Определение № 150 от 20.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1042/2021 г.

Постъпила е молба от Л. А. К. от гр-София с искане да бъде изменено решение №60112 от 12.10.2021г., постановено по настоящето дело, в частта му за разноските, като поддържа, че присъдените в полза на Д. Г. С. разноски по делото в общ размер на 3036.68лв. са завишени значително по отношение на частта им, касаеща адвокатските хонорари по делото в различните инстанции и депозита за вещо лице-СТЕ, внесен пред СРС. Твърди, че е оспорил като прекомерно претендираното от Д. Г. С. адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство, осъществявано от адвокат пред първоинстанционния СРС, като счита, че максималното, което Д. Г. С. би могла да получи за процесуалното представителство пред СРС е сумата от 1200лв., от които е осъден да ѝ заплати с решението на СРС сумата от 260лв. И като прибавя към остатъка от 940лв. сумата, която Д. Г. С. е претендирала като платено адвокатско възнаграждение в производството пред СГС (600лв.), счита, че общият размер на адвокатското възнаграждение за тези две инстанции би следвало да бъде 1540лв., към които да бъде прибавена сумата от 400лв., заплатени за вещо лице, от които с решението на СРС е осъден да ѝ заплати сумата от 80 лв., поради което поддържа, че дължими остават 320лв. Определя общо заплатените такси за въззивно и касационно обжалване на 136.68лв. и твърди, че общо би следвало да бъде осъден да заплати на Д. Г. С. сумата от 1396.68лв., а не присъдените ѝ 3036.68лв., в какъвто смисъл моли да бъде изменено и постановеното по делото решение. Ответникът по молбата Д. Г. С. не изразява становище. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С решение №60112 от 12.10.2021г., постановено по настоящето дело, произнасяйки се по подадената от Д. Г. С. касационна жалба срещу въззивно решение №260144, постановено на 23.09.2020г. от Софийски градски съд, II-д въззивен състав, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, настоящият състав е приел, че същото е неправилно, отменил е както решението на въззивния съд, така и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлил като неоснователен предявеният от Л. А. К. срещу Г. Д. Д., А. Г. Г. и Д. Г. С. по реда на чл. 108 ЗС иск за признаване за установено, че Л. А. К. е собственик на поземлен имот с площ от 25 кв.м., представляващ реална част от ПИ с идентификатор .............по действащите в момента КККР, одобрени със заповед № РД-18-9 от 16.01.2012г. на изпълнителния директор на АГГК, заключена между точки 1, 2, 3, 4 и 1 на комбинираната скица за пълна и частична идентичност, издадена през месец юни, 2108г. от „ГЕОДЕГ“ О. – [населено място], като реалната част с площ от 25 кв.м. от ПИ с идентификатор .........е идентична с част от парцел ............ от кв...........по плана на [населено място]-София, одобрен със заповед №270 от 11.10.1965г., както и с част от парцел (УПИ) ............. от кв..........по регулационния план на [населено място]-София, одобрен със заповед № РД-16-076 от 09.04.1990г. и за предаване на владението на тази реална част, както и искането за частична отмяна на съставения на 17.03.2003г. от нотариус Р. Р., рег.№....в регистъра на Нотариалната камара, констативен нотариален акт №...., том .., рег.№.........., дело №........., вписан с акт №..........., том ..........., дело №............/2003г., вх.рег.№.......от 17.03.2003г. на Службата по вписванията – [населено място], с който Г. Д. Д. и съпругата му Ц. Д. Д. са признати за собственици въз основа на наследство, строителство и покупко-продажба на УПИ ........... в кв..............по плана на [населено място], район „Нови Искър“, [населено място]. Отхвърлен е като неоснователен и предявеният от Л. А. К. срещу Г. Д. Д., А. Г. Г. и Д. Г. С. по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР иск за признаване за установено, че към момента на одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], район „Н. И.“, [населено място] със заповед №РД-18-9 от 16.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, Л. А. К. е собственик на поземлен имот с площ от 25 кв.м., представляващ реална част от ПИ с идентификатор ...............по действащите в момента КККР, одобрени със заповед № РД-18-9 от 16.01.2012г. на изпълнителния директор на АГГК, заключена между точки 1, 2, 3, 4 и 1 на комбинираната скица за пълна и частична идентичност, издадена през месец юни, 2018г. от „ГЕОДЕГ“ О. – [населено място], като реалната част с площ от 25 кв.м. от ПИ с идентификатор ............е идентична с част от парцел ............ от кв............по плана на [населено място]-София, одобрен със заповед №270 от 11.10.1965г., както и с част от парцел (УПИ)............... от кв................по регулационния план на [населено място]-София, одобрен със заповед № РД-16-076 от 09.04.1990г., като при одобряването на КККР за [населено място], район „Н. И.“, [населено място] със заповед № РД-18-9 от 16.01.2012г. на изпълнителни директор на АГКК е допусната грешка, изразяваща се в неправилното нанасяне на границата между ПИ с идентификатори ................и .............по ККР, като границата между поземлените имоти е нанесена неправилно в кадастралната карта по регулационната граница между парцели ............ и ............... от кв................по регулационния план на [населено място]-София, одобрен със заповед №РД-16-076 от 09.04.1990г., вместо по действителната имотна граница, съответстваща на регулационната граница между парцели ............. и ............... от кв...............по плана на [населено място]-София, одобрен със заповед №270 от 11.10.1965г. При този изход на спора следва да бъдат определени и претендираните от Д. Г. С. разноски, като бъде взето предвид обстоятелството, че в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от Л. А. К. по реда на чл. 59 ЗЗД иск контрол по правилността на първоинстанционното решение не е осъществяван, доколкото в тази част то не е било обжалвано. Съответно следва да бъде отчетено обстоятелството, че отхвърляйки частично предявения по реда на чл. 59 ЗЗД иск, първоинстанционният съд е присъдил в полза на Д. Г. С. сумата от 340лв., представляваща направените разноски съразмерно на отхвърлената част от този иск. В производството пред първоинстанционния съд в представен списък по чл. 80 ГПК, процесуалният представител на Д. Г. С. е посочил като претендирани разноски в общ размер на 1700лв., от които 1300лв. платени за адвокатски хонорар и 400лв. за възнаграждение на вещо лице. Действително в проведеното пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание на 01.07.2019г. процесуалният представител на Л. А. К. е направил своевременно възражение за прекомерност на претендираните от Д. Г. С. разноски, което следва да бъде взето предвид при определяне и на окончателния размер на разноските от ВКС. Следва да се отбележи, че по отношение на разноските, направени за изслушване на експертиза, възражение за прекомерност не би могло да бъде уважено, доколкото размерът на депозита е определен от съда. Поради това сумата от 400лв. следва да се приеме за дължима и изцяло да бъде включена при определяне на окончателния размер на разноските, дължими от Л. А. К.. Действително според правилата на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, минималния размер на адвокатско възнаграждение за защита по иск по чл. 108 ЗС, касаещ недвижим имот, възлиза на сумата от 600лв., а минималния размер на адвокатското възнаграждение за защита по предявен по реда на чл. 54 ЗКИР иск възлиза на сумата 300лв. Тези разноски, направени от Д. Г. С. в производството пред първоинстанционния съд следва да се приемат за дължими и към тях да бъде прибавена сумата от 400лв., представляваща разноските, направени за изслушване на допуснатата експертиза. Или общо Л. А. К. дължи на Д. Г. С. разноски за първоинстанционното производство в размер на 1300лв. В производството пред въззивния съд Д. Г. С. е направила разноски в размер на сумата от 53.34лв., заплатена като държавна такса при подаване на въззивна жалба, както и сумата от 600лв., заплатена като адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора тази сума следва изцяло да бъде присъдена в нейна полза. В производството пред ВКС Д. Г. С. е направила разноски в размер на 30лв., заплатена като държавна такса по допускане на касационното обжалване и сумата от 53.34лв., заплатена като държавна такса за разглеждане на касационната жалба. Представен е и договор за адвокатска защита и съдействие, удостоверяващ заплащането на сума в размер на 1000лв. за осъществено процесуално представителство в производството пред ВКС. Процесуалният представител на Л. А. К. е направил възражение за прекомерност на разноските, платени за осъщественото пред ВКС процесуално представителство, по което настоящият състав приема следното: Според правилата на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, както беше посочено по-горе, минималния размер на адвокатско възнаграждение за защита по иск по чл. 108 ЗС, касаещ недвижим имот, възлиза на сумата от 600лв., а минималния размер на адвокатското възнаграждение за защита по предявен по реда на чл. 54 ЗКИР иск възлиза на сумата 300лв. Според чл. 9 от същата наредба за изготвяне на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 600 лв. Като бъде взето предвид обстоятелството, че процесуалният представител на Д. Г. С. е осъществил и процесуално представителство в производството по настоящето дело и отчитайки особеностите на същото (неговата фактическа и правна сложност), настоящият състав приема, че заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. не е прекомерно. Или в полза на Д. Г. С. следва да бъде присъдена и сума в размер на 1083.34лв., представляваща направените пред ВКС разноски. Неоснователен е доводът на молителя, че разноски, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС не се претендират. Такова искане е било изрично направено в проведеното по делото открито съдебно заседание с позоваване на представен списък, който е бил предоставен на молителя за становище. Следователно в полза на Д. Г. С. по настоящето дело следва да бъде присъдена сумата от 3036.68лв. Същата сума е била присъдена с постановеното по настоящето дело решение, поради което следва да се приеме, че подадената от Л. А. К. молба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение