Определение № 265 от 11.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 520/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 9287/25.11.2019г. на „СТАР СЪРВИЗ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], подадена чрез адвокат В. Т., срещу въззивно решение № 158/11.10.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 281/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 697/21.05.2018 г., допълнено с решение № 273/05.03.2019 г., постановени по гр. д. № 897/2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от „СТАР СЪРВИЗ“ ЕООД против Народното събрание на Република България иск с правно основание чл. 4, § 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/ за заплащане на сумата 25 001 лева /претендирана частично от цялата сума от 66 861.82 лева/ - обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 01.08.2015 г. – 28.02.2017 г., произтичащи от нарушение правото на ЕС чрез приемане на § 18 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката /ЗИДЗЕ/, обн. ДВ бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г., и представляващи по същество разликата между уговорения и реализиран приход от продажба на електрическа енергия, произведена от фотоволтаичната централа на касатора в [населено място], [община]. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя следните процесуалноправни въпроси: 1/ „Правилно ли е приложил процесуалния закон въззивният съд, ако е основал фактическите и правните си изводи на документи, приети по делото за сведение, а не като доказателства?“; 2/ „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса доводи, твърдения и възражения на страните и да обсъди всички приети по делото доказателства?“; 3/ „Може ли въззивният съд да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, без да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства?“; 4/ „Може ли въззивният съд да променя фактическото основание на предявения иск, като обсъжда факти, различни от фактите, заявени от ищеца?“; 5/ „При допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който не е указал на страните подлежащите на доказване факти, разпределянето на доказателствената тежест за тях и за кои не сочат доказателства, длъжен ли е въззивният съд да събере тези доказателства съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК?“; и следните материалноправни въпроси: 6/ „Представляват ли публични средства/държавна помощ сумите задължително заплащани от крайните потребители за определено количество изкупена електрическа енергия от възобновяеми източници?“; 7/ „Представлява ли имущество по смисъла на чл. 16 и чл. 17, пар. 1 от ХОПЕС вземането по договор за цената на произведената електрическа енергия, чийто размер и срок за изплащане е определен с нормативен акт?“; 8/ „Съответства ли на принципите за недискриминация, равно третиране и равнопоставеност, заложени в решения на Съда на ЕС по дела C-319/02 и C-443/06 въведеното с § 18 от ПЗР ЗИДЗЕ, обн. в ДВ в бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г., намаляване на преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници само за определен вид производители – тези, които са подали заявление за подпомагане преди влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници?“. Счита, че произнасянето по първия въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Обосновава приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените втори, трети, четвърти и пети въпрос. Позовава се на решение № 141/14.10.2019 г. по т. д. № 2839/2018 г. на ВКС, II ТО, решение № 331/19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на ВКС, IV ГО, решение № 178/24.04.2017 г. по т. д. № 1340/2015 г. на ВКС, I ТО и др. по втория въпрос. По третия формулиран въпрос сочи противоречие на въззивното решение с т. 2 на ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК; по четвъртия въпрос – с решение № 288/29.12.2015 г. по гр. д. №2293/2015 г. на ВКС, III ГО, решение № 149/10.09.2019 г. по гр. д. № 2779/2018 г. на ВКС, IV ГО, решение № 212/07.11.2019 г. по гр. д. №3544/2018 г. на ВКС, IV ГО и решение № 124/30.09.2019 г. по гр. д. № 3824/2018 г. на ВКС, I ГО; по петия въпрос – с решение № 72/09.07.2012 г. по т. д. № 398/2011 г. на ВКС, II ТО, решение № 389/18.10.2011 г. по гр. д. № 1672/2010 г. на ВКС, IV ГО, решение № 167/26.10.2017 г. по гр. д. 209/2017 г. на ВКС, I ГО, решение № 700/06.12.2010 г. по гр. д. № 304/2010 г. на ВКС, III ГО и др. Обосновава приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по поставените шести, седми и осми въпрос. Позовава се на решение от 28.03.2019 г. по дело C-405/16 СЕС и решение от 13.03.2001 г. по дело C-379/98 по шестия въпрос; на решение по дело C 398/13 P /Inuit Tapiriit Kanatami/, решение по дело „А. – Б. И.. срещу Португалия /жалба 73049/01/, решение по дело M. срещу Обединеното кралство № 23780/08 по седмия въпрос; на решение по дело C-319/02 от 07.09.2004 г. P. Manninen, решение по дело C-443/06 Hollman по осмия формулиран въпрос. Касаторът излага съображения, че са налице и трите основания за допускане касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 2 ГПК. Твърди вероятна нищожност на въззивното решение, като излага оплаквания, че формираната в него воля е изразена по начин, изключващ възможността съдържанието ѝ да се установи дори по пътя на тълкуването. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ – вероятна недопустимост на обжалваното решение, поддържа по съображения, че въззивният съд се е произнесъл по съществото на спора, макар по делото да са установени предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството – дело C-366/2019, образувано пред Съда на ЕС по повод преюдициално запитване на Софийски районен съд по гр. д. № 21304/2016 г. по въпроси, свързани с тълкуването на разпоредбите на чл. 3 и чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО, чл. 16 от ХОПЕС, принципа за правна сигурност и принципа за защита на оправданите правни очаквания, значими за разрешаването на спора по делото. Евентуално твърди основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като излага твърдения за допуснати тежки нарушения на формалната логика и опитните правила и произнасяне на съда extra legem, както и за явна необоснованост в изводите му. Ответникът Народното събрание на Република България, в представен писмен отговор чрез главен юрисконсулт М. Г., взема становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе, съдът съобрази следното: С определение № 122 от 21.05.2020 г., постановено по настоящото дело, ВКС, състав на III ГО, е приел, че от решаващо значение за изхода на спора е дали националната правна разпоредба на § 18 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката съответства на правото на ЕС, за което Софийският районен съд е отправил преюдициално запитване до съда на ЕС по гр. д. № 21304/2016 г. По повод отправеното запитване е образувано дело C-366/2019. Със същото определение съдът е спрял производството по гр. д. № 520/2020 г. по описа на ВКС, III ГО, до приключване на производството по дело C-366/2019 на СЕС. Към настоящия момент пречката за движение на делото е отпаднала. С определение от 26.10.2021 г., постановено по дело C-366/2019 на СЕС, последното е заличено от регистъра на Съда. Съображенията за това са, че с писмо от 19.04.2021 г. секретариатът на Съда е изпратил на запитващата юрисдикция решение, постановено на 15.04.2021 г. по съединени дела C-798/18 и C-799/18, като я приканил да посочи дали с оглед на посоченото решение поддържа преюдициалното си запитване. В тази връзка с писмо от 19.10.2021 г., постъпило в секретариата на Съда, Софийски районен съд е уведомил Съда, че няма намерение да поддържа преюдициалното запитване и на това основание, Съдът е заличил делото от регистъра. Предвид изложеното пречката за движение на делото е отпаднала и производството следва да бъде възобновено и внесено за разглеждане в закрито заседание по чл.288 ГПК. Междувременно е постъпила молба с вх. № 1292/10.02.2022 г. по описа на ВКС, с която на основание чл.628 ГПК касаторът „СТАР СЪРВИЗ“ ЕООД е отправил искане до съда за отправяне на ново преюдициално запитване до СЕС по следните въпроси: 1/ „Допуска ли чл. 65, пар. 3 от ДФЕС въвеждане на различно третиране от държава-членка с национална правна уредба като § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ на частноправни субекти, които са получили подпомагане по някоя от мерките за насърчаване на инвестициите в областта на производството на енергия от ВИ в съответствие с Директива 2009/28/ЕО въз основа на произволно избран критерий?“; 2/ „Съответства ли на принципите за недискриминация, равно третиране и равнопоставеност заложени в решение на СЕС по дела C-319/02 и C-443/06 национална правна уредба като § 18 от ПЗР ЗИДЗЕ, обн. в ДВ в бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г., с която се намаляват преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници само за определен вид производители, подпомогнати по национална или европейска схема за подпомагане – тези, които са подали заявление за подпомагане преди влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници?“; 3/ „Допускат ли чл. 20 и 21 от Хартата на основите права на Европейския съюз, тълкувани във връзка с прилагането на чл. 3 и 4 от Директива 2009/28/ЕО, съществуването на вътрешноправна разпоредба, като § 18 ПЗР ЗИДЗЕ, която определя, че към еднородна по своя характер икономическа дейност, осъществявана при едни и същи или съпоставими условия, за частноправни субекти, намиращи се в аналогична по своите елементи обстановка, се прилагат различни мерки на подпомагане и различни преференциални цени на изкупуването на електрическа енергия от възобновяеми фотоволтаични източници?“; 4/ „Като се има предвид Решение от 15 април 2021 г., Federazione nazionale delle imprese electrotecniche ed elettroniche (Anie), C-798/18 и C-799/18, ECLI:EU:2021:280 на Съда относно прилагането на Директива 2009/28/ЕО, следва ли принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че позволяват държава членка да измени правната уредба на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, като премахне предсрочно съществуващи в законодателството мерки на стимулиране, състоящи се в изкупуване на произвежданата електроенергия на преференциални цени по дългосрочни договори за период от 20 години, ако към момента на сключване и влизане в сила на договорите в правната уредба на държавата членка не е предвидена възможност за промяна на цената на изкупуване на електроенергията, а от друга страна са дадени изрични въплътени в закон гаранции, че преференциалната цена на изкупуване ще се прилага за целия период на действие на договорите?“; 5/ „Следва ли общият принцип на пропорционалност, разглеждан във връзка с прилагането на чл. 3 и 4 от Директива 2009/28/ЕО, да бъде тълкуван в смисъл, че допуска национална правна уредба като § 18 ПЗР ЗИДЗЕ, с която се изменят съществено преференциалните цени на изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници, като се установят на ниво, при което дейността по производство на електроенергия от възобновяеми източници става нерентабилна и води до нетна загуба от извършването ѝ за субектите, спрямо които се прилагат новите цени?“ и 6/ „Като се има предвид решението на Съда по делото Plantanol, Решение от 10.09.2009 г., дело C-201/08, ECLI:EU:C:2009:539, следва ли принципът на защита на оправданите правни очаквания като основен принцип на правото на ЕС да се тълкува в смисъл, че не позволява държава членка да измени без достатъчно гаранции за предвидимост приложимата правна уредба към производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, като предсрочно премахне съществуващи в законодателството мерки на стимулиране производството на елекроенергия, при условие че към момента на сключване и влизане в сила на договорите в правната уредба на държавата членка не е предвидена възможност за промяна на цената на изкупуване на електроенергията, а от друга страна са дадени изрични въплътени в закон гаранции, че преференциалната цена на изкупуване ще се прилага за целия период на действие на договорите?“ Препис от тази молба следва да се връчи на ответника по жалбата и на контролиращата страна за писмен отговор в едноседмичен срок от съобщението. По горните съображения съдът