Определение № 1882 от 09.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. С., чрез адв. Д. Л., срещу решение № 4019 от 04.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 12096/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20028196 от 07.04.2022 г., постановено по гр. д. № 24766/2021 г. по описа на Софийски районен съд, за отхвърляне искането на А. В. С. за промяна на записания в акта му за раждане пол от мъжки на женски, както и за промяна на имената му. В касационната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът посочва в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следните правни въпроси: 1/ „Представлява ли нарушение на чл. 2 ГПК отказът на съда да уважи молба за допускане на юридическа промяна в данните за гражданско състояние по отношение на вписания в акта за раждане „пол“, с твърдения за транссексуалност, поради липса на законодателство, което я урежда?“; 2/ „Кои са материалноправните предпоставки за уважаване на молба за допускане на юридическа промяна в данните за гражданско състояние по отношение на вписания в акта за раждане „пол“?; 3/ „Необходимо ли е извършване на хирургическа операция за модификация на тялото на транс хората като предпоставка за промяна на вписания в акта за раждане пол?“; 4/ „Необходимо ли е транс хората да са започнали хормонална терапия преди да заведат дело за промяна на вписания в акта за раждане пол?“. Касаторът се позовава на приетото в практиката на ВКС, обективирана в решение № 205 от 05.01.2017 г. по гр. д. № 2810/2016 г. на III г.о., решение № 16 от 30.05.2017 г. по гр. д. № 2316/2016 г. на IV г.о., решение № 142 от 28.06.2019 г. по гр. д. № 3826/2018 г. на IV г.о., решение № 285 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 1417/2018 г. на IV г.о. и решение № 245 от 08.11.2019 г. по гр. д. № 4454/2018 г. на IV г.о. Посочва още, че съгласно практиката на ВКС изискването за хирургическа смяна на пола и хормонална терапия е неоправдана намеса в правото на личен живот, физическия и психически интегритет на личността, както и правото на полово самооопределение и е в пряко противоречие с нормата на чл. 8 от ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ. Софийска градска прокуратура като контролираща страна по делото, не взема становище по жалбата в предоставения срок за отговор. Заинтересованата страна – Столична община, е подала молба в срока за отговор на касационната жалба, с която сочи, че не възразява да бъде даден ход на делото в отсъствие на неин представител. Претендира и разноски. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. С определение № 1381 от 18.03.2026 г., постановено по настоящото дело, след отпадане на пречката за неговото движение, производството е възобновено. Същото е било спряно на основание чл. 631, ал. 1 ГПК до приключване на производството по отправеното преюдициално запитване по гр. д. № 698/2020 г. на III г.о. на ВКС, по което пред СЕС е образувано дело C-43/24. На 12.03.2026 г. производството по дело C-43/24 е приключило с постановено от състава на СЕС решение. В решението си СЕС разяснява, че съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека следва, по силата на чл. 8 от ЕКПЧ държавите са длъжни да предвидят ясна и предвидима процедура за правно признаване на половата идентичност, която позволява промяна на данните относно пола, а следователно и на собственото, бащиното и фамилното име или на единния граждански номер, в официалните документи по бърз, прозрачен и достъпен начин (вж. в този смисъл решение от 4 октомври 2024 г., M., C-4/23, EU:C:2024:845, т. 66 и практиката на ЕСПЧ). Приема също така, че национална правна уредба, която поради непризнаване на неговата полова идентичност възпрепятства трансполово лице да изпълни изискване, което е необходимо, за да се ползва от право, защитено от правото на Съюза, по принцип трябва да се счита за несъвместима с правото на Съюза (вж. в този смисъл решения от 7 януари 2004 г., K. B., C-117/01, EU:C:2004:7, т. 30—34, от 27 април 2006 г., R., C-423/04, EU:C:2006:256, т. 31, и от 4 октомври 2024 г., M., C-4/23, EU:C:2024:845, т. 60). При тези съображения СЕС е обобщил, че чл. 21 ДФЕС и чл. 4, параграф 3 от Директива 2004/38, във връзка с чл. 7 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност, като пол, собствено, бащино и фамилно име и единен граждански номер, които са вписани в регистрите за гражданско състояние на тази държава членка, на гражданин на посочената държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка. В настоящия случай разрешението на въззивния съд по поставените правни въпроси в изложението към касационната жалба са постановени в противоречие с дадените разяснения от СЕС, което означава, че по силата на чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК, касационно обжалване следва да се допусне. По делата с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР задължително участва прокурор в защита на обществения интерес. Във всяка съдебна инстанция се уведомява съответната прокуратура, като участие в производството взема прокурор от тази прокуратура или прокурор от друга прокуратура, комуто е възложено по надлежен ред. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.,