Определение № 60 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3157/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Зитуни против решение № 7425/04.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 2345/2018 г. от ІІ-ри брачен състав на СГС. Ответникът по жалбата я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подаден в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в обжалваната част, съдът е определил на основание чл.57, ал.2 СК месечна наемна цена, която касаторът следва да заплаща на бивш съпруг, за ползуването на жилището, негова индивидуална собственост. При определянето на наемната цена, съдът е съобразил приетите по делото съдебни експертизи, както и обстоятелството, че имотът е предаден с всички движими вещи, установяващо се от представен по делото протокол. Съдът е приел, че така предоставеното жилище е собственост на ответникът по касационната жалба, заедно с движимите вещи в него и на това основание е кредитирал приетите по делото съдебни експертизи, даващи заключение за месечната наемна цена. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Съдът не е приел, че се дължи наемна цена за движимите вещи, собственост на ответника по касационната жалба отделно, а е ценил това обстоятелство като такова, отразяващо са на наемната цена на жилището, поради което поставения в тази насока правен въпрос е неотносим към производството. В същата насока съдът е приел, че движимите вещи са собственост на ответника по делото, като доводите, че не е изследван въпросът за собствеността на движимите вещи също не е разрешен в насоката, в която се поставя правния въпрос. Видно от въззивната жалба, оплаквания и доводи в насока, от кой момент се дължи наемна цена за ползуването на жилището, не са правени от касатора, поради което и съдът не е изложил мотиви по този правен въпрос, поради което същия не е относим към производството по чл.288 ГПК. Съдът е приел от фактическа страна, че жилището е предадено обзаведено, като доводите в обратна насока касаят обосноваността на съдебното решение, а необосноваността не е сред касационните основания по чл.280 ГПК, като евентуалното наличие на необосновано решение следва да се преценява след като са налице касационни основания по допустимостта на обжалването, съгласно разпоредбата на чл.281 ГПК. Проверката на фактите по спора и възприетата от съда фактическа обстановка е недопустимо да се извърши в производството по чл.288 ГПК. Въпросите, поставени в тази насока са неотносими към настоящото производство. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС