Определение № 6 от 16.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 634/2012 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С молба № 10927 /12.11.2012 г., подадена по пощата на 08.11.2012 г., видно от пощенското клеймо на приложения пощенски плик, [фирма] е поискало от ВКС да допълни определението си по делото от 08.10.2012 г., като му присъди направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9 100 лева съобразно направеното от тях в отговорите на касационната жалба и на частната жалба искания и представените доказателства. Насрещната страна А. К. З. не изразява становище по искането. Настоящият състав намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248 ГПК от страна в производството и е процесуално допустима. С определението си от 08.10.2012 г. в производство по чл.288 ГПК съставът на ВКС не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение от 27.04.2012 г. по възз. гр.д. № 159 /2012 г. на Апелативен съд В., г.о., като е приел, че касационният жалбоподател А. К. З. в подадените от нея касационна жалба и частна жалба – неразделна част от касационната жалба, не е обосновала наличието на основания за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. С оглед изхода от производството искането е основателно, доколкото с отговора на касационната жалба (л.43) и на частната жалба (л.47) е поискано присъждането на разноски и са представени договори за процесуално представителство (л.42 и л.46), в които е отразено уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 9 000 лева и 100 лева и ВКС не се е произнесъл по присъждането на разноски. Следователно ответникът в касационното производство [фирма] има право на разноски в този размер. В определения срок насрещната страна не е направила искане по чл.78,ал.5 ГПК, поради което не са осъществени основания за обсъждане на размера на възнагражденията. Воден от изложеното и на основание чл.248 ГПК ВКС