Определение № 2900 от 07.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1063/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от „Контракс“ АД, [населено място] за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 1924 от 8.07.2024 г. в частта за разноските, като се намалят присъдените в полза на насрещната страна „ЛН Сълюшънс“ ООД, [населено място] разноски за производството пред ВКС в размер на 4 693, 99 лв. Молителят поддържа, че заплатеното адвокатско възнаграждение от „ЛН Сълюшънс“ ООД е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и не съответства на предприетата защитата на дружеството в производството пред ВКС. Ответната по молбата страна „ЛН Сълюшънс“ ООД изразява становище за неоснователност на искането по чл. 248 ГПК. Счита, че не е налице основание по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, прие следното. Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. С определение № 1924 от 8.07.2024 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 153 от 8.03.2023 г. по в. т. д. № 1082/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав в обжалваната част, с която след частична отмяна на решение № 1133 от 13.10.2022 г. по т. д. № 2025/2021 г. на Софийски градски съд касаторът „Контракс“ АД е осъден да заплати на „ЛН Сълюшънс“ ООД на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 29 524, 20 лв. - платено на отпаднало основание възнаграждение по развален договор от 01.06.2020 г. и анекс от 24.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 598,68 лв. - обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за периода 02.08.2021 г. - 13.10.2021 г., на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 59 лв. - неустойка по чл. 16, ал. 1 от договора, дължима при развалянето му, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1, 20 лв. - обезщетение за забавено изпълнение на главницата за неустойка за периода 02.08.2021 г. - 13.10.2021 г. и е отхвърлен предявеният от касатора „Контракс“ АД срещу „ЛН Сълюшънс“ ООД насрещен иск по чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 21 325, 80 лв. - цена по договор от 01.06.2020 г. и анекс от 24.06.2020 г. С определението по чл. 288 ГПК касационният жалбоподател „Контракс“ АД е осъден да заплати на „ЛН Сълюшънс“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС в размер на 4 693, 99 лв. Настоящият състав намира, че релевираното от касационния жалбоподател с молбата по чл. 248 ГПК възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е допустимо, но неоснователно. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022 въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т. о. на ВКС, в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая наред с обжалваемия интерес /51508 лв./ следва да бъде отчетено, че се касае до спорове по обективно съединени първоначални искове и насрещен иск, като е осъществена защита в производството пред ВКС с депозиране на отговор на касационната жалба, съдържащ становище във връзка с четирите поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроса и въведеното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, както и аргументи за неоснователност на доводите по чл. 281, т. 3 ГПК. Изложеното и спецификата на производството по чл. 288 ГПК обуславят извод, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 4 693, 99 лв. не е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Посочените обстоятелства, които са от значение за справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение /чл. 36, ал. 2 вр. ал. 1 ЗА/, не предпоставят намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. По изложените съображения искането по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение като неоснователно. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение