Определение № 236 от 03.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1315/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Д. Х. като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Ц. З. Х. срещу определение № 739 от 27.11.2012г. по ч. т. дело № 627/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Г. Д. Х. като [фирма], [населено място] срещу определение от 27.03.2012г. по в. ч. гр. дело № 139/2012г. на Кюстендилски окръжен съд. Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на определението. Релевира доводи за обжалваемост на определението на въззивния съд, тъй като прегражда по-нататъшното развитие на делото и исковите претенции са останали неразгледани. Излага и съображения за недопустимост на определението на Районен съд Дупница и неправилност на определението на Кюстендилски окръжен съд. Частният жалбоподател моли атакуваният съдебен акт на ВКС да бъде отменен, частната касационна жалба срещу определението на Кюстендилски окръжен съд да бъде уважена и делото върнато на Районен съд Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът [община] не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Разгледана по същество, тя е неоснователна. В обжалвания съдебен акт на ВКС, ТК съдебният състав е приел, че частната касационна жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като е подадена срещу въззивно определение по търговско дело с цена на иска до 10 000 лв. - производството пред първоинстанционния съд е образувано по искове за сумата 4 500 лв., дължима по търговска сделка по чл. 286, ал. 1 ТЗ - договор от 04.12.2007г., сключен между страните, за разработване на „Комплексен план за работата на Общинската администрация през мандата 2007-2011г.” и данъчна фактура № 1/10.04.2008г., и 1 132,54 лв. – лихва за забава до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Изложени са и съображения, че дори и да се приеме, че делото е гражданско, независимо дали е с предмет положителен установителен иск по чл. 422 ГПК или осъдителен иск, то частната касационна жалба също е недопустима поради това, че всеки от исковете е под законоустановения минимум от 5 000 лв. Определението на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, тъй като е налице обективният критерий по чл. 280, ал. 2 ГПК, изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г. за ограничаване достъпа до касационно обжалване. С разпоредбата на чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./ са изключени от касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Обжалваното определение на Кюстендилски окръжен съд е въззивно и с него въззивната инстанция се е произнесла по правилността на първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване, че в полза на Г. Д. Х. като [фирма], [населено място] съществува вземане срещу [община] за сумата 4 500 лв. – възнаграждение по договор от 04.12.2007г., сключен между страните, за разработване на „Комплексен план за работата на Общинската администрация през мандата 2007-2011г.” и данъчна фактура № 1/10.04.2008г., и 1 132,54 лв. – лихва за забава до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 362/2010г. на Районен съд Дупница. В настоящия случай се касае за търговско дело, тъй като претендираното вземане произтича от търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, цената на всеки от исковете е под 10 000 лв. и частната касационна жалба е подадена след 21.12.2010г. - на 13.05.2012г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за частни жалби, постъпили до 21.12.2010г. Въведените от частния жалбоподател доводи за обжалваемост на определението на въззивния съд поради това, че същото прегражда по-нататъшното развитие на делото и исковите претенции остават неразгледани, са неоснователни. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК има предвид размера на предявения иск, а не преграждането на исковото производство. Въз основа на изложените съображения се налага извод, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение