Определение № 2948 от 04.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1059/2026 г.

Въззивният съд приема, че оплаквания за процесуални нарушения във въззивната жалба в случая не се съдържат, независимо че жалбоподателят „Додек-3”ЕООД сочи непълнота в доклада, отразила се на решението за отхвърляне на иска от първоинстанционния съд. Не е указано на ищеца по насрещния иск, който иск е бил отделен за разглеждане в самостоятелно производство ,че следва да доказва собствеността на насрещната страна върху имоти за който твърди ,че докато са били в държане на ищеца, в следствие на извъшените подобнения се е увелиила стойността им. Същевременно първоинстанционният съд е отхвърлил иска за неоснователно обогатяване именно заради неустановена собственост ,без в доклада /определение №890/13.05.2024г на РС Благоевград/ обстоятелството да е било сочено като предмет на доказване. Не е отделено и като безспорно /при наличие на висящо производство по гр.д №2280/2023г на РС Благоевград по иск за ревандикация на същите имоти,предявен от ответниците по насрещния иск ,оспорен в този процес /,не е била разпределена и доказателствената тежест за него .Предмет на иска за собственост предявен от В. Д. Д. и В. В. Веселенски срещу настоящия жалбоподател, заедно с иск на основание чл.59 ЗЗД за лишаване от ползване за периода от 14.04.2020г до 01.10.2023г, са обектите кафе-аперитив с размери 21.00/6.10 кв.м., за който е съставен акт за узаконяване № 61 от 07.04.1998 г., издаден от Община Благоевград височина 3.55 м., построен в УПИ ..... с пл. №......, квартал ............... по плана на [населено място], заснет с идентификатор №......................... със застроена площ от 80 кв.м., с предназначение – сграда за търговия; „магазин за продажба на хранителни стоки“ със застроена площ от 139.70 кв.м., за който е издадено Разрешение за поставяне на преместваем обект №51 от 05.05.2015 г на основание член 56, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, чл. 12, чл. 17 и чл. 21 от Наредбата за преместваемите обекти, в УПИ ............, квартал ................ по плана на [населено място], общ.Б., съгласно одобрен проект на 27.04.2015г. със застроена площ от 139.70 кв.м. Разрешението е издадено на основание представения документ за собственост (Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №............., том................, дело №........... от ............. г.) и ЗРП, одобрен със Заповед №110 от 05.05.1987 г. В КК на [населено място], одобрена със Заповед №РД-18- 185 от 24.10.2022 г. описаният обект е заснет с идентификатор №................, със застроена площ от 150 кв.м., с предназначение - сграда за търговия. Твърди се, че горните обекти, заснети в КК на [населено място], с идентификатори № .................... и № ...................., фактически са преустроени в един общ обект с предназначение магазин за търговия, който няма отделен идентификатор. Ищецът по настоящия иск „Додик 3” ЕООД като ответник по ревандикационната претенция е заявил,че по никакъв повод не оспорвал собствеността върху двата имота ,на които вече не е във владение и поради това искът по чл. 108 ЗС е лишен от правен интерес. Дружеството претендира,вкл. въз основа на доказателствата по така заведения вече иск,че владение му е отстъпено без да е имало противопоставяне имотът да се преустройва въз основа на сключен предварителен договор с В. Д., с предмет продажба на недвижим имот,който включва и процесните обекти, като предварителният договор бил развален едностранно от дружеството като купувач поради неизпълнение и ответниците В. Д. Д. и В. В. Веселенски дължат заплащане за извершени от началото на месец май 2020г до септември 2021г подобрения в двата имота, които увеличават стойността им и са описани,съответно претендирани както следва: смяна на цялата дограма на сграда с идентификатор ................. по КК на [населено място] /кафе - аператив/, на обща стойност 6 032,00лева ;изграждане на метален навес /от ковано желязо с покрив от битум/ по цялата дължина на предната фасада на обединените две помещения с идентификатори ..................и ...............на стойност 4 204,92 лева по фактури и 3 000,00 лева разноски за труд; поставяне на климатик в процесните сгради със стойност на климатика 2 385,00 лева, съгласно фактура; ВиК ремонт в поземления имот и снабдяване на процесните сгради с вода и канализация на обща стойност 1 347,60 лева, съгласно фактури издадени от ВиК ЕООД, [населено място]; изграждане на нова ел.инсталация в процес ните помещения на обща стойност 5000,00 лв. ,или общо 21 969,52 лева, като от първи ответник В. Д. Д. се претендира сумата 16477,14лв ,от втория съсобственик- останалите 5492,38лв.

Въззивният съд не е ревизирал първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен поради непроведено от ищеца доказване,че ответниците са собственици на обектите и така да са се обогатили за негова сметка. Благоевградски окръжен съд е приел, че на етап въззивно обжалване по този въпрос страните не спорят. В мотивите е изтъкнал, че въпреки направени констатации за липса на доказване от страна на ищеца за притежаване правото на собственост на процесните имоти,в които се твърди,че са извършени подобрения,ответниците изрично с въззивната жалба заявяват,че не са оспорвали в хода на производството по делото, че са носители на правото на собственост върху описаните в исковата молба недвижими имоти и фактът, че ответниците са съсобственици на описаните сгради, е установен и чрез писмени доказателства - Акт за узаконяване № 61 от 07.04.1998 г., издаден от Община Благоевград и Разрешение за поставяне на преместваем обект № 51 от 05.05.2015г. Поради това въззивният съд изрично е приел за безспорно обстоятелството, дало основание за отхвърляне на иска като недоказан,но в същото време изтъква като правилно изложеното от районният съд,че ищецът не провел доказване за съществуването на обект кафе-аперетив с размери 21.00/6.10 кв.м., за който е съставен акт за узаконяване № 61 от 07.04.1998 г„ издаден от Община Благоевград, който обект е заснет в КК на [населено място] е идентификатор №...................и на „магазин за продажба на хранителни стоки със застроена площ от 139.70 кв.м., за който е издадено Разрешение за поставяне на преместваем обект №51 от 05.05.2015г.,който обект е заснет в КК на [населено място] с идентификатор №..................и които два обекта фактически са преустроени в един обект (без отделен идентификатор по КК на [населено място]), представляващ магазин за търговия, находящ се в УПИ ....., с пл. №..........., кв.................. по плана на [населено място], целият с площ от 4 896 кв.м. по плана на [населено място], общ. Б., както и какъв е техния статут, дали са самостоятелен обект на правото на собственост или не,при условие,че са построени такива, за да е налице основание за преценка дали е налице приращение на тези обекти.

Тези мотиви действително са вътрешно противоречиви, по явен начин. За безспорно, но и за установено от доказателства се приема съществуващо право на собственост, което предполага и обектът на това вещно право да съществува.Същевременно се приема,че ищецът не е доказал съществуването на обекта на вещното право,за се направят изводи за носителството му в лицето на ответниците по иска,които го твърдят. Тези същите ответници по иска са потърсили защита на правото си на собственост с ревандикационен иск ,предмет на първоначално образуваното дело, от което разглеждането на насрещния иск е отделен в самостоятелно производство, като съставът на РС Благоевград, постановил на първа инстанция решения и по двете дела,с определение от 13.03.2024г по гр.д №2280/2023г за разделяне на производство е възприел насрещния иск като обусловен от уважаването на иска за собственост, но без да е зададено процесуално условие /т.е, не като евентуален иск /. Това обяснява соченото от касатора противоречие в мотивите на въззивния съд,то е обусловено от неправилно прилагане на служебното начало в процеса, включително поради неупражнена включително от въззивния съд преценка по допустимостта за разглеждане на иска по същество при наличие на обуславящ за правилността на решението преюдициален въпрос, предмет на друго висящо дело.

Доколкото в случая не правото на собственост и неговото носителство от ответниците е решаващото съображение за потвърждаване на първоинстанционното решение ,а искът е приет за неоснователен поради това, че ищцовото търговско дружество трябва да докаже твърденията си за реалното увеличение на цената на процесните имоти и след това да се извърши съпоставка с платените суми за СМР, и в случая не били събрани доказателства за цената на имотите при встъпване във владение от страна на дружеството и цената на същите при предаване на владението обратно на собствениците, обуславящ е поставеният в изложението правен въпрос по т.3 от изложението. Въззивният съд се е позовал на „липса на данни и събрани доказателства” за реално увеличаване стойността на имотите ,поради което е приел иска по чл. 59 от ЗЗД за недоказан „и от там и неоснователен” при положение, че ищецът е направил искане за назначаване на експертиза със съответната задача и спорът между страните, пренесен и на въззивна инстанция, е дали и доколко приетото от първоинстанционния съд заключение съдържа отговор на тази задача предвид начина, по който вещото лице формира експертните си оценки.

Въпросите формулирани в т.1 и т.2 от изложението се основават на съображения, че изложените мотиви по въпроса за собствеността на имотите са противоречиви.Определящо за относимостта и на двата въпроса обаче е приетото от въззивния съд, че собствеността не се оспорва между страните в настоящия процес, поради което касационно обжалване по тези въпроси не следва да се допуска. Решаващо произнесен от въззивния съд е процесуалният въпрос по т.3 от изложението. Налице са общите и специални основания да се даде правен отговор, в случай на прието от първоинстанционния съд заключение на съдебно оценителна експертиза по поставена от първоинстанционния съд задача /по искане на страната/: „каква е била стойността на отделните имоти без подобренията, и съответно каква е стойността на имотите по средна пазарна експертна стойност с извършените подобрения към момента на депозиране на заключението”, каква активност се изисква от въззивния съд преди да изгради решаващ извод, че не са събрани доказателства за цената на имотите при встъпване във владение от страната на дружеството / ищеца /и цената на същите при предаване на владението обратно на собствениците, и че доколкото няма данни и събрани доказателства за реално увеличаване стойността на имотите,искът по чл.59 ЗЗД е неоснователен. Задачата е била формулирана от ищец,който съобразява доказателствена тежест да установи увеличена стойност на имот в следствие на претендирани подобрения и е поставена във връзка това именно ищцово твърдение.Вещото лице дава заключение по тази задача, както следва: 123 793лв. с ДДС за сградите без подобранията и 144 888лв. с ДДС, сгради с подобрения, което според ответниците не дава оценка на двата имота преди извършените СМР и налага допълнителна задача. Вещото лице разяснява в съдебно заседание условностите,при които е дал този отговор.Към момента на приемане на заключението не са изслушани допуснатите гласни доказателства. Допълнителна задача на вещото лице не е поставена, заключението е прието от първоинстанционния съд и не е обсъждано по същество /искът е бил отхвърлен по други съображения/.Като въззивен жалбоподател ищецът не е направил искане за събиране на други доказателства.

При тези обстоятелства касационно обжалване следва да се допусне по формулирания въпрос нарушил ли е съдът задължението си служебно да назначи необходимата експертиза(т.3 от изложението). Въпросът има обуславящо за изводите на въззивният съд значение предвид единствения мотив ,с които искът е отхвърлен на тази инстанция и Върховен касационен съд приема съображенията на касатора, че този въпрос е разрешен в противоречие с разясненията по т.10 от ТР №1 от 04.01.2001г ОСГК и формираната практика на ВКС,част от която цитирана (реш. №74/2011г по т.д №429/2010г 2-ро т.о, реш.№ 446/2011г по гр.д №1375/2010г 4-го г.о на ВКС), при формирана включително въз основа на разясненията в ТР №1/2013г ОСГТК съдебна практика на ВКС по въпроси на въззивното производство в същата насока (реш.№ 346/2018г по гр.д №619/2017г,реш. №80/2022г по гр.д №3088/2021г,реш. № 453/2025г по гр.д №3648/2023г на Четвърто г.о реш. №16/2022г по гр.д №1921/2021г на Трето г.о и др.)

Предвид гореизложеното,Върховен касационен съд,Трето г.о допуска до касационна проверка решението на Благоевградски окръжен съд на основание чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК ,като