Определение № 696 от 29.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3899/2015 г.

Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение № 177 от 22.05.2015 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд по гр. д. № 1935/2015 г. е оставена без разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК касационна жалба вх. № 2603/12.01.2015 г. подадена срещу решение от 13.10.2014 г. по в.гр. д. № 3504/2004 г. на Софийски градски съд. Частна жалба срещу определението на Върховния касационен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Г. М. Я. от [населено място]. Ответниците М. П. И. и Б. П. Н. изразяват становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против обжалваното определение е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и насочена против преграждащо определение по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, поради което подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал.2, изр. ІІ-ро ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Размерът на цената по искове за собственост се определя според правилото на чл. 69, ал. 1 т. 2 ГПК от данъчната оценка на имота, а в случай, че такава не е представена по делото – от пазарната цена му цена. Цената на иска, посочена от ищеца по иска с правно основание чл. 108 ЗС, съобразена с представената по делото данъчна оценка на имота, е в размер на 3 604 лв., която цена е стабилизирана след приключване на първото заседание по делото, поради което решението на въззивния съд по така предявения иск не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и в частта му по субективно съединените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД. Цената на иска след изменението и в хода на първоинстанционното производство (определение от 25.02.2003 г. по гр.д. № 9364/2001 г. на СРС) е в размер на 5030 лева. Исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД обаче са предявени при условие на субективно съединяване срещу ответниците Б. П. Н. и М. П. И. в, без да се претендира солидарност поради уговарянето и или такава да следва от закона, поради което претенцията към всеки от двамата ответници е за сумата 2515 лв., или цената на исковете е под законоустановени минимум от 5000 лв. за допускане на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение