Определение № 362 от 08.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1105/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от С. В. К. и Р. Т. К., двамата от [населено място], срещу решение от 01.06.2011г., постановено по гр.д.№458/2010г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 23.12.2010г. по гр.д.№458/2010г. на Шуменски окръжен съд за уважаване на предявения от Н. М. иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът Н. М. не взема становище в производството по допускане на касационно обжалване. Депозирал е писмено становище за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което С. В. К. и Р. Т. К. са осъдени да заплатят солидарно на Н. М. сумата 13 708евро, представляваща общия размер на заплатените от него 15 вноски от договорената цена на недвижим имот по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.04.2005г., платена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба. Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението за прихващане, тъй като вземането на прихващащия е погасено по давност. Приел е, че началният момент на течене на давността е от момента на неизпълнението, съгласно т.3 от договора /за незабавно прекратяване на договора при неизпълнение/. Прието е също, че разпоредбата на чл.103, ал.2 от ЗЗД е неприложима, тъй като вземането е било изискуемо, но не и ликвидно, доколкото не е било определено по размер. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът за да обоснове допускане наличието на основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, сочи, че въпросът: „действителна ли е договорната клауза за автоматично разваляне при неизпълнение, или е действителна и следва да бъде заместена на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД, във връзка с императивната разпоредба на чл.87, ал.1 от ЗЗД, според която при неизпълнение договорът може да бъде развален след писмено предупреждение с даване на подходящ срок за изпълнение” е разрешен от въззивния съд при противоречива съдебна практика – решение №1035 от 21.11.2008г. по гр.д.№2687/2007г. на ВКС, ІІІг.о. Поставеният от касатора въпрос не е разрешен от въззивния съд в обжалваното решение, нито е следвало да бъде разглеждан, предвид съдържанието на подадената въззивна жалба по делото, тъй като при проверката на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата. Отделно, по делото не е било релевирано възражение за нищожност на посочената клауза от договора. С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение