Определение № 39 от 05.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5279/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от С. С. Ч., чрез адв. Т. срещу разпореждане №183 от 16.10.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 131/2023 г. на Окръжен съд-Търговище, с което е върната касационната му жалба срещу решение №77 от 31.08.2023 г., на Окръжен съд-Търговище, постановено по гр.дело №131/ 2023 г. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното разпореждане е неправилно. Изложени са доводи, че решението по делото е съобщено на 12.09.2023 г. и срокът му за обжалване, както е указано изтича на 12.10.2023 г. и касационната жалба срещу решението е подал на 12.10.2023 г. чрез пратка по Е. и в предвидения срок за обжалване, а на следващия ден е доставена в съда.Смята, че неправилно въззивният съд е приел, че касационната жалба е подадена след срока за обжалване на решението и е върната. Моли да се отмени обжалваното разпореждане като неправилно. Ответната страна М. А. С. не е подала отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК разпореждане, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. С ТР № 2 от 23.06.2022 г. по т.д. №2/2018 г., ОСГТК на ВКС е прието, че разпореждането на окръжен съд за връщана на касационна жалба е действие по администриране, което не се извършва от окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция, от което следва, че този акт не попада в приложното поле на чл.274, ал.2, предл.2 ГПК, т.е. не подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а направо пред ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: С решение № 77 от 31.08.2023 г. по гр.д.№ 131/23 г. Окръжен съд- Търговище е потвърдил решение № 196 от 26.04.2023 г. по гр.д.№ 1371/22 г. на Районен съд- Търговище, с което в производство по чл.127а СК е заместено съгласието на бащата на детето на страните Рая С. Ч. то да пътува извън страната-до Федерална Република Германия и обратно в посочения период. В решението си въззивният съд е посочил, че същото подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от съобщаването му. Постъпила е касационна жалба от С. С. Ч. срещу решение №77 от 31.08.2023 г. по гр.д.№ 131/23 г. Окръжен съд- Търговище върху която е поставен вх.№3473 от 13.10.2023 г. в регистратурата на съда. При администриране на касационната жалба, въззивният съд е приел, че същата е подадена на 13.10.2023 г. и след изтичане на срока за обжалване след като решението е съобщено на касатора на 12.09.2023 г. и с обжалваното разпореждане е върнал касационната жалба. Към частната жалба са приложени доказателства във връзка с твърдението на жалбоподателя за подаване на касационната жалба чрез куриерска фирма Е. на 12.10.2023г. Настоящият съдебен състав намира, че като краен извод разпореждането за връщане на касационната жалба е правилно, но не по съображенията изложени от въззивния съд. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела, постановени в производства по чл.126, ал.2, чл.127а и чл.130, ал.3 СК. В разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК е предвидено правомощие на администриращия въззивен съд да върне касационната жалба, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3 от ГПК. В случая няма спор, че въззивното решение е постановено по въззивна жалба срещу първоинстанционно решение, в което е разгледан спор по чл.127а СК- спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина и неправилно без да съобрази разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 ГПК въззивният съд е посочил, че неговото решение подлежи на касационно обжалване. Постановеното от въззивният съд решение в производство по чл.127а СК е изключено от касационен контрол и касационната жалба на С. С. Ч. е недопустима и подлежи на връщане на основание чл.286, ал.1,т.3 ГПК, което е и разпоредено като краен акт с обжалваното разпореждане на въззивния съд. Поради изложеното и при съвпадане на крайните изводи, обжалваното разпорежда за връщане на касационната жалба, подадена от С. С. Ч. е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,