Определение № 2984 от 13.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2153/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Д. С. и В. Г. С. чрез техния общ пълномощник адв. М. против определение № 1653 от 04.04.2024 г. по гр. д. № 2911/2023 г. на Върховен касационен съд, IV г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателите касационна жалба срещу въззивно решение № 355 от 21.03.2023 г. по гр. д. № 3305/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив и е прекратено касационното производство. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено. Ответникът по жалбата Д. П. Л. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна като съображенията за това са следните. За да постанови обжалваното определение, предходният състав на ВКС е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по искове с правно основание чл. 40 ЗЗД (за прогласяване недействителността, като сключени във вреда на представлявания, на три договора за продажба на недвижим имот, макар и обективирани в един нотариален акт), всеки от които е с цена под 5 000 лв. и това обуславя недопустимост на касационния контрол по правилото на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Обосновано е становище, че с исковата молба са предявени три обективно съединени искове с правно основание чл. 40 ЗЗД относно продажбата на три самостоятелни имота: две ниви (с данъчна оценка по исковата молба съответно от 3 338 лв. и 2193. 20 лв.) и една овощна градина с данъчна оценка от 679. 80 лв. Мотивирани са доводи, че именно предвид този вид съединяване на исковите претенции меродавна за цената на всяка от тях е данъчната оценка на всеки един от имотите, предмет на съответната разпоредителна сделка (а не общата данъчна оценка на трите имота) съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Съобразно така определената цена на всеки един от предявените искове (за недействителност на сделката по разпореждане чрез продажба на всеки един от самостоятелните имоти, макар и материализирана в един нотариален акт) е счетено, че решението на въззивния съд по това гражданско дело е окончателно, тъй като спорът подлежи на двуинстанционно разглеждане. Прието е, че последващ инстанционен контрол на този съдебен акт е недопустим съгласно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Обжалваното определение е правилно. С исковата молба са предявени три обективно съединени искове с правно основание чл. 40 ЗЗД. При предявен такъв иск, който касае претендирана недействителност на сделка по прехвърляне на вещно право върху недвижим имот, цената на иска се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, съобразно препращащото правило на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК - от данъчната оценка на недвижимия имот. В случая се претендира прогласяване недействителност на договор за продажба на 3 броя недвижими имоти, инкорпориран в един нотариален акт, поради което и цената на всеки един от обективно съединените искове се определя от данъчната оценка на съответния самостоятелен имот (а не е общо от цената на всички имоти според разбирането на жалбоподателите). Несъмнено е, че посочените в исковата молба данъчни оценки (релевантни за определяне цената на отделните искове) на всяка от процесните земеделски земи (две ниви и овощна градина) са под 5 000 лв. и въпрос за цената на исковете не е повдиган по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК. Без значение в случая е пазарната оценка на всеки от имотите, предмет на атакуваната съответна разпоредителна сделка, която се сочи да надхвърля прага от 5 000 лв. - каквито доводи се изтъкват в частната жалба. Същите са изцяло неоснователни. Предявените искове не са вещни, нито в конкретния случай са съединени с вещен иск, поради което постановеното въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, както е прието и с обжалвания въззивен съдебен акт. Затова той следва да бъде потвърден. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г.о.