Определение № 20 от 06.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 510/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК Образувано е по частна жалба на М. А. И. от [населено място] ,чрез адв. Д. М., срещу въззивно определение №702 от 12.07.2011г по ч. гр.дело № 566/2011г на Русенски окръжен съд ,с което е отменено определение от 14.04.2011г и е оставена без уважение по молба на настоящия касатор като претендиращо самостоятелни права върху имота трето лице, за спиране на изпълнение на парично вземане по реда на чл. 524 вр. чл. 523 ал.2 от ГПК. Жалбоподателят поддържа в изложението основания по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.Приложени са решение по гр.д. №І 461/2009г на Варненски ОС и определение №317/2009г по ч. гр.д№ 238/2009г на ВКС ІІІ г.о. Като въпрос е формулирана тезата ,че обстоятелството дали третото лице е било или не във владение на имота, по отношение на който заявява самостоятелни права към момента на насочения въвод е фактически въпрос, който може да е спорен, но изясняването му няма решаващо значение за преценката на съда по молбата с правно основание чл. 524 вр. чл. 523 ал.2 от ГПК. Защитата счита това разрешение за правилно, а обжалваното определение за постановено в противоречие с него, тъй като мотивите на въззивния съд не са по основателността на молбата, а по вече предявения от третото лице касатор отрицателен установителен иск. В отговор ответникът по часттната жалба оспорва нейната допустимост и основателност Частната жалба е постъпила в срок от легитимирано лице, не е установено да е процесуално допустима по признак обжалваем интерес. Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира, че частната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане. Цитираната практика ,с която се обосновава противоречие, не е от задължителната за съдилищата по смисъла на ТР№1 /2009 от 19.02.2010г на ОСГТК на ВКС и критерия на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице Липсва и поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като изведения като разрешение от приложената съдебна практика въпрос (цитирани са мотиви от определение №317/2009г по ч. гр.д№ 238/2009г на ВКС ІІІ г.о ) няма връзка с решаващите съображения на въззивния съд, постановил обжалваното определение. В определение №317/2009г по ч. гр.д№ 238/2009г на ВКС ІІІ г.о са изложени съображения за фактическия, легитимиращ за молителя по чл. 524 от ГПК признак да е във владение на имота като трето лице към момента на насрочения въвод, Този факт не е коментиран в обжалваното определение като свързан с правото да се сезира съда по реда на чл.524 от ГПК, нито е имало основание за това. Изтъкнато е единствено ,че заявеното упражняване на фактическа власт върху имота повече от десет години не представлява доказателство по смисъла на чл. 524 от ГПК, което е решаващ мотив, но същият не е в противоречие със съображенията,изразени в приложената практика ,нито е неотносим към премета на преценка по молбата. Решаващо е и съображението на въззивния съд, че предварителен договор от 1998г не е доказателство за претендираните от третото лице права, поради облигационното му действие. В производството по чл. 524 от ГПК подлежи на преценка дали представеното с молбата писмено доказателство е за претендираното право или е за друго право, като именно тази преценка е решаващо материализирана в мотивите на обжалваното определение Доводът на защитата, че така съображенията на съда засягали материалноправните твърдения на страната, а редът за разглеждането им е исков, неправилно се приравнява по значение на противоречиво разрешение по правен въпрос. Превратен е коментарът и квалификацията на решаващите мотиви, като между изведения в изложението въпрос и оплакването ,че въззивният съд неправилно се е занимал с правата на третото лице по същество, не е аргументирана връзка. При липса на обосновка и относимост се прилага и решение по гр.д. №І 461/2009г на Варненски ОС,постановено по жалба срещу действията на частен съдебен изпълнител. Предвид гореизложеното, налице е необосновано изложение по основанието на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, в което изложение се поставя неотносим въпрос, с твърдение за противоречие, което не е налице. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.