Определение № 60286 от 30.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2998/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е частна жалба на Г. Г. Г. срещу определение на Върховен касационен съд, ІV-то гражданско отделение, № 60227 от 21.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 1941/ 2021 г., с което е оставена без разглеждане подадената от Г. Г. частна жалба срещу определение на Върховен касационен съд, ІII-то гражданско отделение № 213 от 19.03.2021 г. по гр.д.№ 3762/ 2020 г. Прието е в обжалвания акт, че определението от 19.03.2021 г., с което друг състав на Върховния касационен съд /ВКС/ не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 13423/ 2018 г., не подлежи на следващ инстанционен контрол. Жалбоподателят поддържа, че при постановяване на обжалвания акт не е извършена преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване и не е обсъден довода чу за невръчен препис от отговора на ответницата. Аргументите на съда били неотносими към исканията му, а не били анализирани аргументите му за незаконосъобразност на отказа на състава на ІІІ-то гражданско отделение да допусне обжалването. Излага и съображения за недопустимост на института по селектиране на касационните жалби като водещ до дискриминация, съдийски волунтаризъм и правна несигурност. Прави искане за сезиране на Конституционния съд относно конституционосъобразността на чл.280 ГПК и за образуване на тълкувателно дело по въпроса при какви критерии се допускат до касационно обжалване дела за родителски права. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на другия състав за разглеждане на частната му жалба по същество. Ответната по частната жалба страна Е. В. И. не взема становище. Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, другият състав на ВКС по ч.гр.д.№ 1941/ 2021 г. приел, че отказът да се допусне касационно обжалване не подлежи на обжалване, тъй като това не е изрично предвидено от закона и определението не е с преграждащо значение от гледна точка развитието на исковия процес. Посочил още, че съгласно чл.296 т.2 ГПК при прекратяване на касационното производство решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението за прекратяване на делото, а съобразно чл.296 т.3 ГПК решението влиза в сила, когато не е допуснато касационно обжалване. В процесуалния закон не било предвидено като условие за влизане в сила на решението да влезе в сила определението, с което не се допуска касационно обжалване, затова актът по чл. 288 ГПК законодателят третирал като окончателен. Постановеният по тези съображения акт е законосъобразен. Не подлежи на разглеждане по същество частна жалба, подадена срещу определение на ВКС, с което при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК касационната инстанция се произнася отрицателно по наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакувано пред нея въззивно решение. Щом касационното обжалване не е допуснато, обжалваното въззивно решение е влязло в сила (арг. чл.296 т.3 пр.1 ГПК). С това възможността за последващ инстанционен контрол е изчерпана, тъй като влязлото в сила решение може да бъде отменено само по реда на чл.303 и сл. ГПК. Ако би било допустимо по реда на инстанционния контрол да се отмени определение за недопускане на касационно обжалване, това би означавало по същество да се възобнови разглеждането на спор, който е разрешен с влязло в сила решение, т.е. да се постигне ефекта за отмяна на това решение не по реда на чл.303 и сл. ГПК. Такова законодателно решение е логически изключено, с оглед принципа за стабилитет на влезлите в сила съдебни решения, поради което правилен е изводът в обжалвания акт, че определението за недопускане на касационно обжалване е окончателно. Неоснователни са исканията на жалбоподателя за сезиране на Конституционния съд или ОСГТК на ВКС. По конституционосъобразността на разпоредбата на чл.280 ГПК Конституционният съд се е произнасял двукратно /к.д.№ 4 от 2009 г. и к.д.№ 10 от 2018 г./, а по приложението й е дадено задължително тълкуване от ОСГТК на ВКС /тълк.д.№ 1 от 2009 г./,. Не са налице противоречия в практиката по въпроса подлежи ли на обжалване определението, с което по реда на чл.288 ГПК не се допуска касационно обжалване на разрешаващо правен спор въззивно съдебно решение, нито е необходима промяната на тази практика. Останалите доводи и искания на жалбоподателя са неотносими. В производството по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК ВКС в друг състав проверява единствено законосъобразността на изводите на предходния състав, че не са били налице процесуалните предпоставки за постановяване на акт по същество. Следващият състав не може да проверява законосъобразността на обжалвания пред предходния състав акт, нито на каквито и да е други актове, постановени в хода на производството. По изложените съображения съдът