Определение № 252 от 02.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2217/2016 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №95 от 20.07.2016г. по в.т.д.№171/16г. на Бургаски апелативен съд,с което е потвърдено решение №8 от 13.04.16г. по гр.д.№87/15г. на Окръжен съд Сливен,с което дружеството е осъдено да заплати на [фирма] сумата 25 012 лв.,представляваща заплатена на отпаднало основание цена на 48 100 бр. тухли при развален поради неизпълнение договор за доставка по фактура №42/30.08.10г. ,ведно със законната лихва и деловодни разноски. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение,поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Ответникът по касация [фирма] е оспорил наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по същество на изложените в нея доводи. Върховен касационен съд,Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на решението, настоящият състав съобрази следното: При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд е направил констатация за липса на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения,като е посочил,че същият правилно е определил правната квалификация на иска по чл.88 ал.1 ЗЗД вр. чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД вр. чл.334 ТЗ в доклада си,по който страните не са възразили,а изключването на последната разпоредба от мотивите на решението е резултат от неприемане да е налице сключен по смисъла й договор с предварително плащане на цената.Съгласявайки се с изложените от първата инстанция мотиви,въззивният съд е препратил към тях,с оглед дадената му с чл.272 ГПК процесуална възможност. По част от наведените във въззивната жалба доводи БАС е изложил свои съображения по спорния предмет на делото,касаещ въпроса налице ли е изпълнение на дължимата от ответника престация да предаде на ищеца заплатената стока и обусловеното от това неизпълнение разваляне на договора от страна на последния,с което е обоснована и претенцията му за връщане на платената от него цена. Приел е за безспорно установено,че ищецът е заплатил пълната цена на стоката на каса,срещу което му били издадени фактура и касов бон; и в двете дружества стопанската операция е била осчетоводена,а сумата – включена в дневниците за покупки и продажби,както и е бил ползван от ищеца данъчен кредит; след извършена в края на 2010г. инвентаризация ищцовото дружество констатирало,че стоките по фактурата не са били заприходени като доставени,поради което в дневника за покупките е нанесъл корекция във вида им – от „материали“ – в „аванс“. Като е отчел липсата на писмена уговорка за предварително плащане на цената,съдът е приел,че разпоредбата на чл.334 ТЗ е неприложима,но въпреки това е посочил,че извършените счетоводни записвания не доказват реалното предаване на стоката,представляващо изпълнение на поетото договорно задължение от страна на ответника. Констатирал е липсата на писмени доказателства – приемо-предавателни протоколи и експедиционни бележки,установяващи факта на изпълнението на договорното задължение на ответника,а предвид изтеклия 3-годишен срок за съхранението им,съдът е посочил,че този факт подлежи на установяване с всички доказателствени средства. Не е намерил доказването на предаването да е осъществено с ангажираните от двете страни свидетелски показания, нито дори с косвени доказателства,от което е заключил,че с предприетите от ищеца като купувач действия по разваляне на договора, той е осъществил свое законно право като изправна страна по неформалния договор за покупко-продажба.С това е обосновал и крайния си извод за основателност на предявения иск за връщане на даденото по разваления договор. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК с предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимост на касационното обжалване по въпросите 1. Кои са предпоставките,при които купувачът по договор за търговска продажба с предварително плащане на цената може да иска връщане на авансово платената цена като задатък на основание чл.334 изр.3 ТЗ вр. чл.93 ал.2 ЗЗД?; 2.Задължен ли е въззивният съд при постановяване на своето решение да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички събрани във връзка с тях доказателства,както и да изложи свои собствени мотиви по предмета на спора?; 3.Какви са правните последици от реализираното право на приспадане на данъчен кредит и представлява ли това извънсъдебно признание за получаването на стоката?; 4.Представляват ли счетоводните книги и записванията в тях доказателство за страната,която ги е водила?. Твърди се,че тези въпроси са намерили разрешение в решаващите мотиви на въззивния съд противно на разрешенията,дадени в задължителната практика на ВКС – решение №206/07.12.10г. по т.д.№636/09г. на второ т.о. /по първия въпрос/; решение №164/28.05.12г. по гр.д.№66/12г. на второ г.о.,решение №187/07.07.16г. по гр.д.№1332/15г. на четвърто г.о., решение №157/01.07.11г. по гр.д.№1125/10г. на трето г.о., решение №228/01.10.14г. по гр.д.№1060/14г. на първо г.о, както и ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС /по втория въпрос/; решение №46/27.03.09г. по т.д.№454/08г., решение №42/19.04.10г. по т.д.№593/09г. на второ т.о. /по третия въпрос/, решение №169/31.01.13г. по т.д.№664/11г. на второ т.о./по четвъртия въпрос/. С допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие с приетото в мотивите на влезлите в сила решение №954/17.12.15г. по гр.д.№3038/15г. на Сливенски районен съд и решение от 18.03.16г. по гр.д.№2945/15г. на Старозагорски районен съд, касаторът свързва въпросите: 5. Може ли купувачът,който е платил изцяло цената да развали търговския договор за покупко-продажба на стоки,като твърди,че не ги е получил и да иска връщане на цената,при липса на писмена уговорка с продавача за авансово плащане на цената и при положение,че е ползвал данъчен кредит?; 6.Следва ли да се доказва с приемо-предавателни протоколи,складови разписки и други документи предаването на стоката от продавача,когато във фактурата тя е индивидуализирана по вид, количество, единична и обща цена, няма писмена уговорка за предварително плащане на цената и купувачът е ползвал данъчен кредит във връзка със закупената стока? и 7. Фактурата удостоверява ли изпълнение на задължението на продавача за предаване на стоката,когато продажната цена е платена изцяло и липсва доказване на друга уговорка,предвид разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ? С критерия на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е поставен въпросът: 8. Процесуално нарушение ли е когато в мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по спорните въпроси във връзка с разпределение на доказателствената тежест между страните в доклада по делото? Настоящият състав на ВКС,Търговска колегия,Първо отделение намира,че допускането на касационно обжалване на решението на БАС е обосновано при наличието на общия критерий по чл.280 ал.1 ГПК, осъществен по отношение на втория от поставените въпроси /от процесуално-правен характер/ - Задължен ли е въззивният съд при постановяване на своето решение да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички събрани във връзка с тях доказателства,както и да изложи свои собствени мотиви по предмета на спора? при хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Последователно и непротиворечиво съдебната практика на ВКС,обективирана както в посочените от касатора ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС,решение №164/28.05.12г. по гр.д.№66/12г. на второ г.о. и решение №187/07.07.16г. по гр.д.№1332/15г. на четвърто г.о.,така и в ТР №1/2013г. и в други постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения приема,че при постановяването на въззивното решение съдът е длъжен да изложи свои мотиви относно релевантните за спора факти,като отговори на всички доводи и възражения на страните с оглед очертания пред него с въззивната жалба и отговора на същата предмет на производството. В случая възраженията на въззивника /касатор в настоящото производство/, свързани с приложението на общата материално-правна разпоредба на чл.327 ТЗ, относима в отношенията между търговци,следващо от липсата на основания за прилагане на особеното правило на чл.334 ТЗ; доводите за неправилно водено от ищеца счетоводство – факт,който е останал несъобразен от първоинстанционния съд; за едностранно кредитиране на свидетелските показания са останали без обсъждане и разрешаване от въззивния съд при произнасянето му с постановения от него краен за спора резултат.Този пропуск на съда е в противоречие с посочената по-горе задължителна съдебна практика,което обуславя извод за допускане на решението до касационно обжалване. Останалите въпроси,свързани с допълнителния критерий на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК нямат характер на правни,съобразно указанията в т.1 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,доколкото в атакуваното пред ВКС въззивно решение не се съдържат разрешения на тях в противоречие с цитираната съдебна практика.БАС не е изследвал предпоставките за връщане на авансово платена цена като задатък на основание разпоредбата на чл.334 ТЗ,тъй като е приел,че същата в случая изобщо не е приложима. В решението липсват мотиви,приемащи,че реализираното право на данъчен кредит не би могло да се счете като извънсъдебно признание за получаването на стоката,а и сочената от касатора и формирана до момента съдебна практика приема този факт единствено като признание за възникването на отразеното във фактурата задължение за плащане,но не и за изпълнение на задължението за предаване /което освен това в конкретните случаи се приема за установено с други доказателствени средства – транспортни документи и свидетелски показания,видно от мотивната част на решения №№46/27.03.09г., 228/01.10.14г. и 42/19.04.10г./.Не би могъл да обуслови допустимост на обжалването и въпросът за доказателствената стойност на счетоводните записвания,доколкото съдът изобщо не е обсъждал възражението на страната,свързано с неправилно водено счетоводство, а последното от своя страна е основание за допускане по въпроса,посочен по-горе. Не следва да се допуска касационно обжалване на решението по поставените с хипотезата на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК три въпроса. Първият и третият от въпросите не са разрешени по противоречив начин в актовете,доколкото в решението на БАС липсват съответни на тях мотиви. Общоважим отговор на втория не би могъл да бъде даден,доколкото въпросът за доказването на определени обстоятелства с конкретни доказателства е специфичен за всеки отделен казус.Наред с това ангажираното,като съдържащо противоречиви разрешения на въпросите/ решение на Сливенски районен съд /което единствено е влязло в законна сила/ не е постановено при изцяло идентична фактическа обстановка. Видно от мотивите на същото /респ. на потвърждаващото го въззивно решение на Сливенски окръжен съд/, изводът за доказаност на факта на предаване на стоката е основан и на обстоятелства,установени въз основа на запазени /с оглед срока на съхранение на счетоводни документи/ данни за осчетоводено изписване на стоките от склада на продавача, каквито в случая липсват поради изтекъл тригодишен срок. Въпросът,който касаторът е формулирал с хипотезата на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК касае преценка за правилността на извода на въззивния съд,направен по повод възражението във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение,каквато преценка се дължи във фазата на разглеждане на решението след допускането му до касационен контрол,но не и в производството по чл.288 ГПК.Не е обоснован и соченият допълнителен критерий, съобразно постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното,настоящият състав на Върховен касационен съд намира,че касационно обжалване на решението на БАС следва да бъде допуснато във връзка с посочения по –горе процесуално-+ правен въпрос. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 501 лв., определена по чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, първо търговско отделение