Определение № 1161 от 17.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1478/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 591/09.11.2022 г. по ч.гр.д. № 400/2022 г., с което Окръжен съд – Монтана е потвърдил определение № 1157/26.09.2022 г. за прекратяване на производството по гр.д. № 2058/2022 г. на Районен съд – Монтана поради недопустимост на установителния иск, предявен от „Медикъл“ ООД срещу Националната агенция по приходите. Определението се обжалва от „Медикъл“ ООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси: 1. Има ли законова възможност длъжникът да търси съдебна защита по реда на чл. 266 – 268 ДОПК, свързана с предложението за участие в таен търг, дадено от В. П., и кога е узнал за неговото съдържание? и 2. Прилагани ли са в практиката на Върховния касационен съд подзаконови нормативни актове, издавани във връзка с точното прилагане на кодекси и закони от държавни и административни органи? Касаторът твърди, че въпросите са включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, към която чл. 274, ал. 3 ГПК препраща) и счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната предпоставка по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). По същество се оплаква, че определението е неправилно, защото въззивният съд е потвърдил прекратяване на производство по допустимо искане за съдебна защита. От ответника Национална агенция за приходите (НАП), ответник и по частната касационна жалба, не е постъпил отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната касационна жалба е в компетентност на Върховния касационен съд (така ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк.д. № 2/2018 г. ОСГТК на ВКС); с допустим предмет (арг. от чл. 274, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ГПК); при надлежна процесуална легитимация (касатор е ищецът, чието право на иск въззивният окръжен съд е отрекъл); при спазен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображения: За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел ищецът „Медикъл“ ООД (сега касатор) да е поискал първоинстанционният съд да признае за установено по отношение на ответника НАП, че писменото предложение от В. Б. П. за участие в търг с тайно наддаване по изп. д № 208/2013 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново е незаконосъобразно, а според чл. 124 ГПК установителен иск се предявява, за да се установи с влязло в сила съдебно решение съществуването или несъществуването на едно правоотношение или едно право, когато ищецът има интерес от това. Приел е, че при този текст на закона установителният иск е субсидиарна форма на защита и е приложим, само ако ищецът не разполага с друго средство за защита. В случая, ищецът не търси установяване на съществуването или несъществуването на правоотношение или субективно право, а проверка на документ (предложение за участие в търг, проведен от публичния изпълнител) с изискванията на ДОПК. Заключил е, че законът не допуска сезирането с подобно искане за съдебна защита, а е правилно определението на първостепенния съд за прекратяване на производството. При тези мотиви на въззивния съд никой от повдигнатите въпроси не обуславя обжалваното определение в смисъла, разяснен с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Първият въпрос не притежава необходимата абстрактност, а начинът, по който е формулиран го свежда до фактическите твърдения (обстоятелствената част) на предявения установителен иск, по който производството е прекратено поради недопустимост на искането за защита. Вторият въпрос е без връзка с процесуалната пречка за допустимост на предявения установителен иск, констатирана от въззивния съд: отправеното искане (петитум) не касае спорно правоотношение или субективно право, а е поискано съдът да установи несъответствието на един документ (предложение за участие в търг, проведен от публичен изпълнител) с изискванията на ДОПК. Отречената процесуална предпоставка не е свързана с подзаконов нормативен акт, а въззивният съд е приел да произтича от предвиденото в чл. 124 ГПК. Следователно за никой от въпросите не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК – въпросът да има обуславящо значение (да предопределя) процесуално-правно или материално-правно обжалваното определение. При тези мотиви, съдът