Определение № 50411 от 08.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1784/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. П. П. срещу решение № 27 от 24.02.2022 г., постановено по в. гр. д. № 335/2021 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което e потвърдено решение № 260097/22.04.2021 г. по гр.д. № 420/2020 г. на Окръжен съд Русе в обжалваната му част за осъждане на „ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на касатора сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие ПТП от 26.01.2020 г., и за отхвърляне на иска за разликата до претендираните 26 000 лв.

В жалбата се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Следва ли съдът да посочи какви са предпоставките, въз основа на които приема за справедлив размер за обезщетение такъв, който е различен от обичайната съдебна практика компенсиране на тези вреди?“

2. „Трябва ли съдът да преценява датата на настъпване на ПТП и след това да посочва, че е съобразил икономическата обстановка, без дори да я обсъди?“

3. „Трябва ли въззивният съд да извърши съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и да направи обосновано заключение при определяне на справедливия размер на обезщетение?“

4. „Кои събрани по делото обстоятелства трябва да се коментират при определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ГПК?“

От заявеното в изложението становище може да се прави извод, че касаторът поддържа въззивното решение да е постановено в противоречие със задължителна практика на касационната инстанция, намерила израз в ППВС № 4/1968 г., както и с казуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ІІ т.о. Касаторът прилага решение по гр.д. № 2846/2016 г. на VIII състав на Софийски апелативен съд относно размера на присъдено обезщетение за аналогично, но по-леко травматично увреждане.

При заявените доводи в касационна жалба се формулира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, като бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 16 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума. Претендира се присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.

От ответника по касация „ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е подаден отговор, с който се оспорва наличието на основанията за допускане на жалбата до касационен контрол и в евентуалност, основателността на същата. Позовавайки се на задължителните постановки на ТР № 1/2010 по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, застрахователят счита, че касаторът не е формулирал релевантни правни въпроси. Изложени са подробни съображения по същество, че размерът на обезщетението е определен правилно съобразно с доказателствата по делото относно претърпените от касатора увреждания, лечението му и пълното му възстановяване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявена от В. П. П. срещу „ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД искова претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания вследствие ПТП на 26.01.2020 г. При подадена въззивна жалба от ищеца срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение за сумата над 10 000 лв., решението на Окръжен съд Русе е влязло в сила в частта, с която е присъдено обезщетение в размер от 10 000 лв.

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение при безспорно установеното вече от фактическа страна наличие на виновно и противоправно деяние, изразяващо се в навлизане по непредпазливост в насрещното пътно платно от водач с валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното дружество, в резултат на което е настъпило ПТП, причинило травматични увреждания на ищеца. При оспорен единствено размер на обезщетението съдът е съобразил събраните пред първата инстанция доказателства, доколкото не е поискано събиране на нови пред въззивния съд – комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза по въпроса относно вида, интензитета, продължителността на претърпените болки и страдания в резултат на увреждането, възрастта на пострадалия – на 66 години, пълното му възстановяване от травмите, както и че същият не е допринесъл за вредоносния резултат. Съобразил е още свидетелските показания, установяващи, че ищецът е преживял силен стрес и му е причинен психически дискомфорт, изразяващ се в страх от автомобили и тревожност. При анализ на доказателствата и установените от тях факти е приел, че обезщетение в размер на 10 000 лв. отговаря на житейски оправданото и присъжданото за аналогични случаи, както и на справедливостта.

Не са налице твърдените от касатора основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.

Формулираните от касатора въпроси обобщено касаят критериите, които съдът следва да съблюдава, за да формира извод за размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД така, че то да е справедливо. Макар да са обусловили изводите на въззивния съд, тези въпроси са разрешени изцяло в съответствие с постановките на ППВС № 4/1968 г. и доразвиващата го практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Съставът на Апелативен съд Велико Търново е осъществил съвкупна преценка на фактическите обстоятелства при определяне на действително претърпените от ищеца вреди. Ето защо, неудовлетворен се явява соченият допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Следва да бъде посочено, че въпросът всъщност представлява несъгласие с изводите на въззивния съд относно размера на определеното обезщетение по чл. 52 ЗЗД, но в производството по селекция на касационните жалби не може да бъде проверявана правилността на постановеното от въззивния съд решение, възприемането на фактическата обстановка или обсъждането на събраните по делото доказателства. Отделно, необходимо е да се има предвид и факта, че при определяне конкретните размери на обезщетенията, присъждани по реда на чл. 52 ЗЗД, съдилищата съобразят конкретните факти, които са различни по всяко дело.

При изхода на спора и на основание чл. 81 ГПК на насрещната страна би се дължало адвокатско възнаграждение, но такова не е поискано в отговора.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС с тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС