Определение № 50898 от 01.12.2022 г. на ВКС по д. № 1777/2022 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на „ЗЕТ – Т” ЕООД, гр. Пловдив срещу въззивното решение на Пловдивски апелативен съд/ПАС/ по гр.д. №330/21 г.. С въззивното решение е уважен предявеният от С. С. срещу касатора иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 30 000 лв., получена от ответника при начална липса на основание, ведно със законната лихва от исковата молба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2, пр. последно ГПК. Намира, че от значение за делото са следните процесуалноправни въпроси/ уточнени и конкретизирани от съда за яснота и избягване на повторения/: Дължи ли последващият съд зачитане на силата на пресъдено нещо/СПН/ на преюдициално правоотношение, ако предметът му не е въведен с предявяване на инцидентен установителен иск, какъвто не е въведен и при разглеждане на спора по иск с пр. осн. чл.19, ал.3 ЗЗД между същите страни, а искането да се установи недействителност на предварителния договор е въведено с възражение?; Формира ли се СПН по отношение на съдържащите се в мотивите на решението, постановено в предходен процес констатации относно юридическите и доказателствени факти, както и по преюдициалните правоотношения и съставляват ли мотивите част от спорния предмет?; Допустимо ли е обжалване на мотивите отделно от решението?; Обхващат ли обективните предели на СПН на предходното решение правопораждащите факти за съществуване на договорното правоотношение, когато те като преюдициални не са били предмет на установителен или инцидентен установителен иск и не са били въведени като предмет на делото?; Съобразено ли е обжалваното въззивно решение с обхвата на обективните предели на СПН – чл.298, ал.1 и 4 ГПК, на предходното/ вл. в сила/ въззивно решение и единствените изключения относно разрешените с него искания и възражения за право на задържане/т.е. тези, с които са предявени права по чл.72 ЗС, чл.91 и 90 ЗЗД/ и прихващане? Касаторът намира, че тези въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – р. по гр.д. №3976/19 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №5642/15 г. на второ г.о. Във връзка с последния въпрос касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение – несъвместимост с разпоредбата на чл.298, ал.4 ГПК. Констатацията за несъответствие на въззивното решение с утвърдените в практиката и теорията принципни постановки /за обхвата на СПН/ произтича от самия текст на акта, без да се налага съпоставка и обсъждане на съображения за наличието на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което въззивното решение се явява очевидно неправилно по см. на чл.280, ал.2 ГПК, според приетото в практиката на ВКС – р. по гр.д. №340/18 г. на второ г.о. По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да уважи иска въззивният съд е приел, че в проведено производство по гр. д. 2996/2015 г. на Пловдивски окръжен съд с предмет иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД с участието на настоящите страни – С. С. като ищец, а „Зет-Т” ЕООД като ответник, за обявяване за окончателен на предварителния договор от 20.01.2015 г., в крайното влязло в законна сила решение по в. гр. д. 185/19 г. на Апелативен съд – Пловдив, искът е отхвърлен, като е приета нищожност на предварителния договор, поради противоречие с добрите нрави. В мотивите на вл. в сила решение по иска с пр. осн. чл.19, ал.3 ЗЗД след обсъждане на всички приети в това производство графологични експертизи ПАС е приел, че е налице валидно съгласие на продавача за сключване на предварителния договор. Предварителният договор е нищожен, но на друго основание – поради противоречие с добрите нрави / уговорената цена е около 14 пъти под пазарната/. От правна страна по настоящото дело ПАС е приел, че следва да се съобрази с установената практика на върховната съдебна инстанция при прилагането на процесуалния закон, включително и относно настъпилите преклузии спрямо доказателствения диапазон на предмета на делото. В ТР 7/31.07.2017 г. по тълк. д. 7/2014 г., т. 5, ОСГТК на ВКС, при анализа за наличието на идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения по повод фактическия състав на института на отмяната по ГПК, се определят зависимости и не само при пълен обективен и субективен идентитет в предмета и страните, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо – когато спорните предмети са различни, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. В приетата в това ТР от ВКС класификация на обуславящ и обусловен иск, се сочи, "че разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение. Предметите на двете решения са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск.". Именно решението в настоящият процес е обусловено от обуславящото решение в производството по в. гр. д. 185/19 г. на ПАС. Конкретно в свое Р-115/10.01.2012 г. по т. д. 883/2010 г. на ТК, I-во т.о., ВКС приема, относно предходен процес за прогласяване нищожност на правна сделка, че "В последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Преклудирани са фактите, представляващи основания за нищожност на правните сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване или разваляне на сделки, на които се основава съдебно признатото право. ". От горното следва ограничение при установяване на автентичността на подписа на продавача в процесния предварителен договор. Доказателствената стойност на този договор като писмен документ, установяващ плащане на договорената цена от 30000 лева е на разписка. Доказателствената й значимост не отпада в случаите, когато сделката е нищожна на посоченото във влязлото в сила решение по иска с пр. осн. чл.19, ал.3 ЗЗД основание. Към настоящето дело е приложено предходното гр. д. 2996/15 г. на Пловдивски окръжен съд, за да се ползват постановените в производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД съдебни актове на инстанциите/съгл. опр. от 30.07.20 г. на първоинстанционния съд/. Липсва искане от страните за посочване, приобщаване и ползване в настоящия процес на други приложени към това предходно дело писмени доказателства – например констатации на данъчната администрация, служебно писмо от работодателя на въззиваемия и други, и ето защо същите не подлежат на обсъждане. При тежест на доказване от въззивника, не са ангажирани адекватни експертни и писмени доказателства за опровергаване факта на получаване от представителя на ответното дружество на процесната сума от първоначалния ищец. Поискана е несвоевременно за първи път пред настоящата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, както и разпит на свидетели относно установяване липсата на подписване от управителя на дружеството-въззивник на предварителния договор, които не са допуснати с оглед изискванията на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. При така развилия се процес въззивният съд е приел, че ищецът е доказал плащането си по предвателния договор. Искът по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за връщане на даденото при начална липса на основание по този договор, чиято нищожност е констатирана и са приложени последиците й по иска с пр. осн. чл.19, ал.3 ЗЗД между същите страни, е основателен и следва да се уважи. ВКС намира, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване: В случая искът по чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД са основани на едно и също материално правоотношение, което е включено в предмета на двата иска. С отхвърлянето с вл.в сила решение на иска по чл. 19, ал. 3 ГПК - след приключване на особеното исково производство по чл. 362 и сл. ГПК за сключване на окончателен договор, настъпва невъзможността да се осъществи основанието, заради което е платена процесната сума в размер на 30 000 лв. При констатирана нищожност или при унищожаване на договора всяка от страните трябва да върне на другата това, което е получила от нея, като основанието за плащане в случая не е налице при самото получаване на паричната престация. Констатираната по иска с пр. осн.чл.19, ал.3 ЗЗД нищожност на предварителния договор, поради която искът за обявяването му за окончателен е отхвърлен, се приема за обвързваща и относно обусловеното от неуважаването на иска задължение по чл.55, ал.1 ЗЗД – р. по гр.д. №80/10 г. на ВКС, четвърто г.о., р. по гр.д. №810/16 г. на четвърто г.о. на ВКС, както и цитираната от въззивния съд практика на ВКС. Въззивното решение като насока и краен резултат не противоречи на сочените от касатора решения на ВКС по поставените от касатора процесуални въпроси. В р. по гр.д. №5642/15 г. на второ г.о., р. по гр.д. №340/18 г. на второ г.о. и р. по гр.д. №3976/19 г. на четвърто г.о. е прието, че предмет на СПН е материалното право – предмет на делото и обективните й предели са определени по същия начин, по който спорното право е индивидуализирано в исковата молба – чл.127, ал.1,т.4 и 5 ГПК. Единствените изключения от това правило са установени в чл.298, ал.4 ГПК. Решението не се ползва със СПН по въпросите извън констатациите за спорното право и възраженията по чл.298, ал.4 ГПК. СПН не се формира за обсъдените в мотивите на решението, но невъведени като предмет на делото с предявен за тях иск преюдициални правоотношения. В случая с отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е формирана СПН за отреченото спорно потестативно право, индивидуализирано в исковата молба – да бъде обявен за окончателен предварителен договор от 20.01.15 г. с посочените в исковата молба страни и съществени условия/ ТР №66/61 ОСГК/. Този въпрос не може да бъде пререшаван и предпоставя уважаването на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД. В производството по иска с пр. осн. чл.19, ал.3 ЗЗД ответникът е бил длъжен да изчерпи всичките си възражения за несъществуване и недействителност на предварителния договор. Възражението, че договорът не е подписан/ сключен/ от представител на ответното дружество е направено, разгледано и отхвърлено в това производство. Същото възражение не може да се разгледа наново в производството по обусловения от отхвърлянето на иска с пр. осн. чл.19, ал.3 ЗЗД иск с пр. осн. чл.55, ал.1 ЗЗД / за връщане на даденото по предварителния договор/ по съображенията за преклудиране на факти, представляващи основания за нищожност на сделката, изложени в цитираното от въззивния съд р. по т.д. №883/10 г. на първо т.о. на ВКС. Относно опровергаването на имащата характер на разписка част от предварителния договор за получаване на сумата 30000 лв. /продажна цена/ от представителя на купувача, въззивният съд е изложил и съображения за неосъществено от последния като въззивник, сега касатор, съобр. доказателствената тежест по чл.193, ал.3 ГПК, доказване на изложените от него твърдения, че не е получил сумата. Изводите на въззивния съд не са формирани в грубо и очевидно противоречие с процесуалния закон, както твърди касаторът, затова не е налице и осн. по чл.280, ал.2 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК пък е посочено само с квалификация, без да са обосновани специфичните му допълнителни предпоставки във връзка с поставените правни въпроси, както е указано в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК, и затова не може да обуслови допускане на обжалването. Поради изложеното не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и ВКС на РБ, трето г.о.