Определение № 54 от 04.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 233/2022 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба, подадена от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, с искане за спиране изпълнението на обжалваното от застрахователното дружество въззивно решение № 52 от 11.01.2022 г. по в.гр.д. № 3322/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 3107 от 13.05.2020 г. по гр.д. № 9452/2018 г. на Софийски градски съд, като краен резултат дружеството е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на З. И. У. и И. В. У. сумата от по 160 000 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Б. З. У. – техен син, при произшествие, осъществено на 09.12.2017 г., ведно със законната лихва от 17.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Искането е изпълнението на въззивното съдебно решение да бъде спряно съобразно обжалваната пред ВКС част от осъдителните искове. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе по искането с правно основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, съобрази следното: Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба, постъпила в регистратурата на въззивната инстанция с вх. № 1966/01.02.2022 г., т.е. в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, считано от датата на връчване на препис от въззивното решение – 24.01.2022 г. Със същата, въззивното решение се атакува само в частта за осъждане на дружеството да заплати на всеки от З. И. У. и И. В. У. сумата над по 96 000 лв. до по 160 000 лв., ведно със законната лихва от 17.05.2018 г. до окончателното изплащане. Подадената касационна жалба към настоящия момент е в процес на администриране от въззивния съд, но видно приложените към настоящата молба документи, от молителя са представени: касационна жалба, с приложенията към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 и т. 3 ГПК; платежно нареждане от 03.02.2022 г. за внесено обезпечение по набирателната сметка на ВКС в общ размер на 128 000 лв., както и платежно нареждане от същата дата за внесена държавна такса в размер на 30 лв., дължима съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за производството по чл. 288 ГПК. По делото е приложено и удостоверение от счетоводител при ВКС от 04.02.2021 г., от което е видно, че внесеното от молителя обезпечение в общ размер на 128 000 лв., съобразно обжалваната пред ВКС част от осъдителните искове – за горниците над по 96 000 лв. до по 160 000 лв., е постъпило по набирателната сметка на ВКС. При тези данни следва да се приеме, че са налице законовите предпоставки на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което молбата следва да се уважи и да се допусне спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, в частта му предмет на касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение