Определение № 50425 от 05.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1628/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. А. Р. - чрез адв. А. М. от САК, срещу определение № 1585 от 16.06.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 1679/2022 г. на Апелативен съд - София. С посоченото определение е потвърдено определение № 3979 от 04.05.2022 г. по гр. д. № 4192/2022 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд - Шумен. В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа се оплакване, че изводът на въззивния съд за приложимост на предвидената в чл.115 ГПК местна подсъдност е незаконосъобразен, тъй като ищецът живее и работи в Република Германия, с предявените искове се претендира обезщетение за вреди от ПТП, настъпило в Република Австрия, и ответникът Гаранционен фонд на Република К. е с адрес извън територията на Република България, поради което компетентен да разгледа спора е Софийски градски съд. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. Производството по гр. д. № 4192/2022 г. е образувано пред Софийски градски съд по предявени от Т. А. Р. против Гаранционен фонд на Република К. - предпочитан ответник, и Гаранционен фонд на Република България - евентуален ответник, искове за заплащане на обезщетения за вреди от ПТП, настъпило на 25.04.2017 г. в Република Австрия. В исковата молба не е посочен адрес на ищеца и след извършена служебна справка първоинстанционният съд е установил, че ищецът има постоянен и настоящ адрес в района на Окръжен съд - Шумен. Като е съобразил, че с исковете се претендират обезщетения по Кодекса за застраховането, първоинстанционният съд е счел, че местната подсъдност следва да се определи съгласно разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК, приложима по силата на пар.5 ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.65/2018 г./. Поради факта, че увреждащото ПТП е настъпило на територията на друга държава, съдът се е произнесъл, че местно компетентен да разгледа исковете е съдът по настоящия и постоянния адрес на ищеца, а именно - Окръжен съд - Шумен. В зависимост от този извод и съобразно правомощията по чл.119, ал.3 ГПК съдът е прекратил делото и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд - Шумен. Сезиран с частна жалба от ищеца, Апелативен съд - София е потвърдил определението относно подсъдността, възприемайки изводите на първоинстанционния съд за приложимост на разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК. Въззивният съд е изложил съображения, че след като с исковете се претендират обезщетения по Кодекса за застраховането и исковата молба е подадена след 07.08.2018 г., местната подсъдност на спора се определя по правилата на чл.115, ал.2 ГПК, а тъй като застрахователното събитие /ПТП/ е настъпило извън територията на Република България, исковете следва да бъдат разгледани от Окръжен съд - Шумен, в чийто район се намират постоянният и настоящият адрес на ищеца. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София определение. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска, когато с обжалваното решение/определение, е разрешен правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело (чл.280, ал.1 ГПК), ако по отношение на този въпрос са изпълнени някои от допълнителните изисквания по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК; Посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове и специфичните за достъпа до касационно обжалване основания по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. След изменението на чл.280 ГПК от ДВ бр.86/2017 г. касационно обжалване се допуска освен в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК, също и при наличие на основанията по чл.280, ал.2 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдение, че местната подсъдност на спора следва да се определи според правилото на чл.107, ал.3 ГПК, но не е формулирал конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирана с довод за противоречие на обжалваното определение с практиката в определение № 19/09.01.2013 г. по ч. т. д. № 806/2012 г. на ВКС, І т. о., но при извършена служебна справка в информационната система на ВКС настоящият съдебен състав не установи наличие на съдебен акт с посочените индивидуализиращи белези. Съобразявайки указанията в т.1 от цитираното тълкувателно решение, съставът на ВКС приема, че няма основание въззивното определение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа по отношение на следния въпрос, определен като значим за изхода на делото: „Как би следвало да се определи местната подсъдност при условията на чл.115, ал.2 ГПК, ако не са налице и двете алтернативни хипотези, т. е. ако процесното ПТП е настъпило извън територията на Р. България и ищецът има постоянен адрес извън територията на Р. България“. Поставеният въпрос не кореспондира с мотивите към обжалваното определение, в които въззивният съд, на база данните от служебната справка в първоинстанционното производство, е приел, че ищецът има настоящ и постоянен адрес на територията на Република България и че след като застрахователното събитие е настъпило извън територията на Република България, исковете подлежат на разглеждане от съда по постоянния и настоящия адрес на ищеца. С оглед мотивите към обжалваното определение въпросът не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, което е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване по повод на него. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 1679/2022 г. на Апелативен съд - София. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,