Определение № 2537 от 14.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1811/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. Е. К., подадена чрез адв.Д. Д., срещу определение № 1873 от 08.12.2025 г. постановено по ч. гр. д. № 979/2025 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 24 от 05.06.2025 г. на Районен съд Самоков по гр. д. № 530/2022 г. за връщане на въззивната жалба на Ц. К. срещу постановеното по делото решение № 195 от 03.10.2024 год. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилен бил изводът, че препис от решението е бил редовно връчен на жалбоподателката. Твърди, че процедурата по чл. 40, ал.1, чл 41, ал. 1 и чл.47, ал.1 ГПК не била спазена. Липсвали данни за лицата, предоставили информация, че страната не пребивава на адреса. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят правните въпроси: 1. Следва ли да се индивидуализират лицата, от които се снемат данни, че адресатът не пребивава на адреса, за да са спазени изискванията на чл. 40, ал.1, чл 41, ал. 1 и чл.47, ал.1 ГПК?; 2. Достатъчно ли е само посочване на дати на посещение, без индивидуализация на лицата, удостоверяващи, че страната не пребивава на адреса, за да са спазени изискванията на ГПК за редовност на връчването? Спрямо тези въпроси се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС – решение № 76 от 31.03.2021 г. по гр.д. № 3560/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о.; същевременно се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд констатирал, че Ц. К. е получила редовно препис от исковата молба, при което й е било указано, че страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес с предупреждение, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за връчени. Постановеното решение било връчено на адреса, посочен от страната в отговора й на исковата молба. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е констатирал, че съобщението с препис от постановеното решение до Ц. К. е изпратено на адреса, на който е получила препис от исковата молба и е посочила в своя отговор. Адресът бил посещаван 05 /събота/, 14, 23, 30 октомври и 6 ноември 2024 год. като лицето не е открито с посочване, че по данни на нейни роднини /чичо и стринка/, живущи на адреса, които отказват да получат съобщението, ответницата живее и работи в чужбина. С оглед на това съдът е приел за правилен извода на първоинстанционния съд, че страната е напуснала посочения от нея адрес за период повече от един месец, без да уведоми за това съда, поради което в случая била приложима разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК. Страната е била предварително предупредена за последиците, предвидени в закона (съгласно изискването на чл. 41, ал. 2, изр. 2 ГПК). Съдът е приел за неоснователни оплакванията, че върнатите разписки не били оформени по предвидения в ГПК ред, тъй като в същите не били посочени имената на лицата, дали сведения на връчителя. Посочил, че съобщението за постановеното решение до Ц. К. е било върнато в цялост с отбелязване от връчителя на съдебни книжа на датите на посещения на адреса: 05 /събота/, 14, 23, 30 октомври и 6 ноември 2024 год., при което лицето не било открито; по данни на роднини /чичо и стринка/, живущи на адреса, ответницата живеела и работела в чужбина. Посочил е, че разписката представлява официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила относно извършените от служителя действия на посоченото място и на посочените дати, както и констатираните от него обстоятелства. Тези обстоятелства правилно били възприети от районния съд като осъществяващи хипотезата на чл.41, ал.1 ГПК. При горните данни и съобразявайки представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационно обжалване не следва да се допуска. Жалбоподателят сочи като основание за допустимост на касационното обжалване разрешаването на въпроси по приложението на чл. 41, ал. 1 ГПК. Поставените въпроси касаят извършените от съда действия, следователно имат значение за изхода на производството. Не е налице обаче допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - въпросите да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Соченото от жалбоподателя решение на Върховния касационен съд е постановено в производство по отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 и сл. ГПК и не съставлява практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК визира, че когато страната по делото отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, и не съобщи на съда новия си адрес, всички съобщения до този адресат се прилагат по делото и се смятат за връчени. За да се приложи разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК длъжностното лице - призовкар следва да удостовери не само, че адресатът на съобщението не може да бъде намерен на адреса, но и че отсъства и е напуснал този адрес преди повече от един месец. Фикцията на чл. 41, ал. 2 ГПК може да се приложи само при надлежно удостоверяване на факта на отсъствие и напускане на адреса за повече от един месец. Преценката на съда за приложението на чл. 41, ал.2 ГПК се формира въз основа на удостоверяване от връчителя, че страната отсъства повече от месец от адреса. При сведение, че лицето е напуснало адреса, връчителят е длъжен са отрази въз основа на какви наблюдения е направил тази констатация или да посочи качеството, но не и името на далите сведения лица. Въззивният съд се е съобразил с посочената практика (решение № 298 по гр. д. № 505/2011 г., IV г. о.), поради което не е налице специалната предпоставка за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.