Определение № 213 от 19.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2346/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя В. А. П., чрез адв. Ю. О., против решение № 10 от 19.01.2015 г. по в.гр.д. № 697/2014 г. на Окръжен съд- Добрич. С него е потвърдено решение № 88 от 21.07.2014 г. по гр.д. № 717/2013 г. на Районен съд - Каварна в частта, с която са отхвърлени предявените от “Б.” Е. против М. Н. А., В. И. И., П. С. А. и О. Т. А. искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС за ревандикация на 80 кв.м, заключени между кадастралната граница на имот с идентификатор 07257.501.549 и имот с идентификатор 07257.501.1005 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. К., и за премахване на построената върху същата площ масивна ограда между двата имота. Обезсилено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] установителен иск за собственост на имот с идентификатор 07257.501.1005 и производството по делото в тази част е прекратено. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение в неговата цялост поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е формулирал два правни въпроса, за които твърди, че са обусловили изхода на делото и че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС: Кое е определящо за правото на собственост на поземлен имот- кадастралната карта и нанесените в нея данни за имота, или действащия застроителен и регулационен план на населеното място; Задължително ли е воденето на иск за установяване на грешка в кадастралната основа или правото на собственост може да бъде защитено и с иск по чл. 108 или 109 ЗС. В писмен отговор на касационната жалба ответникът В. И. И. изразява становище, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване с оглед цената на предявените искове, която е под предвидения в чл. 280, ал.2 ГПК размер, а при условията на евентуалност - че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима. С исковата молба са предявени при условията на обективно съединяване три иска: за установяване правото на собственост на ищеца върху поземлен имот с идентификатор 07257.501.1005 с площ 2 440 кв.м, за ревандикация на 80 кв. от него и негаторен иск по чл. 109 ЗС за премахване на изградено ограда между собствения на ищците имот и този на ответниците. Цената на установителния иск за собственост, определена по правилото на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК, е в размер на 15 225.60 лв. Настоящият състав намира, че допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение с оглед разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК следва да се преценява съобразно цената на този иск, тъй като той се явява обуславящ по отношение на обективно съединените с него искове по чл. 108 ЗС за ревандикация на 80 кв.м от имота и по чл. 109 ЗС за премахване на оградата. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че имотът на ищеца с идентификатор 07257.501.1005 е идентичен с парцел ІІ, кв. 46 по плана на [населено място] от 1973 г., а този на ответниците с идентификатор 07257.501.549 - с парцел ІV- 434 в кв. 46. По този план между двата имота няма заснета имотна граница. През 2001 г. е бил одобрен кадастрален план по програма”ФАР”, в който имотът на ответниците е заснет с пл.№ 549, а имотът на ищеца не е бил ограден от всички страни и не е получил кадастрален номер. По одобрения през 2007 г. ПУП- П. в съседство с имот пл.№ 549 е нанесен имот в червен цвят, без кадастрален номер и номер на УПИ. При одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри през 2008 г. имотът на ищеца не е съществувал. През 2012 г. по негово искане е одобрено попълването на кадастралната карта с нанасянето на УПИ ІІ в кв. 46, при запазване на кадастралната граница на съседния имот с идентификатор 07257.501.549, при което източната регулационна граница на парцел ІІ по плана от 1973 г. не е била нанесена като имотна. За да направи извод, че искът за ревандикация на спорните 80 кв.м е неоснователен, въззивният съд е приел, че в производството по иска по чл. 108 ЗС той е обвързан от пространствените предели на правото на собственост съобразно заснемането в действащата кадастрална карта и не може да установява грешка в нея и да приема други граници по предходни планове. За да може ищецът успешно да ревандикира спорната площ, следва първо да проведе успешно исково производство по чл. 54, ал.2 ЗКИР, в което да докаже, че югоизточната регулационна граница на закупения от него имот е вярната имотна граница със съседния имот, собственост на ответниците. Тези решаващи съображения на въззивния съд очертават като съществен за изхода на спора вторият от поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, който се свежда до това може ли в производство по иск за собственост да се установява и съобразява наличието на грешка в кадастралната карта или тази грешка следва да бъде установена по реда на чл. 54, ал.2 ЗКИР в отделно производство. Като взе предвид, че този въпрос е включен в предмета на тълк. дело № 8/ 2014 г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 292 ГПК за спиране на производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение. Затова