Определение № 227 от 09.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 3770 от 27.04.2022 г. от Т. И. Ж., подадена чрез пълномощника от адв. Д. А., за изменение на постановеното по делото определение № 128 от 06.04.2022 г. в частта му за разноските. Иска се присъждане на по-нисък размер – до определения минимален размер на адвокатско възнаграждение за производство по частна жалба. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по молбата „КУБИН БГ“ ООД, подаден чрез адв. Зл. Й., в който се поддържа, че не са налице основания за изменение на постановеното определение в частта за разноските. Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на постановеното определение в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Разглеждана по същество молбата е основателна. С постановеното в настоящото производство определение № 128 от 06.04.2022 г. е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Т. И. Ж. против определение № 747 от 20.12.2021 г. по в. ч. гр. д. № 1779/2021 г. по описа Окръжен съд - Стара Загора. Прието е, че цената на отделните искове с правни основания чл. 245, вр. чл. 128, чл. 262, вр. чл. 150, чл. 215 и чл. 224, ал. 1 КТ е под минимално изискуемия праг за касационна обжалваемост. Молителят - жалбоподател е осъден да заплати на ответника в частното производство „КУБИН БГ“ ООД сумата 360 лева разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ГПК ответникът по частната жалба има право да претендира присъждане на направените от него разноски, но предвид действителната правна и фактическа сложност на частното производство и направеното от молителя искане на основание чл. 78, ал. 5 ГПК същите следва да бъдат присъдени в по-нисък размер, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09.07.04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е предвиден минимален размер на възнаграждението за производства по частни жалби – 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото, но не по-малко от предвиденото в чл. 11. Доколкото в Наредбата няма изрично предвиден минимален размер за изготвяне на отговор на частна жалба, тази разпоредба следва да се приложи по аналогия. В случая производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК – обжалвано е въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Това определение, както и определението на първоинстанционния съд, не засягат съществото на правния спор, а разрешават процесуален въпрос, несвързан с материален интерес (такъв в случая не е и налице). От друга страна, делото пред ВКС не е с фактическа и правна сложност, а защитата на „КУБИН БГ“ ООД в случая се изразява в изготвяне и подаване на писмен отговор по частната жалба, с която е сезиран ВКС. Съгласно чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за изготвяне на частни жалби минималният размер на възнаграждението е 200 лева. Предвид изложеното, присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размера на сумата от 200 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение