Определение № 403 от 19.05.2021 г. на ВКС по д. № 2260/2017 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. Д. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №65/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Център „Фонд за лечение на деца”, [населено място] с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „главен експерт”, извършено със заповед от 27.04.16 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК са решени следните правни въпроси от предмета на спора:1.Допустимо ли е мотивите на заповедта за уволнение на осн. чл.328, ал.1,т.6 КТ да се изчерпват с цитиране на правната норма, тогава когато тя предполага различни фактически основания или има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на работодателя? Необходимо ли е тази информация да е била сведена до знанието на служителя посредством писмен акт / макар и различен от акта за уволнение/ или е възможно служителят да е бил уведомен устно за това? 2. Законосъобразно ли е уволнение на осн. чл.328, ал.1,т.6, пр.1 КТ, при което актът за изменение на изискванията за необходимото образование за заемане на длъжността и актът за прекратяване на тр. правоотношение са издадени на една и съща дата, без да е установено кой от двата акта е издаден в по-ранен момент? Възможно ли е да се приеме, че щом двата акта носят еднаква дата, то те следва да са издадени едновременно или обуславящият акт следва да е бил издаден по-рано от обусловения, без събирането на надлежни доказателства за това? Поставя като значими за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото следните два правни въпроса: 3.Когато за установяване на точния момент на осъществяване на два юридически факти, реализирането на единия от които е предпоставка за законосъобразността на другия, в рамките на съдебното дирене са събрани единствено писмени доказателства – свидетелстващи или диспозитивни документи, носещи една и съща дата, може ли да се приеме, че издаването на единия документ предхожда издаването на другия само на база приетата за установена еднаква дата на издаването им или е необходимо събирането на допълнителни доказателства, които да определят с по –голяма степен на точност момента на издаването им / напр. час или минута/.4. Изпълнява ли добросъвестно трудовоправните си задължения работодател, ръководител на държавно учреждение, когато единствено по настояване на държавния орган, който го е назначил, прекратява трудовото правоотношение на свой служител? По допускане на обжалването ВКС намира следното: въззивният съд е приел, че ищецът, сега касатор е заемал длъжността „главен експерт” при ответника. Притежавал е образователен ценз – висше образование, бакалавър по специалност „стопанско управление” и магистър „счетоводство и контрол”. Със заповед от 27.04.2016 г. на директора на Фонда трудовото му правоотношение било прекратено на осн. чл.328, ал.1,т.6 КТ, поради липса на необходимото образование. В самата заповед за прекратяване на ТПО не е посочено нововъведеното изискване за образование. В практиката на ВКС – напр. р. по гр.д. №565/09 г. на трето г.о., обаче се приема, че правата на работника не са нарушени, ако същият е бил известен за правното основание, на което се прекратява ТПО. В случая в представения по делото „протокол – предизвестие” е посочено, че петима служители на Фонда, вкл. ищеца били извикани в кабинета на директора на 27.04.16 г. и им било съобщено, че ще бъдат освободени на осн. чл.328, ал.1,т.6 КТ, поради наложилата се промяна в изискванията за заемане на техните длъжности – изисквало се образование с професионално направление „медицина, фармация, обществено здраве и здравни грижи”. От показанията на св. Ц., присъствала на срещата и подписала протокола се установява, че на проведената среща на ищеца и на останалите извикани служители било разяснено, че са въведени нови изисквания за образование. СГС не е дал вяра на показанията на допуснатата по искане на ищеца св. П., като е изложил подробни съображения за заинтересоваността й по спора и че тя не е възприела част от срещата, защото излязла да се консултира с адвоката си. Заповедта за прекратяване на ТПО и длъжностната характеристика, с която е извършена промяна в изискванията за образование / обусловен и обуславящ документ/ са от една и съща дата – 27.04.16 г., но в практиката на ВКС – р. по гр.д. №565/09 г. на трето г.о., се приема, че дори и да са издадени едновременно, заповедта пак е законосъобразна. Въззивният съд е приел още, че според практиката на ВКС преценката на работодателя какви изисквания да въведе за заеманите длъжности е за целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Съдебният контрол за законност на уволнението обаче, по принцип и в случая, включва и преценката дали тр. права и задължения се осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на закона. В случая, според съда, работодателят не е използвал субективното си право да определи изискванията за изпълнение на работата с единствената цел да прекрати тр. правоотношение с ищеца. Установява се, че поради променените изисквания за образование са освободени на същото основание и другите заемащи същата длъжност служители, които не са отговаряли на новите изисквания. Няма данни ТПО да са прекратени под натиск на МНЗ, макар в доклада на директора на Фонда да е отбелязано, че прекратяването на ТПО е по настояване на МНЗ. При данните по делото не е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия от поставените в контекста на това основание въпроси. В заповедта за уволнение е посочена конкретната хипотеза на чл.328, ал.1,т.6 КТ за извършването му - „поради липса на необходимото образование”. Така фактическото основание за извършеното уволнение е ясно назовано и е разбираемо за служителя, за разлика от постановеното по дело на друга уволнена служителка в същото предприятие В. Г. решение, с което уволнението е отменено поради непосочване в заповедта на конкретното основание за прекратяване на тр. договор по чл. 328, ал.1,т.6 КТ / опр.по гр.д. №2408/18 г. на трето г.о.на ВКС, в което изрично е записано, че в заповедта за уволнение по разгледания там спор въобще липсва посочване на някое от двете или и на двете основания за уволнение по чл.328, ал.1,т.6 КТ/. В друг случай на уволнена служителка на същия работодател, при идентично с това по настоящото дело съдържание на заповедта за уволнение, исковете са отхвърлени – опр. по гр.д. №4026/17 г. на четвърто г.о. на ВКС. По втория и третия въпрос: Променените изисквания за длъжността са въведени с длъжностна характеристика от 27.04.16 г. С протокол- предизвестие от същата дата служителите, за чиито длъжности се отнасят те, са уведомени за настъпилата промяна, наложила освобождаването им по чл.328, ал.1,т.6 КТ. На същата дата е издадена и връчена на ищеца и заповедта за уволнението му на осн. чл.328, ал.1,т.6 КТ, поради липса на необходимото образование. Според цитираното от касатора р. по гр.д. №565/09 г. на трето г.о. на ВКС за законосъобразността на уволнението, както в случая там, така и по настоящото дело, е необходимо моментът на въвеждане на новите изисквания от работодателя с длъжностната характеристика и този на уволнението да съвпадат или уволнението да следва промяната на изискванията за образование; дори двата акта да са издадени едновременно, заповедта е законосъобразна. В случая от представения протокол – предизвестие и от показанията на св. Ц. се установява, че изискванията за длъжността са променени преди уволнението на ищцата. В протокола е записано, че във връзка с променените изисквания за необходимото за длъжността образование служителите, които не притежават необходимото образование „ ще бъдат освободени на осн. чл.328, ал.1,т.6 КТ”, за което им е отправено едномесечно предизвестие. Или и по двата въпроса, които са със сходно съдържание въззивното решение не противоречи на формираната и цитирана от касатора практика на ВКС. Четвъртият въпрос не кореспондира с решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, че промяната на изискванията за необходимото за длъжността образование е по преценка на работодателя, която не подлежи на съдебен контрол. В случая в протокола – предизвестие е посочено, че е възникнала необходимост от промяна на изискванията за заемане на длъжността на ищеца с цел подобряване на работата, както и за осъществяване на специфични дейности, регламентирани с Правилника за дейността и организацията на работа на центъра. Същото сочи и св. Ц.. Или уволнението не е извършено само поради настояването на горестоящия орган / както се твърди във въпроса/, а поради обективната промяна в изискванията за необходимото за заемане на длъжността образование, способстваща за подобряване на работата с оглед на спецификата й, по преценка на работодателя. Затова въпросът не обосновава общото основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК – ТР №1/19.010 г. ОСГТК. Поради изложеното не са налице сочените основания за допускане на обжалването – въззивното решение не противоречи на цитираната от касатора практика на ВКС. Наличието на такава практика по въпросите, обосноваващи общото основание за допускане на обжалване, пък изключва допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Затова ВКС на РБ, трето г.о.