Определение № 964 от 01.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 612/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Т. И. от[населено място], чрез адв. Р. В. срещу решение № 42/07.01.2010 год. по гр.д. № 2028/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което след като е отменено решението на Варненския районен съд по гр.д. № 2130/2007 год., е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявеният от него срещу К. К. Р. от[населено място] иск с пр. осн. чл. 87,ал.3 ЗЗД за разваляне на сключен от неговата майка и наследодателка Т. Д. М. договор за прехвърляне на недвижим имот в[населено място], ул. Б. М.” №1 срещу задължения за издръжка и гледане, обективиран в НА №74, т.І от 1999 год. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен. С жалбата е представено изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допустимост на касационното обжалване. Ответникът по касация К. К. Р. от[населено място], чрез адв. В. Д., оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност, за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е необходимо да се изпълнени допълнителните критерии, въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07.2007 год./. На първо място страната, която се домогва до касационно обжалване на постановеното въззивно решение следва да е формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело. На второ място касаторът следва да посочи в коя от хипотезите на чл. 280,ал.1 ГПК попада визирания от него въпрос като обоснове наличието на съответната хипотеза и представи съответните съдебни актове, ако се позовава на противоречива съдебна практика / основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/ В случая тези изисквания на закона са изпълнени: В представеното с касационната жалба изложение касаторът е формулирал следния материалноправен въпрос: кога е налице изпълнение на задълженията при сключен договор за прехвърляне собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до смъртта на прехвърлителя, когато в този договор не са изброени изчерпателно и не е посочено в какво следва да се изразяват точно грижите и каква да е издръжката. Сочи се, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС- основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. В подкрепа на това са представени решения на ВКС. За да отхвърли предявеният иск за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, въззивният съд е приел, че ответникът по иска е полагал грижи и осигурявал издръжка, които са в съответствие с поетото по договора задължение, респ. на обема от грижи, от който прехвърлителката е имала нужда като без значение относно преценката за изпълнението на договора е обстоятелството, че част от необходимите грижи са били полагани от сина на прехвърлителката, с който тя е обитавала едно жилище. Същевременно безспорен е фактът, че със сключения договор страните не са догорили конкретния вид и обем на грижите, както и размера на дължима издръжка. Преобретателят е поел бланкетното задължение да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката лично или чрез трето лице. С оглед на това виждането на съда по повдигнатия от касатора въпрос е обусловил изхода на спора.Представените по делото решения сочат, че в други случаи този въпрос е бил разрешен по различен начин. С оглед на това налице е хипотезата на чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, а не тази по т.1 от същия законов текст, която съществува, когато въззивното решение е в противоречие със задължителна практика на ВС и ВКС, / ТР и ППВС/. Същевременно следва да се посочи, че различното решаване на спора респ. на повдигания правен въпрос в решенията на първата и втората инстанция, не обосновава хипотезата на чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. За да е налице противоречива съдебна практика по определен въпрос е необходимо същият да е намерил различно разрешение с влезли в сила решения по други дела, независимо от степента на съда който ги е постановил ,тоест тук се включват и решенията на ВС и ВКС, които нямат задължителен характер. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.