Определение № 1664 от 04.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3360/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от прокурор в Апелативна прокуратура София против въззивно решение № 581 от 2.05.2023г. по в.гр.д. № 2806/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 262340 от 13.07.2022г. по гр.д.№ 13726/2019г. на Софийски градски съд като е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на В. Х. В., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ допълнително сумата от 20 000лв., обезщетение за неимуществени вреди и 30 700лв., обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда от 14.12.2018г. по в.н.о.х.д.№ 122/2017г.на Апелативен специализиран наказателен съд, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2018г., като е отхвърлен иска в останалата му част. В изложението, приложено към касационната жалба на прокурор в Апелативна прокуратура, посоченото основание за допустимост е чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставен въпрос, касаещ изпълнението от страна на съда на задължението да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди след преценка на всички релевантни обстоятелства. Твърди противоречие на въззивния акт с три решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, които прилага. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд е преценил за справедлив размер на дължимо обезщетение от 20 000лв., съобразявайки следните преценени от него като релевантни обстоятелства: ищецът е бил привлечен като обвиняем, заедно с още няколко лица за деяния по чл.321,ал.6 НК и по чл.282, ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 НК през 2013г. Обвинителният акт е от 5.06.2015г. и е изготвен от Специализираната прокуратура. Внесен е в съда, като е образувано н.о.х.д.№ 1495/2016г.на Специализирания наказателен съд. Постановена е присъда на 1.02.2017г., по която ищецът е признат за виновен по обвинението по чл.282 НК и е осъден на лишаване от свобода от две години и шест месеца и е лишен от право да заема длъжност в държавен орган или учреждение за срок от четири години и шест месеца. Въззивният съд е отменил присъдата в осъдителната й част и неговото решение е потвърдено от касационната инстанция с постановен на 26.10.2018г. окончателен акт. Продължителността на производството е около пет години и половина. По отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от четири месеца / от 16.03.2013г. до 12.07.2013г./, а след това му е наложена мярка: „парична гаранция“ в размер на 10 000лв. Същият е заемал длъжността „инспектор“ в Митница Югозападна, бил е временно отстранен от длъжност и независимо, че е възстановен, е бил компрометиран. С гласни доказателства е установено, че след излизането му от ареста е отслабнал с около 40 килограма и е бил в тежко психологическо състояние. Влошило се е и здравословното му състояние. Прието по делото заключение на медицинска експертиза установява, че ищецът страда от нестабилна стенокардия /форма на исхемична болест на сърцето/, както и от артериална хипертония и дислипидемия, които са придобити в причинно следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото въпросите са разрешени от въззивния съд съобразено установената съдебна практика, изградена върху базисните постановки, съдържащи се в ППВС №4/1968г. Съгласно същите - справедливото обезщетение се определя при съобразяване с всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Във всички хипотези на чл.2 ЗОДОВ релевантни са вида на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография, отражението върху личния, обществения и професионалния живот; причиняване на здравословно увреждане. В хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от значение е още тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, интензивността на предприетите процесуални действия; фазата, до която е достигнало производството /дали е постановен съдебен акт, включително и осъдителен/, наложените мерки за неотклонение – тяхната тежест и вид, налице ли е ограничаване на права и в каква степен. Във всички случаи паричният еквивалент на неимущественото увреждане се определя към датата на увреждането, като се отчитат съответните общественоикономическите условия в страната. Доколкото, съгласно Постановление №4 от 23.12.1968г., всеки отделен случай е специфичен и дължимата преценка е индивидуална, приложените конкретни решения са ирелевантни, защото за всеки отделен случай обстоятелствата, които се отчитат са различни. В случая, въззивният съд е преценил всички обстоятелства, които са от значение за спора, като е изследвал и конкретното им отражение върху личността на пострадалия. Принципът за справедливост е съобразен, защото дължимият размер на обезщетение е определен след преценка на конкретно установените факти и наведените възражения. След като са съобразени характера и степента на причиненото увреждане, начина и обстоятелства, при които е получено, настъпилите вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възрастта на пострадалия и установеното състояние, общественото му и социално положение, отражението върху начина на живот и обичайна среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки за процесуална принуда; установените критерии за приложение на принципа за справедливост са спазени. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение