Определение № 323 от 02.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3576/2022 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Н. А., чрез процесуалният представител адвокат Б. против въззивно решение № 153 от 15.06.2022г. по в.гр.д. № 117 по описа за 2022г. на Окръжен съд Монтана, с което е отменено решение № 260019 от 16.02.2022г. по гр.д. № 706/2020г. на Районен съд Лом и вместо това е постановено друго, с което тя е осъдена да заплати на всеки един от Е. А. К. от [населено място] и Н. А. Г. от [населено място] сума от по 9 184.50лв., представляваща получена, но неотчетена сума по договор за поръчка за продажба на недвижим имот, осъществена чрез н.а. № 132, т.14, рег.№ 7124, д.1104/15.07.2015г. на нот.С., ведно със законна лихва от 3.06.2020г. и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: Въззивният съд е приел предявения иск за основателен със следните мотиви: Между страните, на 15.07.2015г. е сключен договор за поръчка, по силата на който ищците са възложили на ответницата извършването на правно действие – продажба на техен собствен имот, след което същата е следвало да им сметка и предаде всичко, което е получила в изпълнение на поръчката. На 14.07.2015г. те са я упълномощили, въз основа на подписано от тях пълномощно с нотариална заверка на подписите и съдържанието, да „извършва всякакви правни и фактически действия с подготовката и разпореждане“ на съсобствения им имот, голяма част от които са описали. С оглед извършеното упълномощаване и пред вид осъществената продажба, на основание чл.292, ал.2 ЗЗД, съдът е приел че правата и задълженията на сключената сделка са възникнали направо за доверителите. Независимо, че в т.3 от подписаното пълномощно упълномощителите са декларирале, че „при подписване на пълномощното са получили от пълномощника продажната цена, която са уговорили за имота“, въззивният съд е счел за недоказан факта на предаване на сумата. Обосновал се е с обостоятелството, че ответницата – в отговора на исковата молба – е заявила, че е заплатила на продавачите сумата която е получила. Датата на получаването е 15.07., затова е невъзможно тя е да я е платила предварително /на 14.07./,когато е била упълномощена. Тя не е представила доказателства за извършване на плащането /като пред вид нормата на чл.3, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията и размера на продажната цена, плащането й е могло да стане само по банков ред/. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на специалните основания за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Чия е доказателствената тежест за доказване изпълнението на договор за поръчка и кои са доказателствените средства, с които се установява сключването и изпълнението на договор за поръчка?, 2. Длъжен ли е довереникът да даде на доверителя сметка за изпълнението на поръчката и по какъв начин?, 3. Може ли на основание чл.292, ал.2 ЗЗД да се приеме, че е изпълнено задължението на довереника да се отчете, ако за извършване на отчетната сделка се изисква специална форма? Позовава се на противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр.д.№ 4617/2013г.на ІV г.о., гр.д.№ 6460/2013г.на ІV г.о., гр.д.№ 3889/2014г. и гр.д.№ 916/2012г., двете на ІV г.о. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Е. А. К. и Н. А. Г., чрез процесуалния им представител адвокат К., с който изразява становище, че не е налице нито едно от посочените основания за допустимост, а и подадената жалба е неоснователна. Претендира направените разноски от 1 000лв. за адвокатско възнаграждение, реално извършване на които установява с приложен договор за правна защита и съдействие,в който сумата е посочена като платена в брой. Настоящият съдебен състав счита, че касационно обжалване следва да се допусне по първия поставен от касатора въпрос, касаещ разпределението на доказателствената тежест, който е възможно да е разрешен в противоречие с установената съдебна практика по приложението на чл.154 ГПК, съгласно която всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В случая въззивният съд е приел, че сключването на договор за поръчка се установява от съдържанието на упълномощителната сделка и от съдържанието на нотариалния акт, в който е оформена продажбата. Спорният по делото въпрос е за изпълнение на задължението на довереника да предаде получената сума. Принципът е, че тежестта да докаже отчета по мандата е за довереника /защото е негово задължението да даде отчет и да уведоми доверителя за изпълнението/. По делото обаче ищците са представили подписано от тях пълномощно /с нотариална заверка на съдържанието/, с което те – в качество то си на упълномощители - са декларирали получаването на договорената продажна цена предварително, разписвайки се под такста в т.3: „при подписване на настоящето пълномощно сме получили от пълномощника продажната цена, която сме уговорили за имотите“, т.е. налице е надлежно доказателство за изпълнение на задължението за предаване от довереника на доверителите на уговорената сума. Предявайвайки настоящия иск и твърдейки, че не са получили цената по сделката за продажба, с която е прехвърлена собствеността на третото лице, ищците оспорват факта, който вече са декларирали, поради което това обстоятелство подлежи на установяване. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение