Определение № 917 от 27.06.2012 г. на ВКС по д. № 212/2012 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „А. 28” – [населено място] срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №12039/11 г. и по допускане наобжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от М. П. срещу касатора иск по чл.222, ал.3 от КТ – за сумата от 9590 лв., ведно с мораторната и законна лихва. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Намира, че въпросът: дължи ли се обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по специален закон и реализирали това свое право преди възникване на тр. правоотношение, се решава противоречиво от съдилищата. За установяване на противоречието представя вл. в сила решение на СГС по гр.д. №11013/10 г. Въпросът: дали лицето, придобило и реализирало правото си на пенсия по специалния закон следва да получи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ако след придобиването на право на пенсия е назначено по тр. договор и е работило 10 години при един работодател, според касатора е от значение за точното прилагане на закона. КТ не съдържа аналогична на чл.106, ал.3 от З.. разпоредба, но според касатора установената с нея недължимост на обезщетението, когато държавният служител е получил такова поради пенсиониране по специален закон е приложима и за тр. правоотношения. По първия от въпросите не е налице противоречието, на което се позовава касаторът: по настоящото дело е прието, че ищецът не е получил обезщетение за пенсиониране при девоенизирането му на осн. чл.128, т.1 от З., по взаимно съгласие, считано от 31.12.99 г. Изплатеното му е обезщетение е по чл.237 от З. - при освобождаване от кадрова военна служба. Право на пенсия е придобил и реализирал след девоенизирането / считано от 15.06.2000 г./ и след като е бил назначен в авиоотряда с тр. договор от 30.12.99 г. Трудовото правоотношение с този работодател е прекратено на 4.01.10 г., на осн. чл.328, ал.1,т.10 от КТ, след като служителят е прослужил при него повече от 10 години. Според въззивния съд, тъй като няма данни служителят към момента на прекратяване на тр. правоотношение вече да е получил обезщетение за пенсиониране, такова му се дължи на осн. чл.222, ал.3 от КТ. От мотивите на представеното решение на СГС по гр.д. №11013/10 г. се установява, че ищецът там е придобил право на пенсия към момента на девоенизирането, което е реализирал след това. Получил е обезщетение по чл.237, вр. с чл.238 от З.. В решението принципно е прието, че обезщетението по чл.237, ал.1 от З. е за освобождаване от кадрова военна служба и не е обвързано с придобито вече право на пенсия; друг е характерът на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, което е обвързано не само с уволнението, но и с придобито към извършването му право на пенсия за изслужено време и старост. При различния характер и предпоставки на двете обезщетения не може да се приеме, че едното изключва другото. Или противоречие по поставения в контекста на основанието по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК правен въпрос няма. В. съд, с препращане към мотивите на първоинстанционния по чл.272 от ГПК е приел за установени предпоставки, различни от зададените с въпроса: че ищецът към освобождаването му от военна служба не е придобил право на пенсия за ОСВ, такова е придобил и реализирал по –късно, по време на работата му по Т. при ответника. Полученото от него обезщетение по чл.237 от З. не е за пенсиониране, а при освобождаване от военна служба, затова има право да получи другото, специално предвидено при пенсиониране обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ. Двете обезщетения са различни по характер и едното не изключва другото – в този смисъл е и цитираното от първоинст. съд решение по гр.д. №852/90 г. на трето г.о. на ВС; обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ се дължи само веднъж при прекратяване на тр. правоотношение след първоначалното придобиване на право на пенсия за ОСВ – Р по гр.д. №970/03 г. и по гр.д. №335/98 г. на трето г.о. на ВКС. Поставеният в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК е без значение за спора – и да се приеме за приложима забраната /рестрикцията/ по чл.106, ал.3 от З.. към обезщетенията за пенсиониране по Т., по делото е прието, че ищецът не е получил обезщетение за пенсиониране, а друго предвидено в специалния закон, което не е пречка за получаване на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ. Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.