Определение № 178 от 26.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2429/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, във вр. чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. С определение № 824 от 20.03.2020 год. по ч. гр. д. № 1159/2020 год. Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното определение от 2.03.2020 год. по гр. д. № 2624/2020 год. на Софийски градски съд и вместо това постановил друго, с което допуснал обезпечение на бъдещ иск на С. А. М. срещу М. Д. Ш. с правно основание чл. 42, б. „б“, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване на недействителност на саморъчно завещание, съставено от Л. А. М. на 9.12.2017 год., чрез налагане на „възбрана“ върху описания недвижим имот- апартамент № 21. Против въззивното определение в срока по чл. 396, ал. 1, предл. 2 ГПК е подадена частна касационна жалба от М. Д. Ш., чрез адв. П. Г., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на съществени процесуални правила и искане за отмяната му, като вместо това се отхвърли молбата за допускане на обезпечение. В съдържащото се в частната касационна жалба изложение се поддържа наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обосновано с произнасяне в противоречие с представената съдебна практика на ВКС по следните процесуалноправни въпроси, свързани най-общо с преценката на предпоставките за допускане на обезпечението, съгласно чл. 391 ГПК: Допустимо ли е обезпечение на бъдещ иск за обявяване нищожност на завещание срещу наследник по закон чрез възбрана на целия завещан имот, или е достатъчно обезпечението да се допусне само за частта на молителя, която би получил при уважаване на иска?; Допустимо ли е обезпечение на бъдещ иск без да се изисква парична гаранция и без да бъде определен срок за предявяване на бъдещия иск?; Следва ли съдът да формира изводи относно вероятната основателност на обезпечавания иск? От ответника в настоящето производство, молителката С. А. М. не е постъпил отговор на жалбата. По допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав приема следното: За да отмени първоинстанционното определение, с което е отхвърлено искането за допускане на обезпечението и вместо това е допуснал същото чрез налагане на исканата обезпечителна мярка „възбрана“, въззивният съд приел, че предвидените в закона предпоставки за допустимост на бъдещия иск и вероятната му основателност с оглед представените писмени доказателства са налице. Съдът приел да е налице и обезпечителна нужда, като съобразил и цитираната от него съдебна практика – определение № 3 от 12.01.2009 год. по ч. гр. д. № 1321/2008 год., ІV г. о. на ВКС, в което е прието, че нужда от обезпечение е налице винаги, когато има вероятност удовлетворяването на защитаваното субективно материално право да бъде затруднено, забавено или застрашено. Тези съображения на въззивния съд за допускане на обезпечението на бъдещия иск за недействителност на саморъчното завещание на наследодателката на страните касаят преценката му за наличието на предвидените в закона предпоставки за допускането му. Релевираните от жалбоподателката доводи относно допустимостта на обезпечението на иска срещу наследник по закон чрез възбраната на целия завещан имот или само за частта на молителката, която би получила при уважаване на иска, за определяне на парична гаранция и срок за предявяване на бъдещия иск, всъщност касаят осъществяване на проверка на правилността на извода на съда за наличието на предвидените в чл. 391 ГПК предпоставки за допускане на обезпечение на бъдещия иск, което подлежи на обсъждане при разглеждане по същество на жалбата, но не представляват процесуалноправни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е такъв въпрос и третият от поставените в изложението, касаещ задължението на съда да формира извод относно вероятната основателност на обезпечавания иск. Доводът на касатора касае допуснато нарушение в тази насока, което го характеризира като основание за неправилност на съдебния акт, за разлика от основанията за допускане на касационното му обжалване. А освен това, доводът е и неоснователен с оглед наличието на съображения в обжалваното определение относно вероятната основателност на твърденията на молителката, въз основа на наличните писмени доказателства. Така поставените в изложението въпроси по своята същност представляват основания за неправилност на определението за допускане на обезпечението на бъдещия иск, но не и правни въпроси по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, като обща предпоставка, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се обсъжда соченото допълнително основание за това – противоречие с представената съдебна практика, която се явява неотносима. Поради тези съображения за липса на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а и на тези по чл. 280, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС