Определение № 2443 от 24.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1912/2024 г.

Производството пред Върховен касационен съд е образувано по касационна жалба от Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда- ПУДООС, [населено място] срещу решение №261056 от 07.08.2023г., постановено по в.гр.д. №2339 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, с което е отменено частично решение №286975 от 27.11.2019г., постановено по гр.д. №79954/2018г. по описа на Районен съд-София е и осъден касатора да плати на „Триера Комюникейшън“ ЕООД сумата 18 499 лева- направени разноски поради забава на кредитора, и е потвърдено решението в останалата осъдителна част, с която ответникът е осъден да плати сумата 11 000 лева – платена на отпаднало основание гаранция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Ответникът „Триера Комюникейшън“ ЕООД оспорва касационната жалба като недопустима, евентуално неоснователна. Настоящият съдебен състав, като съобрази изложените в исковата молба твърдения, че между страните е бил сключен договор за изпълнение на обществена поръчка №11856/21.08.2017г., сключен на основание чл.112, ал.1 ЗОП, вр. с Решение №ПЕСТ-1 от 14.07.2017г. на изп.директор на ПУДООС за определяне на изпълнител по обществена поръчка с предмет „Извършване на медийна/информационна /местна и национална/ кампания по проект „Проучване и разработване на пилотни модели за екологосъобразно събиране и временно съхранение на опасни битови отпадъци“; че в изпълнение на този договор ищецът „Триера Комюникейшън“ ЕООД се е задължил да изпълни определени работи, като е предприел действия по изпълнение на Дейност №1 и Дейност №2 от поръчката и е направил разходи в размер на 18 499 лева с ДДС; че възложителят не е оказвал необходимото съдействие за изпълнение; че договорът е бил прекратен от възложителя, въпреки че забавата на изпълнителя се е дължала именно на неоказаното съдействие от страна на кредитора, че ПУДООС е усвоил гаранцията за изпълнение на договора в размер на 11 000 лева без да е налице основание за задържането й, намира че вземанията предмет на предявените искове, квалифицирани от въззивния съд по чл.96, ал.2 ЗЗД /за осъждане на възложителя да плати на изпълнителя стойността на извършените необходими разноски в изпълнение на договора/ и чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД /за плащане на усвоената без основание гаранция за изпълнението на договора/, произтичат от търговска сделка и процесният спор е търговски. Като взе предвид, че предмет на делото е търговски спор по чл.365, т.2 ГПК, като претенциита са с цена до 20 000 лева, настоящият съдебен състав намира, че е налице хипотезата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК- въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и касационното производство следва да се прекрати. С оглед изхода на делото на ответника в касационното производство следва да се присъдят направените разноски в размер на 1 440 лева- договорено и платено адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС. Воден от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение