Определение № 41 от 24.06.2015 г. на ВКС по д. № 51/2014 г.

Производството е по реда на чл.135 ал.4 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Варненски районен съд и Административен съд Варна относно компетентния съд, който да разгледа искова молба вх.№.6623/17.04.14г. по описа на Административен съд Варна, подадена от А. Ц А. и О. Ц. против Министерство на вътрешните работи, Министерство на труда и социалната политика и Министерство на здравеопазването. С определение №.49/25.11.2014г. производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК до приключване на производството по тълкувателно дело №.2/2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Тълкувателно дело №.2/2014г. е приключило с приемане на тълкувателно постановление №.2/2014г. от 19 май 2015г. Предвид изложеното и на основание чл.230 ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено служебно. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищците /съпрузи, българин и украинска гражданка/ твърдят, че спрямо тях се осъществяват дискриминационни действия по смисъла на чл.4 ал.2 от Закона за защита от дискриминация по признак „гражданство” и „семейно положение” от министрите на горепосочените министерства като техни представители. Поддържат, че чрез извършените действия и бездействия на съответните държавни органи и длъжностни лица, подробно конкретизирани в исковата молба, ответниците са ги поставили при условията на пряка дискриминация съгласно чл.4 ал.2 ЗЗД спрямо съпрузите на граждани на Европейския съюз /ЕС/, които не са граждани на страна членка на ЕС, и спрямо българските граждани и гражданите на ЕС. При тези обстоятелства претендират установяване наличие на пряка дискриминация по признаци „гражданство” и „семейно положение”, преустановяване на дискриминационното отношение и заплащане на обезщетение от всеки от ответниците. П. състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира, че компетентен да разгледа така заявените по делото претенции е Административен съд Варна. Изложените в исковата молба твърдения са за неправомерни действия и бездействия на държавни органи и длъжностни лица с властнически правомощия - т.е. за незаконосъобразно упражнена административна дейност, вследствие на която се е стигнало до неравно третиране на ищците и са им били причинени вреди. Делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, са подсъдни на административните съдилища – в това число и когато не е проведено производство по раздел първи от Закона за защита от дискриминация. Това е така, доколкото законът не поставя като специално изискване обвързаност на иска за обезщетение за вреди с успешно проведено административно производство пред КЗД, подсъдността зависи от качеството на увреждащия правата на гражданите правен субект, а разпоредбата на чл.74 ал.2 ЗЗДискр следва да се приема за специална спрямо общото правило на чл.71 ал.1 ЗЗДискр. Предвид изложеното при искове за вреди, произтичащи от отношения на равнопоставеност, при и по повод на които не се упражнява държавна власт, родово компетентен да се произнесе е районен съд, а при искове за вреди, произтичащи от действия или бездействия на органи, осъществяващи държавна власт – каквито са посочените в исковата молба органи, компетентен да се произнесе е съответният административен съд. В този смисъл е т.4 от Тълкувателно постановление 2/2014 от 19 май 2015г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. По изложените съображения петчленният състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд на Република България,