Определение № 153 от 01.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2524/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 66463 от 8.07.2020 г. на Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“ чрез пълномощниците му от адвокат А. Г. и адвокат Е. И., против определение № 7565 от 26.05.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1489 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение, обективирано в решение № 430034 от 14.06.2018 г. по гр.д. № 11748/2006 г. на Софийски районен съд за прекратяване на производството по делото спрямо конституирания на основание чл.120 ГПК-отм. правоприемник на първоначалната ищца А. К. Ч. Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“. Страните по делото не са изразили становище по частната жалба по реда и в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: За да постанови атакуваното определение, въззивният съд е констатирал, че производство е образувано по предявени от А. К. Ч. искове по чл.108 ЗС за два недвижими имота в местността „Т. Б.“, Б.. А. К. Ч. е починала в хода на делото и с определение от 14.12.2006 г. като ищец е конституирана Столична община – наследник по завет на имотите в местността „Т. б.“. С определение от 5.02.2008 г. при условията на главно встъпване е конституирано Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, предявило срещу Столична община главен установителен иск за собственост на имотите и евентуален за собственост на 1/2 ид.ч. и ревандикационен иск против ответника П. К. Я.. С определение от 8.04.2015 г. Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“ е конституирано като ищец по делото в качеството му на универсален правоприемник на А. К. Ч. и с влязло в сила определение от същата дата е прекратено производството по предявените при условията на главно встъпване искове. С атакуваното определение, обективирано в решението по делото, районният съд е приел, че правоприемник на А. К. Ч. по отношение на процесните имоти е Столична Община /отчитайки силата на присъдено нещо на съдебно решение, с което е отхвърлен предявен от Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“ против Столична община иск за установяване нищожност на завета/ и е прекратил производството спрямо Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“. Въззивният съд е потвърдил прекратителния акт, излагайки съображения, че при конкуренция между завет и универсално завещание е изключена съвместната процесуалноправна, респ. материално правна легитимация на ползващите се лица, освен ако не са налице доводи а недействителност. В конкретния случай този въпрос е разрешен със сила на присъдено нещо, която на основание чл.220 ГПК-отм., респ. чл.227 ГПК е задължителна за съда при разрешаване на въпроса кой е правоприемника на ищцата, придобил по силата на завещанието правото на собственост върху процесните имоти и който следва да я замести по реда на чл.120 ГПК-отм. /чл.227 ГПК/. Въззивният съд се е позовал и на практиката на ВКС по определение № 102 от 18.06.2019 г. по ч.гр.д. № 519/2019 г., I г.о. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“ се позовава на хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси: 1) материалното правоприемство е въпрос по същество или по допустимостта на иска; 2) длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите на които се основават и доказателствата за тях. Въззивното определение не противоречи на сочената от касатора практика на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните съображения: С решение № 203 от 16.10.2017 г. по гр.д. № 4743/2016 г., ВКС, IV г.о. е дадено тълкуване за значението на процесуалноправната и материалноправната легитимация в процеса, но ри факти, различни от тези по настоящото дело /прекратяване на производството по отношение на действителния правоприемник по завещание на починалия ищеца, конституиране на наследника по закон и отхвърляне на иска, тъй като при наличие на завещание правата на наследника по закон отпадат/. Тълкуване при факти, идентични с настоящите, е дадено в определението, на което се е позовал въззивния съд, а именно определение № 102 от 18.06.2019 г. по ч.гр.д. № 519/2019 г., I г.о. на ВКС. Според това тълкуване наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон, затова когато починалата страна е оставила общо завещание /чл.16, ал.1 ЗН/, като страна по делото се конституира назначеният с него универсален наследник, който измества наследниците по закон, а когато предмет на делото е право, което е предмет на завет /чл.16, ал.2 ЗН/, починалата страна се замества от заветника, като с определението на съда за конституиране на правоприемниците на починалата страна не се разрешава правен спор между тях, а само се констатира осъществяването на предвиден от закона факт, пораждащ процесуално правоприемство. Следователно по първия въпрос въззивното определение съответства на практиката на ВКС. Вторият въпрос се явява неотносим към преценката дали Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“ е следвало да бъде конституирано като ищец на основание чл.120 ГПК-отм. Същият е обоснован с твърдението, че съдът не е обсъдил довода, че жалбоподателят е правоприемник не само на А. К. Ч., но и универсален правоприемник на починалия съсобственик на процесните имоти И. К. Ч.. Като ищеца А. К. Ч. е претендирала, че е единствен собственик на процесните имоти, поради което и за извода за правоприемството по чл.120 ГПК-отм. релевантна е единствено преценката кое лице се легитимира като неин наследник по отношение на имотите, предмет на ревандикационните искове – по закон, универсално завещание или завет. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение