Определение № 2217 от 30.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1181/2024 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. В. В. и С. В. В., против решение № 267 от 13.10.2023 г. по гр. дело № 302/2023 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено първоинстанционното решение с отхвърлени искове по чл. 30 ЗН. Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Аргументират касационните основания с несъответствие на събраните доказателства и установените от тях факти с извода за липса на симулативност на процесния договор за продажба на имота като прикриващ безвъзмездното му прехвърляне, имащо за последица нарушение на чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 30, ал. 1 ЗН поради неприлагане на правилата на дисимулираната сделка. Искат отмяна на решението. Претендират разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите обосновават искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с наличие на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос установяването на симулация обуславя ли се от изчерпателно, главно и пълно доказване на всички елементи на прикритата сделка или е достатъчно да се установи привидността, определяна като съгласие за симулация. Навеждат и очевидна неправилност на решението съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поради явна необоснованост на решението, изведена от приетите за установени факти и направените от тях изводи. Ответникът по касационната жалба – В. П. Д.-В., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подала писмен отговор, в който е изложила съображения за липса на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, поддържани в изложението, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник с надлежни пълномощия по производството, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Г. В. и С. В. против В. Д.-В. искове по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената им част от наследството на техния баща В. В., чрез намаляване на извършено в нейна полза дарение на недвижим имот, представляващ апартамент № 3 в [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, с площ 69.10 кв.м, и с идентификатор № *****, прикрито с договор за продажба на недвижим имот по нотариален акт 167 от 13.10.2021 г., въззивният съд е приел, че ищците Г. В. и С. В. (сега касатори) не са доказали, че договорът за продажба на недвижимия имот по нотариалния акт за покупко-продажба от 13.10.2021 г., сключен между наследодателя и техен баща В. В. и неговата съпруга В. В., е симулативен и прикрива дарение, респ. накърняването на запазената им част от наследството с безвъзмездно разпореждане. Посочил е, че ищците са наследници на В. В., починал на 06.12.2021 г., като негови низходящи от първа степен - синове от предходен брак, с право на запазена част от наследството му, а ответникът В. В. - преживяла съпруга, също с право на запазена част от наследството. Установено е от въззивният съд, че бракът между съпрузите В. В. и В. В. е сключен на 20.07.2018 г., като прилаганият законов режим на общност на имуществените отношения между съпрузите е променен с избрания по време на брака им законов режим на разделност, вписан в Регистъра на имуществените отношения между съпрузите на Агенция по вписванията (АВп) на 12.10.2021 г. и с действие от тази дата, при което придобитото само от единия съпруг става негова лична собственост. Прието е за установено, че имотът е придобит от наследодателя В. В. въз основа на нотариален акт № 138 от 2015 г. преди сключване на брака му с ответника В. В., който с договор за покупко-продажба по нотариален акт № 167 от 13.10.2021 г., преди диагностицирането му с онкологично заболяване по епикриза за периода 15.10.2021 г. - 19.10.2021 г., издадена от СБАЛОЗ „Д-р Марко Антоно Марков- Варна“ ЕООД, го продава на съпругата си за сумата от 30000 лева при данъчна оценка от 29954.70 лева и при запазване на право на ползване, в резултат на което, при вписания законов режим на разделност, личният му имот става лична собственост на съпругата В. В., с която той живеел във фактическо съпружеско съжителство от 2000 г. по заявеното в непротиворечивите свидетелски показания на св. С. Д. и св. К. С. - дългогодишни приятели на двамата съпрузи. Посочено е от въззивния съд, че плащането на продажната цена на процесния имот е удостоверено в нотариалния акт и е извършено в деня на сключване на договора по банков път чрез нареждане на сумата от сметка с IBAN [банкова сметка] на В. В., открита в „Уникредит Булбанк“ АД на 15.03.2007 г., по сметка с IBAN [банкова сметка] на В. В. в същата банка, в която ответникът В. В. имала общо четири банкови сметки заедно с посочената. По друга сметка в деня на сключване на процесния договор тя е разполагала със сумата от 37010.39 лева, като сумата от 30000 лева е получила с нареждане от нейна сметка в евро, открита в банката на 08.10.2021 г. и по която на 12.10.2021 г. са преведени от дъщеря й Т. К. 14807.25 евро, равняващи се на 29000 лева. Посочено е, че от сметката на наследодателя В. В., по която е получил продажната цена и непосредствено след нейното получаване, е преведена по негово нареждане по сметка на Т. К. сумата от 28000 лева с посочено основание „покупка на мебели“. При така изложените за установени факти въззивният съд е приел за неоснователно твърдението на ищците Г. В. и С. В., че симулативността на процесния договор за продажба, като прикриващ дарение на имота, която е значима за претендираната от тях защита и при която, без да е сезиран с иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, съдът следва да установи и зачете установените действителни отношения между страните по сделката и да приложи последиците на прикритата сделка, е доказана със събраните по делото доказателства. Изложил е съображения, че при такова твърдение е необходимо да се ангажират преки или косвени доказателства, при които съвкупният анализ на доказаните обективни факти, съпоставени помежду си, да сочи еднозначно на извод за действителната воля на договарящите - съзнателно постигнато съгласие за сключване на договор за дарение, какъвто в случая не следва от установените въз основа на събраните доказателства факти. Въззивният съд е посочил, че продажната цена, удостоверена в нотариалния акт, не се явява значително несъответна на пазарната цена на имота, като се има предвид правото на ползване, което влияе на пазарните му характеристики, видно от установените от експертното заключение пазарна стойност на имота към датата на сделката 48230 лева и тази след остойностяване на правото на ползване – 25100 лева, и установените с писмените и гласни доказателства отношения между страните по сделката - съпрузи с хармонични отношения, с грижа един за друг, поради което и договарянето на цена по-ниска от пазарната цена на имота не може да бъде прието за решаващо при тълкуване на намерението на прехвърлителя, дори и при данни за липса на желание за провеждане на лечение, респ. на нужда от средства за провеждането му. Изложил е мотиви, че е логично, при създаване на семейно жилище за задоволяване на обща семейна жилищна нужда на съпрузите (които преди са живеели заедно с близки на преживялата съпруга) и продължилите 21 години добри отношения на съпружеска взаимопомощ, съпругът да изрази загриженост за жилищната обезпеченост на съпругата си, поради което установените данни от гласните доказателства за изразявано от него намерение за прехвърлянето й на имота, за да не остане без такъв заради децата му, и от писмените такива относно възприетия ден по-рано законов режим на разделност не са достатъчни за приемането, че волята на страните по договора за покупко-продажба към момента на неговото сключване е за прехвърляне на собствеността при условията на договор за дарение. Извод за липса на възмездност на сделката въззивният съд е посочил в мотивите, че не следва и от данните, че съществена част от получената от продавача продажна цена, непосредствено след получаването й, е преведена на трето лице - дъщеря на ответника и купувач В. В., което и е предоставило средства, предвид липсата на данни по делото за конкретни взаимоотношения и договорености между страните по сделката и третото лице във връзка с тези средства, които да изключат наличието на житейско и правно основание за даването/получаването на сумите. В заключение, въззивният съд е приел, че съвкупната преценка на установените от събраните доказателства факти за сключен в изискуемата форма договор за покупко-продажба със запазване на правото на ползване, заплащането на цената, чийто размер е оправдан с ограничения обем на прехвърленото право, съпоставени с констатираните отношения между съпрузите и вписан от тях преди това законов режим на разделност, с установените преводи на суми по банковите сметки на страните по сделката и трето лице преди и след сделката, не могат да създадат сигурно убеждение и да обосноват безспорен извод за привидност на обективираните в нотариалния акт изявления за сключване на договор за покупко-продажба, респ. че покупко-продажбата прикрива дарение. Неоснователността на твърдението за воля на страните по процесната продажба, различна от обективираната по нотариалния акт, има за последица неоснователност на исковете по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част на ищците Г. В. и С. В. от наследството на баща им В. В. (доколкото запазена част от наследството може да бъде нарушена само чрез безвъзмездна разпоредителна сделка, каквото в случая не е налице). При тези мотиви в обжалваното въззивно решение поддържаните от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване не се обосновават. Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК – при повдигнат от касатора правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т. е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства – т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор да е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Поставеният в изложението към касационната жалба правен въпрос за вида на доказване на привидността на сделка като прикриваща друга е свързан с разкриването на истината относно твърденията на страните за фактите, релевантни за спорното право, поради което същият е обуславящ за решаващите изводи в обжалваното решение и осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. По него обаче не се обосновава специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. Осъществяването на специалната предпоставка не се удостоверява с посоченото в изложението решение на ВКС, в което даденото тълкуване на въпроса е относно значението на цената като елемент на прикритата сделка за покупко-продажба за разкриването на относителната симулация при явно манифестирано дарение при предявен иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, каквато прикрита сделка в случая не е налице и е без значение за претендираните права по чл. 30 ЗН и търсената с исковете защита. В него също в указание на установената практика по чл. 290 ГПК е прието, че съществуването на прикритата сделка подлежи на пълно и главно доказване, което обаче не винаги е предпоставено от безусловно установяване на цената по привидна сделка за покупко-продажба като абсолютна стойност (която може да е определена или определяема) при доказана съгласуваност на действителните волеизявления (обща воля) на договарящите страни за възмездност на сделката, а е диференцирано и зависи от вида на търсената с иска защита, предвид видовете симулативни сделки (привидни сделки, сключени при абсолютна симулация, и такива, прикриващи друго съглашение – относителна симулация) и разграничаването на исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД. В обжалваното решение приетата от въззивния съд необходимост от провеждане по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК на пълно и главно доказване на прикритата безвъзмездна разпоредителна сделка при твърдението от ищците Г. В. и С. В. за относителна симулация на процесната сделка за покупко-продажба е в съответствие с установената трайна и непротиворечива практика на ВКС по чл. 290 ГПК, част от която е и посоченото от касаторите решение, в което са изложени и относими за случая решения. В съответствие с тази практика са изложените от въззивния съд мотиви както относно възприетото, че при твърдение за симулативност на процесния договор за продажба, като прикриващ дарение, е необходимо да се ангажират доказателства, при които съвкупният анализ на доказаните факти, съпоставени помежду си, да сочи еднозначно на извод за действителната воля на договарящите за съзнателно постигнато съгласие за сключване на договор за дарение, така и за липсата на несъмнен такъв извод при обсъждане на установените чрез събраните доказателствени средства факти и връзките помежду им, поради което посоченият въпрос не обоснова наведеното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Не е налице и твърдяната в изложението на касаторите очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК на обжалваното въззивно решение. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване и при очевидна неправилност. Това основание за допускане до касационно обжалване е налице, когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт, без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението, когато въззивният съд е допуснал нарушения на приложима за конкретния спор императивна материалноправна норма, довели до несъвместим със закона резултат - поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Такъв порок на съдебния акт, поддържан от касаторите с явна необоснованост на извода на въззивния съд за липса на симулативност на процесния договор за продажба поради нарушаване на правилата на формалната логика при неговото извеждане с приетите за установени факти за сключване на договор между съпрузи, намерение за осигуряване, извършени преводи и режим на разделност на имуществени отношения, не се констатира от касационната инстанция при запознаване със съдържанието на обжалваното въззивно решение. Изложеният в обжалваното въззивно решение извод за невъзможност от обосноваване на сигурен извод за воля на страните по договора за покупко-продажба приобретателят да придобие имота при условията на дарение е направен от въззивния съд въз основа на преценка и анализ на събраните доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, извършени при съблюдаване на установените от тях факти и връзките помежду им и предпоставящи изведения в процеса на разсъждения извод за неосъществяване, респ. несъществуване на правнорелевантния факт (прикритата сделка), като предопределен от правната норма и значим за претендираните права по чл. 30 ЗН. Така изложеното в обжалваното решение за невъзможност да се формира несъмнен извод за симулативност на процесния договор за покупко-продажба е направено при съотнасяне на събраните доказателства към твърденията на всяка от страните и след извършване на съвкупната преценка на установените въз основа на тях доказателствени факти, която въззивният е приел, че не позволяват формиране на сигурен извод в тази насока, поради което и от мотивите на въззивното решение не може да се изведе поддържаният от касаторите тежък порок, водещ до очевидна неправилност на въззивното решение. Не са налице и останалите, предвидени в чл. 280, ал. 2 ГПК, основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението, поради което в заключение касационното обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска. При този резултат на ответника по касационната жалба – В. В., следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да се присъди своевременно претендираните разноски по производството пред касационната инстанция от 600 лева за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.