Определение № 381 от 17.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3756/2014 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от К. К. Б., чрез адв. С. Г., против въззивно решение № 104/27.03.2014 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 25/2014 г., в частта, с която е изменен размерът на дължимата от бащата К. М. Б. месечна издръжка в полза на пълнолетното дете К. К. Б., чрез намаляването му от 170 лв. на 100 лв. Ответникът по касационната жалба не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че жалбата е подадена от легитимна страна, но е срещу акт, изключен от касационен контрол по силата на чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията след изм. ДВ бр. 100/2010 г. Искът по чл. 150 СК е граждански, оценяем и цената му в случая се определя по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК - от сбора от платежите за три години. От значение е исканото намаление в размера на присъдената по-рано издръжка. По настоящото дело ищецът К. Б. иска дължимата от него месечна издръжката, от 170 лв. да бъде намалена на 50 лв. Това означава, че размерът на исканото намаление е 120 лв. на месец. При така изложеното, цената на иска се равнява на 4320 лв. /36 месеца х 120 лв./, а това е под 5000 лв., което значи, че въззивното решение е окончателно – чл. 280, ал. 2 ГПК. Погрешното администриране на касационната жалба от втората инстанция не обвързва настоящия съдебен състав, който и сам служебно преценява предпоставките за допустимост на касационното производство. Ето защо и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство, бъде прекратено. По изложените съображения, съдът