Определение № 50831 от 16.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1717/2022 г.
ВКСIV гражданско отделение16.11.2022 г.докладчик Павков
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №608/25.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 2153/2021 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив. УКАЗВА на П. С. С. и В. В. С. да внесат по сметката на ВКС държавна такса в размер на 752,11 лева, като в едноседмичен срок представят доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. С. и В. В. С. против решение №608/25.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 2153/2021 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив. Ответниците оспорват касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е прието, че предявените искове са основателни, отменено е решението на районен съд и е постановено ново, с което са уважени исковете с правно основание чл.280 и чл.92 ЗЗД. Съдът е приел, че договорът за поръчка макар да е подписан от страните на 16.01.2004 г., е породил действие към датата на изпълване на законовото изискване за форма – 09.02.2004 г. Този извод обаче не лишава от смисъл приетата по – горе дата на подписването му, а именно 16.01.2004 г. Посочено е, че това е така доколкото в периода от 16.01.2004 г. до 09.02.2004 г. доверениците са предприели реални действия по изпълнение на поръчката като на 16.01.2004 г., когато са удостоверили с подписите си в договора за мандат, че са получили пълната продажна цена за имота, е сключен и предварителен договор за покупко – продажба на недвижимия имот, описан в договора за мандат, а на 30.01.2004 г. е сключен и окончателен договор за неговото закупуване му от посочения в договора за мандат продавач. Прието е, че с нотариалното удостоверяване на подписите в договора за поръчка на дата 09.02.2004 г. всъщност доверениците потвърждават волята и намерението си да придобият недвижимия имот, собствеността върху който в един по – късен момент да прехвърлят на доверителите. Действително към датата на привеждане на договора за поръчка в изискуемата му форма няма как да се изпълни повторно задължението за придобиване на имота, доколкото той вече е придобит от доверениците. Прието е, че е напълно възможна обаче частта от договора, с която е поето задължение за прехвърлянето собствеността върху него в полза на доверителите в срок до 01.01.2019 г. Съдът е приел, че това налага приложение на института на конверсията. В този смисъл доколкото страните са имали посочената по – горе действителна воля и съгласие недвижимият имот да бъде закупен с цел прехвърлянето му в последствие в полза на доверителите съдът е приел,че следва да бъде зачетено помежду им действието на съглашение, съдържащо съдържанието на предварителен договор за покупко - продажба. Тази им воля от една страна е категорично изразена не само в подписания на 16.01.2004 г. договор, но и потвърдена при нотариалното удостоверяване на подписите им на 09.02.2004 г. – след закупуването на имота. Съдът е приел, че въззиваемите не са изпълнили поетото задължение да прехвърлят имота на жалбоподателя и бившата му съпруга в посочения срок, като вместо това на 21.08.2018 г. са го дарили на тяхна внучка и дъщеря на жалбоподателя. Това им действие представлява виновно неизпълнение на поетото задължение за прехвърляне на имота в полза на жалбоподателя и бившата му съпруга и съдът е приел, че то от своя страна води до извод за наличие на посочените в договора предпоставки за ангажиране на отговорността им по чл. III, ал. 2 от договора. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешение при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. От изложението и от съдържанието на касационната жалба се извежда правен въпрос относно възможността въззивния съд да извърши конверсия на един договор в друг, без на това да има позоваване от страна по делото, без да е изразено съгласие от страните по договора да се извърши конверсия и поради тази причина и същото да не е отразено в доклада по делото както и първата инстанция, така и от въззивната. Изводите на съда относно конверсията са обосновали изхода на спора, поради което въпросът е относим и касационното обжалване следва да се допусне, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На касаторите следва да се укаже да внесат държавна такса по сметката на ВКС в размер на 752,11 лева. Водим от горното, състав на ВКС
Цитирани разпоредби
5- чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 92 ЗЗД
- чл. 280, ал. 1, т. 1
- чл. 280