. е получил по наследство от баща си К. Ц. К. и реституция по ЗСПЗЗ, и делбата на земеделските имоти по т. „б“, които наследодателят на страните Х. К. Ц. е получил на основание реституция по ЗСПЗЗ, е извършена чрез разпределянето им между съделителите по реда на чл. 353 ГПК. В тези части първоинстанционното решение по извършване на делбата е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция производството по извършване на делбата е висящо само досежно жилищния имот - поземлен имот с идентификатор ............. и площ от 590 кв.м., ведно с построената върху него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор .............., селскостопанска сграда с идентификатор ............. и селскостопанска сграда с идентификатор .............. по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], допуснат до делба при дялове: 15/18 ид.ч. за Ц. С. и по 1/18 ид.ч. за Д., С. и Й. Ц..

Първоинстанционният съд е разпределил този имот, по реда на чл. 353 ГПК, в дял на Ц. С., заедно с част от земеделските имоти, възстановени на наследодателя Х. К. Ц., но без с този имот да се намалява стойността на дела му от земеделските имоти (стойността на притежаваните от Ц. С. 6/9 ид.ч. от земеделските имоти възстановени на Х. К. Ц. възлиза на 54162 лв. /6/9 от 81240 лв./, каквато е и стойността на разпределените му по реда на чл. 353 ГПК земеделските имоти, описани по-горе в т. „б“, а земеделските имоти от тази група, разпределени на останалите съделители са на стойност по 9026 лв., които суми съответстват на стойността на дяловете им /1/9 от 81240 лв./). Приел е, че жилищният имот следва да се разпредели на Ц. С. по реда на чл. 353 ГПК по следните съображения: а/. в наследството на Х. К. Ц. са включени и земеделски имоти, наред с процесния жилищен имот, като общият брой на имотите (няколко земеделски и един жилищен) надхвърля броя на съделителите, поради което е налице възможност всеки съделител да получи дял в натура и да се спази принципът на чл. 69, ал. 2 ЗН; б/. съделителят С. притежава най-голям дял от жилищния имот - 15/18 ид.ч.; в/. праводателката му М. С. Ц., на чието място е конституиран С., на осн. чл. 227 ГПК, в хода на делбеното производство е продала този имот на трети на делото лица, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 76 ЗС С. има непосредствен правен интерес жилищният имот да се падне в негов дял, за да изпълни, като правоприемник на продавача, задълженията си към купувачите.

Въззивният съд е приел, че делбата на жилищния имот следва да се извърши по реда на чл. 348 ГПК, чрез изнасянето му на публична продан, по следните съображения: а/. неподеляемост на имота; б/. необходимостта от спазване на принципа за равнопоставеност между съделителите при разпределението по чл. 353 ГПК, чрез прилагане на критериите, изводими от ППВС № 7/73 г., т. 5; в/. невъзможност за обособяване на равностойни дялове тогава, когато до делба са допуснати разнородни имоти, съществено различаващите по вид и стойност; в/. липса на съгласие между съделителите за извършване на делбата на жилищния имот чрез разпределянето му, заедно със земеделските, в дял на С. (съделителят С. се е противопоставял на това).

По касационните жалби на Д. Ц. и Й. Ц. в частта им срещу въззивното решение в частта, с която делбата на жилищния имот е извършена чрез изнасянето му на публична продан.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Д. А. Ц. се поставят следните въпроси, касаещи извършването на делбата на жилищния имот:

1. Дали публичната продан по чл. 348 ГПК на жилищен имот (дворно място, видно с построена в него жилищна сграда и стопански постройки) е допустим способ за извършване на делбата на този имот, ако до делба са допуснати и земеделски имоти, разпределени между съделителите по реда на чл. 353 ГПК, броят на имотите надхвърля броя на съделителите и е възможно жилищният имот да се разпредели в дял на някой от съделителите по реда на чл. 353 ГПК, наред с разпределените му в дял земеделски имоти.

Въпросът се поставя във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС: решение № 83 от 10. 06. 2016 г. по гр. д. № 6052/2015 г., 1 г.о., решение № 634 от 4. 10. 2010 г. по гр. д. № 1378/2009 г., 1 г.о., решение № 60 от 26. 07. 2010 г. по гр. д. № 534/2009 г., 1 г.о., решение № 224 от 21. 11. 2016 г. по гр. д. № 2378/2016 г., 1 г.о.

2. Длъжен ли е въззивният съд да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички доводи, възражения и доказателства от значение за делото и да изложи собствени мотиви, които да обосноват постановения диспозитив.

Въпросът касае оплакването на касатора, че въззивният съд не е аргументирал решението си за извършване на делбата на жилищния имот чрез изнасянето му на публична продан, и е поставен също във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди разрешаването му в противоречие решения на ВКС: решение № 288 от 2. 10. 2013 г. по гр. д. № 1037/2012 г., 4 г.о., решение по гр. д. № 191/2011 г., 2 г.о., решение по гр. д. № 1413/2009 г., 4 г.о. – постановени във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 272 ГПК, решение № 24 от 28. 10. 2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г., 1 г.о., решение № 8 от 20. 02. 2013 г. по гр. д. № 470/2012 г., 2 г.о., решение № 113 от 18. 05. 2016 г. по гр. д. № 5961/2015 г., 3 г.о.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Й. П. Ц. се поставя въпрос, касаещ извършването на делбата на жилищния имот, който е сходен на първия въпрос, поставен от касатора Д. Ц., и касае възможността за извършване делба на жилищен имот чрез изнасянето му на публична продан по реда на чл. 348 ГПК, ако предмет на делбата във фазата по извършването й са и земеделски имоти, разпределени между съделителите по реда на чл. 353 ГПК, броят на имотите надхвърля броя на съделителите и е възможно жилищният имот да се разпредели в дял на някой от съделителите по реда на чл. 353 ГПК, наред с разпределените му в дял земеделски имоти.

Въпросът е поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС, като жалбоподателката се позовава на същите решения на ВКС: решение № 83 от 10. 06. 2016 г. по гр. д. № 6052/2015 г., 1 г.о., решение № 634 от 4. 10. 2010 г. по гр. д. № 1378/2009 г., 1 г.о., решение № 60 от 26. 07. 2010 г. по гр. д. № 534/2009 г., 1 г.о., решение № 224 от 21. 11. 2016 г. по гр. д. № 2378/2016 г., 1 г.о.

Не e налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта му по извършване на делбата по първия въпрос, поставен от жалбоподателите, тъй като не е доказано разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС, включително и с посочените от касаторите решения. В решение № 83 от 10. 06. 2016 г. по гр. д. № 6052/2015 г., 1 г.о., е коментирано дали публичната продан е допустим способ за извършване на делбата, ако до делба е допусната двуетажна жилищна сграда, която е поделяема на два самостоятелни жилищни обекта, и гараж, между съсобственик с дял 1/6 ид.ч. и двама съсобственици с общ дял 2/6 ид.ч. придобит в режим на СИО. В решение № 634 от 4. 10. 2010 г. по гр. д. № 1378/2009 г., 1 г.о., е обсъдено допустимо ли е извършване на делбата чрез публична продан, ако до делба е допуснат незастроен парцел между четирима съделители от две колена и парцелът е поделяем както на два, така и на четири дяла,. В решение № 60 от 26. 07. 2010 г. по гр. д. № 534/2009 г., 1 г.о., е разрешен въпросът относно способа за извършване на делбата на 22 бр. земеделски имоти между 24 бр. съделители, които са наследници от различни колена и е възможно за всяко коляно да се обособят реални дялове. В решение № 224 от 21. 11. 2016 г. по гр. д. № 2378/2016 г., 1 г.о., е прието, че е недопустимо изнасяне на допуснато до делба дворно място на публична продан, ако дворното място е поделяемо на два дяла, колкото е и броят на съделителите. Тоест, несъвпадението между изводите в мотивите към цитираните решения, че публичната продан е недопустим способ за извършване на делбата, и изводите в мотивите към обжалваното въззивно решение, че делбата на жилищния имот следва да се извърши чрез изнасянето му на публична продан, се дължи на различието в установената по делата фактическа обстановка, а не на нееднакво тълкуване и прилагане на правна норма.

На следващо място, изводите на въззивния съд съответстват на формираната по въпроса практика на ВКС, според която способът на чл. 353 ГПК е приложим само при възможност да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество или при съгласие на съделителите да се образуват дялове с различни по вид имоти. Когато до делба са допуснати съществено различаващи се по стойност и разнородни имоти (един жилищен имот и няколко нежилищни) не е възможно оформянето на равностойни дялове между съделителите. Поради това в този случай жилищният имот, ако не може да бъде възложен по реда на чл. 349, ал. 1 или ал. 2 ГПК, следва да бъде изнесен на публична продан, а останалите еднакви по вид имоти следва да се обособят дялове и да се разпределят между съделителите по реда на чл. 353 ГПК, а при равни дялове - между съделителите следва да се тегли жребий по реда на чл. 350 - 352 ГПК. В този смисъл са решение № 258 от 25. 10. 2011 г. по гр. д. № 144/2011 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 165 от 8. 05. 2012 г. по гр. д. № 900/2011 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 7 от 27. 01. 2016 г. по гр. д. № 4711/2015 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 74 от 25. 03. 2013 г. по гр. д. № 744/2012 г. на ВКС, 2 г.о.

Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и по втория въпрос, поставен от жалбоподателя Д. Ц.. В съответствие с посочената от същия практика на ВКС, въззивният съд е обсъдил всички обстоятелства, които са от значение при преценка способа за извършване на делбата, обсъдил е всички събрани по делото доказателства, разгледал е доводите и възраженията на страните и е изложил собствени мотиви, в които е аргументирал становището си, че делбата на жилищния имот следва да се извърши по реда на чл. 348 ГПК, чрез изнасянето му на публична продан.

По касационните жалби на Д. Ц. и Й. Ц. срещу въззивното решение в частта му по заявените по реда на чл. 346 ГПК претенции.

Касационните жалби на Д. А. Ц. и Й. П. Ц. са недопустими в частта им срещу въззивното решение, с което след отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от Д. А. Ц. и Й. П. Ц. искове за осъждане на Ц. С. С. да им заплати по 2625 лв. на всеки от тях обезщетения за неоснователното им лишаване от ползване на притежаваните от тях по 1/9 ид. ч. от съсобствени земеделски имоти за стопанските 2012/2013 г., 2013/2014 г., 2014/2015 г., 2015/2016 г. и 2016/2017 години.

Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решенията на въззивни съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5000 лв., са изключени от подлежащите на касационно обжалване актове. При субективно съединяване на искове за парични вземания от значение при преценка допустимостта на касационното производство е цената на всеки един от субективно съединените искове. При обективно съединяване на искове за парични вземания от значение при преценка допустимостта на касационното производство също е цената на всеки един от паричните искове, а не сборът от цената на всички обективно съединени искове. В случая касационните жалби на Д. Ц. и Й. Ц. са подадени срещу въззивното решение в частта му по предявените от всеки от тях искове за обезщетения по чл. 31, ал. 2 ЗС (според жалбоподателите вярната правна квалификация на претенциите е по чл. 30, ал. 3 ЗС), с цена на всеки от исковете по 2625 лв. Тъй като цената на всеки един от исковете е под установения в чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК размер, касационната жалба срещу въззивното решение в частта по тези искове следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.

При този изход на делото жалбоподателят Д. А. Ц. следва да бъде осъден, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА, да заплати на адв. П. Т. Г., АК – Р., възнаграждение за осъществяваното безплатно процесуално представителство на Ц. С. пред настоящата инстанция, изразяващо се в подаване на отговор на касационната жалба, в размер на 600 лв. с ДДС, на осн. чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 4 и пар. 2а ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,