Определение № 4427 от 04.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3842/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Е. П. срещу определение № 1148 от 10.02.2022 г. по гр.д. № 14356/2021 г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено определение № 20174567 от 20.08.2021 г. по гр.д. № 62405/2012 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлена подадената от адв. П. молба за допълване на първоинстанционното решение в частта за разноските с присъждане на допълнителен депозит в качеството й на особен представител в размер на 1 197.40 лв.

В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Поддържа, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение на основание чл. 47, ал.6 ГПК не е съобразено с предвидените в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като не съответства на броя на исковете и материалния интерес по тях на представляваното лице, а също и на броя на проведените по делото съдебни заседания, във всяко едно от които се е явявала лично. В този смисъл счита същото за несправедливо и необосновано, несъответстващо на действително извършената от адвоката работа във връзка с осъществяване защита на представляваната страна.

Искането се допускане на въззивното определение до касационно обжалване е мотивирано с твърдение за наличие на предпоставките на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, както и на чл. 280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК.

В писмен отговор на частната жалба, подаден от адв. М. Ц. като пълномощник на Д. А. Д., К. П. Д., И. Н. Д., Я. И. Д., И. Д. Д., И. Д. С., С. И. Б., И. М. Г. и О. М. Г., е изразено становище, че частната касационна жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

От данните по делото се установява, че жалбоподателката адв. Е. П. е назначена за особен представител на основание чл. 47, ал.6 ГПК на ответника по делото Н. Н. С. с разпореждане на съдия от Софийски районен съд от 09.03.2016 г.

Производството по гр.д. № 62405/2012 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по искова молба, подадена от няколко физически лица против Д. П. С., и има за предмет иск за обявяване нищожност на делба, извършена с договор за доброволна делба от 10.12.1974 г., в частта относно таванските помещения, определени като принадлежащи на апартаментите на четвърти и пети етаж в сградата, находяща се в [населено място], [улица], съединен с иск за делба на целия тавански етаж, състоящ се от таванско помещение № 1, таванско помещение № 2, таванско помещение № 3, таванско помещение № 4, таванско помещение № 5 и таванско помещение /по проект сушилня/.

С протоколно определение от 12.02.2015 г. като ответник по делото е конституиран Н. Н. С., който през 2005 г. придобил на основание договор за покупко-продажба един апартамент, находящ се в мецанина на триетажната сграда, състоящ се от две стаи и кухненски бокс, заедно със „съответните идеални части от общите части на сградата и от УПИ, в който е построена“.

С разпореждане от 09.03.2016 г. при условията на чл. 47, ал.6 ГПК за особен представител на този ответник е назначена адв. П., на която е определено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., вносимо от ищците.

От данните по делото се установява, че след назначаването й за особен представител адв. П. е подала отговор на исковата молба, в който е оспорила предявените искове. От този момент по делото са проведени 14 открити съдебни заседания, от които в периода 24.11.2016 г.- 18.04.2019 г. са проведени 11 открити съдебни заседания, в които не е даван ход на делото и същото е отлагано за други дати поради нередовно призоваване на страни. Проведени са 3 открити съдебни заседания / на 04.07.2019 г., на 10.10.2019 г. и на 12.12.2019 г./, в които е даден ход на делото, извършени са процесуални действия по събиране на доказателства и е даден ход на делото по същество. В 10 от откритите съдебни заседания адв. П. се е явявала лично, а в 4 се е явявал преупълномощеният от нея адв. С..

С решение № 20050558 от 23.02.2021 г. предявените искове са отхвърлени.

От адв. П. е била подадена молба за изменение на решението в частта за разноските, като й бъде определено допълнително възнаграждение в размер общо на 1 197 лв., от които 197.40 лв. по иска за делба и 1 000 лв. за явяване в открити съдебни заседания след второто.

За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което тази молба е оставена без уважение, въззивният съд е приел, че възнаграждението на особения представител в размер на 800 лв. е било определено съобразно нормите на чл. 47, ал.6 ГПК във връзка с чл. 7, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията им, действаща към момента на определянето. Съдът е посочил, че делото е за делба във фазата по допускане, а в тази фаза делбеното имущество няма парична оценка - стойността му се определя от съда при извършване на делбата и въз основа на приетата оценка се изчислява и стойността на дяловете, поради което и в тази фаза възнаграждението на особения представител не подлежи на определяне съобразно данъчната оценка на имота. Приел е, че в молбата по чл. 248 ГПК жалбоподателката не е поискала определяне на възнаграждение по иска за прогласяване нищожност на договора за доброволна делба, и затова не следва да бъде разглеждано. За неоснователно е намерено и искането на жалбоподателката за определяне на допълнително възнаграждение в размер на 1 000 лв. за явяване в открити съдебни заседания по съображения, че в същите не е даван ход на делото и не са извършвани процесуални действия.

В изложението на касационните основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване са поставени следните въпроси:

1.Как следва да се определи адвокатското възнаграждение на особения представител спрямо това на наетия по договор адвокат по едно и също дело и следва ли критериите за преценка относно фактическата и правна сложност на делото да са еднакви за двете форми на представителство.

2. Как се определя размерът на дължимото адвокатско възнаграждение за особен представител по чл. 47, ал.6 ГПК при обективно кумулативно съединени с една искова молба неоценяем и оценяем иск.

3. Следва ли съдът при определяне възнаграждението на особения представител да вземе предвид особената продължителност на спора и многократното явяване на особения представител в съдебни заседания, отложени не по негова вина, което представлява особено голяма времева ангажираност.

4. Следва ли адвокатското възнаграждение на адвоката - особен представител да отговаря на изискването за справедливост и обоснованост.

5. Наличието на твърде продължителен процес- над 10 години в една инстанция може ли само по себе си да обоснове фактическа и правна сложност на делото, или е друг обективен критерий, водещ до увеличаване на възнаграждението на особения представител по реда на чл. 7, ал.9 НМРАВ.

6. Следва ли съдът при определяне възнаграждението на особения представител да се съобрази с чл. 36, ал.1 ЗАдв. и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ предвид възмездността на процесуалното представителство, както и това, че особен представител може да бъде само адвокат, поради което и размерът на дължимото възнаграждение, определено от съда, да отговаря на закона с оглед вида на процесуалната услуга.

7. Следва ли съдът при определяне размера на възнаграждението на особения представител да вземе предвид, респ. да приложи и спази разпоредбата на чл. 7, ал.9 НМРАВ като обективен показател за допълнително възнаграждение.

Така поставените въпроси касаят различни аспекти на по - общия въпрос относно критериите, които следва да бъдат съобразени от съда при определяне на възнаграждението на назначения при условията на чл. 47, ал.6 ГПК особен представител, по които ВКС се е произнасял в отделни свои актове, в това число и посочените от жалбоподателката.

Така в мотивите към т.6 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е разяснено, че размерът на дължимото от ищеца възнаграждение за назначения особен представител в хипотезата на чл. 47, ал.6 ГПК, се определя от съда с акта за назначаване на особения представител при съобразяване на предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение за съответното процесуално представителство. Посочено е също, че при констатирана фактическа и правна сложност на делото съдът може да определи по-висок размер на възнаграждението. Няма колебания в съдебната практика, че определянето на по-висок размер на възнаграждението може да стане и в по - късен етап на производството.

С определение № 77 от 24.02.2022 г. по ч.гр.д. № 1692/2021 г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, в отговор на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, е прието, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. следва да бъде съобразено правилото на чл. 2, ал.5, според което в хипотезата на обективно съединени искове, предявени с една искова молба, минималното адвокатско възнаграждение се определя за всеки от исковете поотделно.

В своята практика по приложението на чл. 47, ал.6 ГПК Върховният касационен съд приема, че възнаграждението за особения представител следва да съответства на фактическата и правна сложност на делото, определена въз основа на предмета и сложността делото; броя на искове; кръга на подлежащи на доказване факти и обема на доказателствения материал; правните въпроси, които спорът поставя; броя на проведените съдебни заседания; обема на работа на процесуалния представител и материалният интерес на представляваната страна, т.е. преценката е комплексна.

Изложените от въззивния съд мотиви налагат допускане на въззивното определение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за да се провери съответствието му с посочената по- горе практика на ВКС.

В случая, с исковата молба, по която е образувано гр.д. № 62405/2012 г. на Софийски районен съд, са били предявени при условията на обективно кумултивно съединяване два иска: иск за прогласяване нищожност на договор за доброволна делба на тавански помещения № 4 и 5, сключен през 1974 г., и иск за делба на целия тавански етаж в същата сграда.

По аргумент от чл. 69, ал.1, т.4 ГПК първият иск е оценяем - цената му се определя от данъчната оценка на имота, респ. от неговата пазарна цена. Дължимото минимално адвокатско възнаграждение за защита по този иск се определя по правилата на чл. 7, ал.2 от НМРАВ съобразно материалния интерес на представляваното лице.

Видно от представените по делото удостоверения за данъчна оценка, сборът от данъчните оценки на двете тавански помещения, предмет на договора за доброволна делба, е 21 991 лв. Ответникът Н. С. е конституиран като страна по делото в качеството си на етажен собственик, притежаващ самостоятелен обект в сградата- апартамент, находящ се в мецанина на триетажната жилищна сграда, състоящ се от две стаи и кухня, придобит от него въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 133 от 11.08.2005 г. В нотариалния акт не са посочени площта и съседите на апартамента, както и принадлежащите към него идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху дворното място, но според заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза жилището е идентично със самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, към който принадлежат 7.74 % от общите части на сградата, т.е. материалният интерес на представляваното лице е 1 702 лв., който към момента на назначаване на особения представител обуславя минимален размер на адвокатското възнаграждение 350 лв.

Съгласно чл. 7, ал.4 НМРАВ в приложимата в случая редакция в ДВ бр.84/ 2016 г./ възнаграждението за защита по дела за делба се определя съобразно интереса на представляваната страна по правилата на ал.2, но не по малко от 600 лв. за всяка фаза. Тъй като във фазата по допускане на съдебна делба имуществото няма парична оценка- стойността му и стойността на дяловете на всеки съделител се определят с решението по извършване на делбата, и не е възможно определяне на възнаграждението на реда на чл. 7, ал.2 на база имуществен интерес, възнаграждението следва да се съобрази с посочения минимален размер от 600 лв.

Така при съобразяване на разпоредбата на чл. 2, ал.5 НМРАВ, минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита по двата иска е общо 950 лв. Разпоредбата на чл. 47, ал.6 ГПК обаче допуска определеното от съда възнаграждение за особен представител да бъде и под минималния размер за съответния вид работа, но не по малко от ½ от него, в случая - под 475 лв.

Данните по делото сочат, че след назначаването на адв. П. за особен представител на ответника С. по делото са проведени четиринадесет открити съдебни заседания, в които тя или преупълномощения от нея адвокат са се явявали лично. Съдът е дал ход на делото в последните три заседания, проведени съответно на 04.07.2019 г., когато е докладвал делото и се е произнесъл по доказателствените искания на страните; на 10.10.2019 г., когато е прието заключение на назначената по делото съдебно - техническа експертиза, и на 12.19.2019 г., когато е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания. В единадесет открити съдебни заседания, проведени в периода 24.11.2016 г. - 18.04.2019 г., ход на делото не е даван и същото е отлагано поради нередовно призоваване на страни или за конституирани на нови страни. Това обстоятелство, сочещо на отклонение от обичайната продължителност на съдебното производство по подобен род дела, очевидно не е могло да бъде предвидено от съда при първоначалното определяне на възнаграждението на особения представител, но е следвало да бъде съобразено при произнасяне по молбата на адв. П. за определяне на допълнително възнаграждение за явяването й в съдебните заседания след второто. Причините, поради които делото е отлагано многократно /последователно 11 пъти/ не са определящи за обема на осъществената особения представител защита. Извършената от адвоката работа не се ограничава само до процесуални действия във връзка с изясняване на спора от фактическа страна и участие в устните състезания, а включва и отделеното време, което обективно е било необходимо за подготовка и явяване в съдебно заседание, което също следва да бъде отчетено при остойностяване на действително положения от адвоката труд.

Съобразявайки броя и сложността на искове, обема на доказателствения материал, поставените за разрешаване правни въпроси, броя на проведените съдебни заседания и извършените от особения представител процесуални действия, както и имуществения интерес по делото на представляваната страна, настоящият състав намира, че възнаграждение в размер на 1 100 лв. се явява съответно на фактическата и правна сложност на делото и действително положените от адв. П. правни усилия във връзка с осъществяваване на защитата на ответника. Броят на проведените открити съдебни заседания, в които адв. П. се е явявала, настоящият състав преценява не изолирано, а във връзка с всички обстоятелства, относими към определяне на размера на възнаграждението. Предявените обективно съединени два иска не разкриват по-висока фактическа и правна сложност в сравнение с други дела със същия предмет. Затрудненията във връзка с призоваване на някои от страните или необходимостта от конституирани на нови страни поради настъпило в хода на производството процесуално правоприемство са неотносими към този критерий.

Неоснователно се поддържа от жалбоподателката, че възнаграждението следва да бъде определено при съобразявани на реално отделеното от нея време за явяване в съдебно заседание за период от 10 години. Жалбоподателката е назначена за особен представител с разпореждане на съда от 09.03.2016 г., а производството по делото е приключило с постановяване на решение през 2021 г. Участието на адв. П. се е изразило в подаване на мотивиран отговор на исковата молба, явяване в 14 открити съдебни заседания, изразяване на становище във връзка с редовността на призоваването и наличието на предпоставки за даване ход на делото, участие в устните прения и получаване на съобщение за изготвеното първоинстанционно решение.

Неоснователно е и искането за определяне на адвокатското възнаграждение в размера, заплатен на адвокат, представляващ друга страна в процеса, тъй като то не държи сметка за различните основания за възникване на процесуалното представителство - въз основа на договор между адвоката и представляваната страна, при което страните са свободни да уговорят размера на възнаграждението, и в случаите на представителство по чл. 47, ал.6 ГПК, при което представителната власт възниква по силата на съдебен акт, а възнаграждението на адвоката се определя от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото.

По тези съображения обжалвоното определение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което на адв. П. бъде определено допълнително възнаграждение за оказаната от нея правна помощ по реда на чл. 47, ал.6 ГПК в размер на 300 лв. /разлика между определеното възнаграждение в размер на 800 лв. и дължимото от 1 100 лв., определено в съответствие с фактическата и правната сложност на делото и действително положения от адвоката труд/, което следва да бъде заплатено от ищците.

Водим от гореизложеното съдът