Определение № 3878 от 30.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3178/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Н. С., чрез нейния пълномощник адв. С. К., срещу въззивно решение № 109 от 28.05.2024 г. по в. гр. д. № 36/2024 г. на Бургаския апелативен съд. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателка счита за неправилен извода на въззивния съд, че тя не е материално легитимирана по смисъла на ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната сестра Т. В., настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие. Твърди, че от показанията на свидетелката Б. се установява създадената между ищцата и починалата Т. В. особено силна връзка и действително претърпените от ищцата неимуществени вреди по повод смъртта на сестра й, надхвърлящи обичайните за родствената им връзка. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката повдига следните въпроси, за които твърди да осъществяват хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. Налице ли е допуснато от съдебния състав нарушение на правилата на формалната логика, като се е произнесъл не просто необосновано /което би довело до неправилност на решението и липса на основание по чл. 280, ал. 2 ГПК/, а напълно произволно, доколкото не е установил особените отношения между двете сестри съобразно показанията на св. Б.. Съставлява ли това процедиране – липсата на обсъждане доводите изложени във въззивната жалба от страна на решаващия съдебен състав нарушение на правото на защита на страната с оглед липса на възможност за проверка на възприетото като основание от въззивния състав, включително и по предложение последно от ал. 2 на чл. 280 ГПК. 2. Неизпълнението на посоченото в предходната т. 1 нарушава ли правото на защита на страната с оглед факултативността на касационното обжалване, което като процедура спрямо въззивното обжалване е сравнително много по-сложно и трудоемко за проверка правилността на първоинстанционното решение. 3. Необсъждането на доводите във въззивната жалба за недопустимо погазване правата на лицата извън кръга на преките наследници представлява ли основание за касиране на оспореното съдебно решение. Позовава се и на основанието за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност. В писмен отговор на касационната жалба, подаден от ответника по касация Агенция "Пътна инфрастуктура", чрез процесуалния представител А. П., е изразено становище, че не са налице сочените от жалбоподателката предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 268 от 04.12.2023 г. по гр. д. № 518/2022 г. на Сливенския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на Д. Н. С. срещу Агенция "Пътна инфрастуктура" за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейната сестра Т. Н. В., починала вследствие на ПТП, настъпило на 01.11.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане, както и този за мораторна лихва в размер на 41 750 лв. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че основният спорен въпрос по делото е дали и доколко ищцата, като сестра на загиналата при катастрофата от 01.11.2018 г. Т. Н. В., има право на парично обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди по предявения иск по чл. 49 ЗЗД. Въззивният съд се е позовал на задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и е изложил, че съгласно приетото в него, обезщетение за неимуществени вреди от смърт при родственици като баба, дядо, внук, внучка, брат, сестра се присъжда само по изключение - когато вследствие на конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от тях е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, като тази особена близост подлежи на доказване. Кредитирайки единствените ангажирани от ищцата за установяване на отношенията ѝ с починалата и претърпените от смъртта ѝ неимуществени вреди свидетелски показания на св. Б., съдът е намерил, че извод за наличие на близост и привързаност в отношенията между ищцата и сестра ѝ, надхвърлящи обичайните и присъщи на родствената връзка такива, не може да бъде направен. Установените от тях обстоятелства относно наличието на близки приятелски отношения между ищцата и покойната ѝ сестра, имащи малка възрастова разлика по между си /три години/, израснали в един дом, а преди настъпване на произшествието живеещи в близост една до друга, имащи общи интереси и общ кръг приятели, са приети от съда като обичайни за българските семейни отношения между сестри. Доказано търпените болки и страдания на ищцата от смъртта на сестра ѝ също не се отличават с изключителност, не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за конкретната родствена връзка болки и страдания. Поради което въззивният съд е заключил, че ищцата не е доказала материалноправната си легитимация на правоимаща. Настоящият състав намира за неоснователно искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, тъй като същите са свързани с правилността на въззивното решение, доколкото касаят довод за неправилна преценка на доказателствата по делото и необсъждане на доводите на ищцата, както и направата на необосновани изводи, поради което подлежат на преценка в производството по чл. 290 ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение - чл. 281, т. 3 ГПК. Последните подлежат на преценка ако се допусне касационно обжалване, но не и в настоящото производство. В производството по чл. 288 ГПК касационният съд преценява дали посочения от жалбоподателя правен въпрос от значение за изхода на делото е обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора. Дали тези изводи са законосъобразни е предмет на преценка в производството при разглеждане на касационната жалба по същество. Поради това, поставените в изложението въпроси не разкриват характеристиките на правни такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, визирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В допълнение следва да се посочи, че въззивният съд е направил задълбочен анализ на показанията на единствения разпитан по делото свидетел и е изложил подробни съображения защо приема, че връзката между ищцата и покойната ѝ сестра не е била от такова необичайно и необикновено естество, че да попада в приложното поле на изключителността, съобразно дадените разяснения в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, а несъгласието на жалбоподателката с фактическите и правни заключения на съда не е основание за допускане на касационно обжалване. Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване очевидната неправилност по смисъла на тази разпоредба предполага въззивното решение да е засегнато от пороци, пряко установими от съдържанието на обжалвания съдебен акт, без касационната инстанция да извършва анализ на събраните по делото доказателства. Приема се, че решението би било очевидно неправилно, ако законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. Настоящият състав не установи въззивното решение да е засегнато от такива пороци. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът