Определение № 1278 от 18.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2784/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Х. М. и Г. А. М. срещу решение № 395 от 21.03.2024 г. по гр. д. № 2183/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 146 от 23.04.2023 г. по гр.д. № 1814/2022 г. на Районен съд – Асеновград, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не дължат поради погасяване по давност на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 22 191. 67 лв. - главница по сключен договор за банков кредит № 515078, ведно със законната лихва за забава от 14.10.2011 г.; сумата 2 234. 06 лв. – редовна договорна лихва за периода от 15.11.2010 г. до 15.09.2011 г., и сумата 1 199. 74 лв. - наказателна лихва за периода от 15.12.2010 г. до 13.10.2011 г., при условията на солидарна отговорност. Касаторите поддържат, че атакуваното въззивно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Намират за неправилни изводите на въззивния съд, че по процесното ИД № 1328/2011 г. не е текъл давностен срок до постановяване на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, тъй като считат, че изпълнителното дело е било перемирано преди обявяването на посоченото тълкувателно решение, на 17.08.2014 г.. Твърдят, че дори и по изпълнителното дело след този момент да са извършвани изпълнителни действия, те следва да се считат за незаконосъобразни и следователно негодни да прекъснат давностния срок. Считат за неправилни изводите на окръжния съд, че след присъединяване на ИД № 851/2014г. към ИД № 1543/2016г., всяко едно изпълнително действие по ИД № 1543/2016г. води до прекъсване на давността за всички вземания. Твърдят, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник, като предприетите изпълнителни действия по отношение на един от длъжниците са без правно значение и последици спрямо останалите. В тази връзка поддържат, че въззивният съд неправилно не е отчел, че поисканото вписване на възбрана на 28.02.2014 г., както и това от 27.07.2016 г., касае имот, собственост на друг длъжник по изпълнителното делото, а именно ЕТ „Ю. М.“ и действието по вписване на възбраната касае друго задължение. Неправилни намират и изводите на въззивния съд, че давността е прекъсната с конституирането на нов взискател - цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД с молба от 26.10.2017г.. Молят атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към касационната жалба, касаторите се позовават на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, по следните въпроси: 1. „Възможно ли е взискателят или съдебният изпълнител при възлагане да извършват по едно изпълнително дело валидни и правнозначими изпълнителни или други процесуални действия след като вече изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК? Имат ли такива действия процесуално и/или материалноправно значение и какво? Водят ли те до прекъсване на перемпцията като процесуален институт или на погасителната давност като материален институт?“; 2. „Обезсилват ли се по право и губят ли с обратна сила своето значение процесуалните действия, извършени от взискателя по изпълнително дело, когато изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ?“; 3. „Могат ли да се считат за законосъобразни действията, извършени по едно вече прекратено по силата на закона изпълнително дело поради перемпция и следователно могат ли да произведат действие с правно значение?“; 4. „Необразуването на ново изпълнително дело по подадена молба от взискателя за изпълнително действие по едно вече прекратено по силата на закона изпълнително дело има ли значение за прекъсването на давността?“; 5. „Загубил ли е значение институтът на перемпцията по отношение на преценката на действията, водещи до прекъсване на погасителната давност след приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., след като нормата на чл. 433, ал. 1. т. 8 ГПК не е отменена?“; 6. „Може ли съдебният изпълнител служебно или само като канцеларско действие да образува изпълнително дело без да има нарочна молба от взискателя за образуването на ново дело след перемирането на предходно образувано изпълнително дело?“; 7. „Конституирането на цесионера в изпълнителното производство по конкретно изпълнително дело, като част от встъпването на цесионера в правата на цедента, счита ли се за конституиране на нов взискател? Води ли това до прекъсване на перемпцията като процесуален институт или на погасителната давност като материален институт?“; 8. „Предприемането на принудителни изпълнителни действия или поискването на такива, спрямо един от длъжниците по изпълнителното дело води ли до прекъсване на перемпцията като процесуален институт или на погасителната давност като материален институт, спрямо останалите длъжници?“; 9. „В случай на наличие на няколко задължени лица по различни изпълнителни листове, по които е образувано едно изпълнително дело в кой момент настъпва перемпция? Необходимо ли е двугодишният срок за настъпване на перемпция да е изтекъл едновременно за всички длъжници по отделните изпълнителни листове? Може ли перемпция да настъпи само за някои от длъжниците, срещу които не са предприети принудителни изпълнителни действия?“; 10. „Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства?“; 11. „Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор?“; 12. „Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респективно неоснователни?“, и 13. „С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба и в отговора на въззивна жалба, то следва ли въззивният съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи?“. По горепосочените въпроси поддържат разрешаването им от въззивния съд в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в: ППВС № 3/18.11.1980 г., ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 10 от 16.02.2016 г. по гр.д. № 3231/2014 г. на III г.о., решение № 285 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 1953/2015 г. на IV г.о., решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г.о., решение № 83 от 11.04.2018 г. по гр. д. № 1667/2017 г. на IV г. о.; решение № 48 от 14.07.2016 г. по т. д. № 404/2015 г. на II т. о., решение № 371 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 1385/2012 г. на IV г.о., решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г. на IV г.о., решение № 260 от 30.10.2013 г. по гр. д. № 1286/2012 г. на IV г.о., решение № 123 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 890/2010 г. на ІІІ г.о., решение № 380 от 02.06.2009 г. по гр. д. № 758/2009 г. на III г.о., решение № 232 от 20.03.2009 г. по гр. д. № 2716/2008 г. на IV г.о. и др., както и значимост за точното приложение на закона и за развитието на правото. Навеждат бланкетно и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В законния преклузивен срок е постъпил отговор на насрещната страна по касационната жалба – ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в който е застъпено становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Ответникът претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за процесуалното представителство пред ВКС. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт (въззивно решение с цена на обуславящия иск над пет хиляди лева), т. е. тя е допустима. Въззивният съд е посочил, че предявените на 08.09.2022 г. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, се основават на доводи, че процесните парични суми са погасени по давност след перемиране на процесното изпълнително дело № 1328/2011 г. на 16.08.2014 г., образувано на 03.11.2011 г. по издаден на 17.10.2011 г. изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1606/2011 г. по описа на Районен съд –Димитровград, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 17.10.2011 г., реализираща отговорността на двамата ищци при условията на солидарна отговорност (Ю. М. като кредитополучател, а Г. М. като солидарен длъжник по процесния договор за банков кредит). Приел е, че на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД процесните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишна погасителна давност, доколкото са установени с влязла в сила заповед за изпълнение, която е съдебно изпълнително основание, при което е приложим чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Счел е, че давностният срок по изпълнителното дело не е текъл до постановяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а дадените в т. 10 от цитираното тълкувателно решение указания се прилагат от датата на обявяването му и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни дела, но не и към тези, които са приключили преди това. Описвайки подробно в мотивите на обжалвания акт изпълнителните действия, извършвани по процесното изпълнително дело след 26.06.2015 г., които прекъсват давността, въззивният съд е посочил и конституирането на нов взискател в изпълнителното производство на 26.10.2017 г. – ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД. По конкретно, изпълнителните действия по процесното принудително изпълнение, установени от въззивния съд са следните: с разпореждане от 27.06.2016 г. е наложен запор върху банковите сметки и сейфове на длъжниците в 6 банки; с разпореждане от 27.06.2016 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника Г. М. в дома му за 28.07.2016 г.; с разпореждане от 27.06.2016 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника Г. М. в „Уникредит Булбанк“; на 27.07.2016 г. е отправено искане на съдебния изпълнител за вписване на възбрана върху имот - павилион № 8а, собственост на длъжника ЕТ “Ю. М.“; на 29.09.2016 г. е отправено искане на съдебния изпълнител за вписване на възбрана върху недвижими имоти - собственост на длъжника Ю. М.: 4 бр. ниви в [населено място]; на 27.10.2016 г. е отправено искане на съдебния изпълнител за вписване на възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника Ю. М. – други 4 бр. ниви в [населено място]; с разпореждане от 10.11.2016 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника Ю. М. в „Райфайзенбанк“; на 13.12.2016 г. е отправено искане на съдебния изпълнител за вписване на възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника Г. М.-земеделски земи в [населено място] река; с разпореждане от 20.12.2016 г. е насрочен опис на дворно място в [населено място] река, собственост на длъжника Г. М. за 26.01.2017 г.; на 23. 0 3.2017 г. е насрочен опис на павилион № 8а, собственост на Ю. М., и описи на дворно място и 3 бр. ниви в [населено място] река; на 22.03.2017 г., с молба, длъжникът Г. М. се е задължил от м. юли ежемесечно да превежда вноски до края на съответния месец; на 03.08.2017 г. е насрочена публична продан на недвижими имоти на длъжниците от 11.09.2017г. до 11.10.2017 г.; на 26.10.2017 г. е конституиран нов взискател – ЕОС “Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цесия; насрочена е нова публична продан за периода от 10.12.2017 г. до 10.01.2018 г. на имот, собственост на длъжника Г. М.; на 07.02.2018 г. – взискателят, с молба, е поискал насрочване на публична продан на дворно място в [населено място] река; насрочена е публична продан на дворно място от 12.08.2018 г. до 12.09.2018 г.; на 02.10.2018 г. взискателят е подал молба за налагане на запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжниците Ю. М. и Г. М.; на 08.10.2018 г. е наложен запор върху всички вземания на длъжника Ю. М. в „Райфайзенбанк“; насрочена е нова публична продан за периода от 19.11.2018 г. до 19.12.2018 г. на имот, собственост на длъжника Г. М.; на 11.01.2019 г. взискателят е подал молба за насрочване на публична продан на поземлен имот на длъжника Ю. М. в [населено място] река; на 30.10.2019 г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжниците за 04.12.2019 г.; с постановление от 21.01.2020 г. на ЧСИ З. З. изпълнителното дело е прекратено и изпратено на ЧСИ К. Павлов с рег. №824 и район на действие Пловдивски окръжен съд, който на 31.01.2020 г. образува ИД № 98/2020 г.; на 04.02.2021 г. взискателят подава молба за налагане на запори върху банкови сметки на длъжниците Ю. М. и Г. М. в „Банка ДСК“; на 23.11.2021 г. е депозирана молба на взискателя за налагане на запори върху банкови сметки на длъжниците Ю. М. и Г. М. в „Банка ДСК“, като на 10.01.2022 г. е наложен запорът; на 07.06.2022 г. ЧСИ налага запор върху банковите сметки на длъжниците Ю. М. и Г. М. в „Юробанк България“ АД. Въз основа на горепосочените изпълнителни действия, въззивният съд е приел, че последното валидно изпълнително действие по процесното принудително изпълнение е от 07.06.2022 г., при което приложимата погасителна давност за процесните вземания не е изтекла към датата на подаване на исковата молба – 08.09.2022 г., като тя не е изтекла и между всяко от горепосочените изпълнителни действия, извършени по процесния изпълнителен процес след 26.06.2015 г., всяко от които прекъсва давността. По тези съображения исковете с правно основание чл. 439 ГПК са отхвърлени като неоснователни. Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставените от касаторите от първи до шести въпроси не осъществяват общото основание за допускане на искания касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обуславящи за крайния изход на конкретния спор. Това е така, защото те са основани на обстоятелство, което не е прието за установено по делото – настъпила перемпция на процесното изпълнително производство на основание чл. 433, ал. 1. т. 8 ГПК. Ищците са изложили твърдения в исковата си молба, че по процесното изпълнително производство са настъпили последиците по право на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 16.08.2014 г., поради което изводът на въззивния съд, че до обявяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС то не е било прекратено, съответно погасителна давност не е текла, е неправилен. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че от доказателствата по настоящото дело се установява, че до 26.06.2015 г. процесното изпълнително производство не е било перемирано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Това е така, защото на 28.02.2014 г. е наложена възбрана върху недвижим имот на един от солидарните длъжници в принудителното изпълнение (едноличният търговец разполага с разширена правосубектност в сравнение със съответното физическо лице, но не съставлява различен правен субект), а предходното изпълнително действие е от 16.08.2012 г., т.е. отпреди по-малко от две години. Следователно от образуването на изпълнителното дело до 26.06.2015 г. не е имало период от време от две и повече години, в който да не са предприемани изпълнителни действия. Перемирането на изпълнителния процес би било от значение, ако би могло да настъпи преди 26.06.2015 г., доколкото само тогава новата давност би могла да започне да тече от по-ранен момент от 26.06.2015 г.. Този извод произтича от задължителното тълкуване, дадено в мотивите към т. 3 ТР № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, според което до 26.06.2015 г. е обвързващо тълкуването за спряла да тече давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, но само когато към този момент изпълнителното производство е все още висящо. Когато преди датата 26.06. 2015 г. то е прекратено, преустановява се и ефектът на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, което при действието на ППBC № 3/18.11.1980 г. указва началото на новия давностен срок. При изпълнителни дела, вече прекратени към 26.06.2015 г., срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие. В горецитираното тълкувателно решение е посочено също, че след отмяната на ППBC № 3/18.11.1980 г., висящността на изпълнителния процес вече не е определяща за давността, а прекратяването му няма отношение към прекъсването на погасителната давност, което прекъсване може да се осъществи и по перемирано изпълнително дело. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК), не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. В контекста на гореизложеното, по настоящия спор погасителна давност не е текла до 26.06.2015 г., към който момент процесното изпълнително дело не е било перемирано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като до датата на исковата молба - 08.09.2022 г. тя не е изтекла, поради извършените горепосочени множество изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, интервалът между които е по-малък от три или пет години. Поставените от касаторите от първи до шести въпроси не са от значение за крайния изход на делото, поради което като неосъществяващи общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, те не могат да обусловят допускане на искания касационен контрол. Поставеният седми въпрос, относно това дали конституирането на 26.10.2017 г. на цесионера в изпълнителното производство по изпълнителното дело прекъсва погасителната давност, също не е от значение за крайния изход на конкретния спор, доколкото не би променил извода за неоснователността на предявените искове. Това е така, защото извън това действие, по процесното изпълнително производство са установени множество други изпълнителни действия, извършени преди и след него, всяко от които е годно да прекъсне давностния срок (например: на 03.08.2017 г. ЧСИ е насрочил публична продан на недвижими имоти, собственост на длъжниците; на 07.02.2018 г. е подадена молба от взискателя за насрочване на публична продан на дворно място в [населено място] река и др.) и интервалът между всяко от което е по-малък от три или пет години. Поради това и по този въпрос не е налице кумулативно изискуемото общо основание за допускане на касационно обжалване, което е достатъчно основание последното да не бъде допуснато. Формулираните осми и девети въпроси имат сходно съдържание и се отнасят до това дали предприемането на действия по принудително изпълнение спрямо един от солидарните длъжници по изпълнително дело води до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и по отношение на останалите длъжници. Същите са свързани с изложени от ищците доводи, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник, като предприетите изпълнителни действия по отношение на един от длъжниците са без правно значение и последици спрямо останалите, при което предприетите срещу Ю. М. в качеството й на едноличен търговец изпълнителни действия – поискано вписване на възбрани на 28.02.2014 г. и на 27.07.2016 г. нямат отношение спрямо длъжниците - ищци по делото. Така обобщен, поставеният въпрос не е обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото, дори да бъде прието, съгласно доводите на касаторите, че изпълнителното производство е перемирано, това не би променило решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на исковете, тъй като, съгласно дадените задължителни указания в т. 3 ТР № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Също така следва да бъде съобразено даденото задължително разрешение в т. 1 от същото тълкувателно решение, според което, в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството. Останалите въпроси на касаторите (от десети до тринадесети) се отнасят до задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и всички относими към спора доказателства в мотивите на своето решение, и могат да бъдат обобщени в един процесуалноправен въпрос. Този въпрос е с обуславящо значение за изхода на делото, но е разрешен изцяло в съответствие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според последната (ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г. на ІV г.о. на ВКС и др.), въззивната инстанция като втора решаваща инстанция извършва самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК, като излага собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. Видно от мотивите на обжалвания акт, въззивният съд е обсъдил изложените от страните доводи и възражение, както и приетите по делото относими доказателства, като е изложил собствени фактически и правни мотиви. Съобразени и обсъдени са всички извършени по процесното изпълнително дело изпълнителни действия, вкл. тези годни да прекъснат погасителната давност, като с оглед на тях съдът е обосновал своя извод за неизтекла спрямо процесните вземания погасителна давност и за неоснователност на предявените искове. Изложени са фактически и правни съображения и по доводите на ищците за настъпила перемпция по процесното изпълнително дело, както и за различната правна природа и правни последици на двата института „перемпция“ и „погасителна давност“. Изследвани са всяко от извършените след 26.06.2015 г. изпълнителни действия по процесното принудително изпълнение, като мотивирано е дадено заключение от решаващия съд годни ли са да прекъснат погасителната давност и изтекъл ли е между всяко от тях приложимия давностен срок. Ето защо по този въпрос не е осъществено релевираното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Спрямо него не е налице и наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото по същия е формираната съвременна, константна съдебна практика, която не се нуждае от корективно тълкуване. Ето защо по горепосочения процесуалноправен въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване. Атакуваното въззивно решение не е очевидно неправилно. Очевидната неправилност, на която касаторът се позовава, е уредена в чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване. Тя се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма; на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост. Такива пороци на обжалвания въззивен акт не се установяват от настоящия съдебен състав. На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение