Определение № 3301 от 22.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1185/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от А. Д. и К. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу определение №819/10.12.2024г., постановено по ч.т.д. №846/2024г. по описа на Апелативен съд- София, в частта, с която е потвърдено определение №261044/30.05.2024г. по т.д. №1168/2020г. по описа на Софийски градски съд за връщане исковата молба на синдиците на „КТБ“ АД /н/ срещу „Петрол-Север“ ЕООД и прекратяване на производството по делото, както и в частта, с която е потвърдено определение №261351/18.07.2024г. по т.д. №1168/2022г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена подадената от синдиците на „КТБ“ АД /н/ молба по чл.248 ГПК. С първоинстанционното определение по чл.248 ГПК съдът е оставил без уважение подадената от жалбоподателите молба за изменение на определение №261044/30.05.2024г. в частта за разноските чрез отмяна на осъждането на ищеца „КТБ“ АД /н/ да внесе по сметка на Софийски градски съд сумата 320 871.88 лева държавна такса, която на основание чл.60а, ал.2 ЗБН следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността.

Частният жалбоподател твърди, че определението и в двете му обжалвани части е неправилно- постановено в нарушение на закона. Счита, че са незаконосъобразни изводите на въззивния състав, който приема, че с обявяването противоконституционността на чл.60а ЗБН, предявеният иск се явява недопустим, като след прекратяване на делото следва да се събере държавна такса от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/. Излага доводи, че посочената в исковата молба правна квалификация на иска не обвързва съда, който е длъжен да даде такава и то с доклада по делото, какъвто не е изготвен на този етап от производството. Намира, че обявяването противоконституционността на чл.60аЗБН няма за последица недопустимост на производството по иска, а има отношение към основателността на иска. Предявеният иск е за попълване на масата на несъстоятелността и е предявен при наличие на правен интерес от легитимирана страна. Жалбоподателят твърди, че ако се приеме, че делото следва да бъде прекратено, то е незаконосъобразно осъждането му да внесе държавна такса по чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Излага аргументи, че делото е било образувано при упражнено от синдиците на банката притезателно право, въз основа на предвидена в закона разпоредба, която е отменена впоследствие /четири месеца след завеждане на исковата молба/, като противоконституционна. Действието на тази отмяна е занапред съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията на РБ, а присъждането на държавна такса при тези обстоятелства означава да се придадат последици на обявените за противоконституционни разпоредби.

Допускането на касационно обжалване се обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значимите за изхода на делото правни въпроси:

„1. Осъждането на ищец, за когото са били налице предпоставките за освобождаване от предварителното задължение за внасяне на дължимата за образуване на делото държавна такса, да заплати държавната такса при прекратяване на производството по делото в случаите, когато основанието за прекратяване е недопустимост на иска, следствие от обявяването за противоконституционна на нормата, представляваща правната квалификация на иска, тогава, когато конституционното дело е образувано след предявяването на иска противоречи ли на принципа на правовата държава и на производните му принципи на справедливостта и на оправданите правни очаквания, прокламиран в Конституцията на Република България и чл.2 от Договора за Европейски съюз?“- с твърдение за противоречие с цитираната практика на СЕС и решения на Конституционния съд, относими към принципа на правовата държава и на производните му принципи на справедливостта и на оправданите правни очаквания, прокламиран в Конституцията на Република България и чл. 2 от Договора за Европейски съюз /чл.280, ал.1, т.2/, евентуално за значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3/.

„2. Намира ли правното си основание в чл.124, ал.1 от ГПК предявеният иск?

3. Обявяването на противоконституционността на чл.60а, ал.1 от ЗБН води ли до недопустимост на процесния иск или има отношение към неговата основателност, доколкото се касае до осъдителен иск?

4. Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото въз основа на обявена противоконституционност на правна норма, за което вина няма ищеца, т.е. не е причина за неоснователно завеждане на делото?“- с твърдение, че по отношение на тези три въпроса е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Жалбоподателят навежда доводи и за очевидна неправилност на обжалваното определение.

Ответникът „Петрол-Север“ ЕООД, [населено място] не взима становище по частната касационна жалба.

Частната касационна жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

За да потвърди определението на Софийски градски съд за прекратяването на производството, въззивният съд препраща към мотивите съгласно чл.272 ГПК, като приема, че е предявен иск с правно основание чл.60а, ал.1 ЗБН от синдиците на „КТБ“ АД /н/ срещу „Петрол-Север“ ЕООД, като в хода на делото е постановено решение №8 от 27.05.2021г. по конституционно дело №9/2020г. от Конституционния съд на Р.България /КС на РБ/, с което са обявени за противоконституционни разпоредбите на §5, ал.1 – 4, §6, ал.1 и 2, §7 и §8 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г.; доп., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г./, чл.60а, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност /ДВ, бр. 22 от 2015 г.; доп., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г./, §16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност /ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г./ и чл.60б, ал.1, 2 и 3 от Закона за банковата несъстоятелност /ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г./. С оглед решение №22/1995г. по конституционно дело №25/1995г. на КС на РБ, съдът приема, че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне съответният законов текст престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. Сочи, че с решение №3 от 28.04.2020г. по конституционно дело №5/2019г. е прието, че по отношение на заварените от решението на КС неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага, в смисъл, че този закон, макар и да не е отменен, не е част от приложимото право и няма правна сила, т.е. противоконституционният закон фактически не е част от правната система. Съдът акцентира, че според КС прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава правилото на чл.5, ал.1, че никой закон не може да противоречи на Конституцията, а ако противоречи, той не е част от правната система, и следователно не е приложимо право.

Въззивният състав възприема изводите на първоинстанционния съд, че след влизане на решението на КС в сила, съответната разпоредба не се прилага спрямо неприключили правоотношения, включително спрямо процесуалните правоотношения по висящи съдебни производства с предмет предявени искове с правно основание чл. 60а ЗБН. Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, води до недопустимост на производството, поради липса на право на синдиците на "КТБ" АД /н/ да предявяват иск за връщане на придобити със средства с произход от банката недвижими имоти на основание чл.60а, ал.1 ЗБН. Тъй като правото на иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно, предявеният иск е недопустим и образуваното производство следва да бъде прекратено.

Решаващият състав намира за неоснователно възражението на ищеца, че обявяването на противоконституционността на нормата на чл.60а ЗБН рефлектира единствено върху основателността на иска, а не върху правото на иск. Счита, че по този въпрос е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика, с която се приема, че исковите производства по чл.60а ЗБН са недопустими, тъй като правният ефект на решението на КС е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението в сила, като по отношение на заварените от решението на КС неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага; макар и да не е отменен, той не е част от приложимото право и няма правна сила. Сочи, че е налице не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищецът твърди, че произтича процесното вземане по отношение на ответника, но и на възможността му да претендира това вземане по съдебен ред, т.е. отпаднало е правото на иск. Подчертава, че липсва разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с целените от ищеца правни последици

Въззивният съд потвърждава като правилно и определение №261351/18.07.2024г., с което първоинстанционният съд отхвърля молбата на „КТБ“ АД /н./ по чл.248 ГПК за изменение на определение №261044/30.05.24г. в частта на разноските. Констатира, че с определението за прекратяване на производството ищецът „КТБ“ АД /н./ е осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 320 871.88 лева- държавна такса, която на осн. чл.60а, ал.2 ЗБН следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността, като с атакуваното определение по чл.248 ГПК съдът оставя без уважение искането да бъде отменено определението в тази част, като бъде прието, че не се дължи държавна такса.

Апелативният състав намира, че съгласно формираната константна практика на ВКС, прекратяването на производството поради недопустимост на предявения иск по чл.60а, ал.1 ЗБН не е основание за освобождаване на ищеца от заплащане на дължимата държавна такса. Разпоредбата на чл.60а, ал.2 ЗБН, предвиждаща, че таксата се събира съответно при уважаване на иска – от осъдената страна и при отхвърляне на иска – от масата на несъстоятелността, урежда дължимостта на държавната такса, когато ищецът е освободен от предварителното й внасяне, не само при нормалното развитие на съдебното производство /при решаване на спора по същество/, но и при приключване на делото без произнасяне по същество - при връщане на исковата молба и прекратяване на производството. Акцентира, че обстоятелството дали страната е дала повод за завеждането на делото, респ. дали към момента на завеждането му е било налице основание за това, е относимо към въпроса за разпределяне на отговорността по чл.78 ГПК за направените по делото разноски, но не и за дължимостта на държавната такса в полза на бюджета на съда /в този смисъл определение №311 от 12.07.2022г. по ч.т.д. № 985/2022г., ВКС, I т.о./.

Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело.

Поставеният от частния касатор първи въпрос не отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационен контрол, тъй като не е обсъден в мотивите на въззивното определение, респ. не е обусловил решаващите изводи на съда. Въпросът е свързан с твърдението на ищеца, че не дължи държавна такса по делото, тъй като производството е прекратено като недопустимо поради обявяване за противоконституционна на нормата на чл.60а ЗБН, като конституционното дело е образувано след предявяването на иска, респ. с възраженията му, че осъждането му да внесе държавна такса е в нарушение на принципа на правовата държава- на справедливостта и на оправданите правни очаквания. Въззивният съд изобщо не е обсъждал тези доводи на ищеца, като е изтъкнал единствено, че обстоятелството дали страната е дала повод за завеждането на делото, респ. дали към момента на завеждането му е било налице основание за това, е относимо към въпроса за разпределяне на отговорността по чл.78 ГПК за направените по делото разноски, но не и за дължимостта на държавната такса в полза на бюджета на съда.

Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав намира, че въпросът не е съобразен напълно и с фактите по делото, тъй като исковата молба от синдиците на „КТБ“ АД /н/ срещу „Петрол-Север“ ЕООД, с която се претендира предаване на описаното имущество на основание чл.60а, ал.1 ЗБН, е предявена след образуване на конституционно дело №9/2020г. на КС на РБ. Конституционното дело е образувано на 14.05.2020г., а исковата молба е подадена в съда на 24.06.2020г., т.е. не отговаря на фактите инкорпорираното във въпроса условие „когато конституционното дело е образувано след предявяването на иска“. Обстоятелството, че с определение от 20.10.2020г. е допуснато до разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на посочените разпоредби, вкл. чл.60а, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност /обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019г./, §16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност /обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г./ и чл.60б, ал.1, ал.2 и ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018г./ не променя факта, че ищецът е знаел за образуваното конституционно дело и възможността разпоредбите, на които основава своя иск да бъдат обявени за противоконституционни. С оглед изложеното, ВКС счита, че първият правен въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.

Вторият въпрос не покрива общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като същият не е обсъждан от въззивния съд, респ. не е обусловил решаващите му изводи.

Третият въпрос отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на него не е обоснована допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно с т.4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая частния касационен жалбоподател не излага доводи коя правна норма счита за неясна и нуждаеща се от тълкуване или коя е съдебната практика, която е неправилна и се налага да бъде изоставена с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Следва да се има предвид, че относно правните последици на решение №8/27.05.2021г. по к.д. №9/2020г. на КС на РБ, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.60а ЗБН, по отношение на заверените искови производства е формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС /определение №60239/14.06.2021г. по ч.т.д. №902/2021г. на ВКС, I т.о., решение №60167/22.12.2021г. по т.д. №1284/2019г. на ВКС, II т.о., решение №158/03.12.2021г. по т.д. №763/2020г. на ВКС, I т.о. и др./, съгласно която исковите производства по чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН са недопустими, предвид обявяването на разпоредбата на чл.60а ЗБН за противоконституционна. Съставите на ВКС се позовават както на чл.151, ал.2, изр.трето от Конституцията, така и на приетото с решение №22/1995г. по конституционно дело №25/1995г. и с решение №3/28.04.2020г. по конституционно дело №5/2019г. на КС, според което по отношение на заварените от решението на КС неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага- не е част от приложимото право и няма правна сила. Поради това е формиран извод, че неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица недопустимост на постановените решения поради липса на право на иск на синдиците на „КТБ“ АД /н/ да претендират връщане в масата на несъстоятелността на банката придобити със средства с произход от банката имущества, като е налице не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищците твърдят, че произтича процесното вземане по отношение на ответника, но и на възможността им да претендират това вземане по съдебен ред поради липса на разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с претендираните от ищеца правни последици. Настоящият състав споделя тази практика и не намира, че се нуждае от промяна, поради което не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Четвъртият въпрос не е обсъждан от въззивния съд, тъй като не се произнасял по дължимостта на разноските по делото. Дори да се приеме, че касационният жалоподател поставя въпроса за дължимостта на държавната такса при прекратяване на делото по причина, за която ищецът няма вина, не е обоснована допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Разпоредбата на чл.60а, ал.2 ЗБН, предвиждаща, че по исковете по чл.60а, ал.1 не се събира предварително държавна такса, като в случай, че искът бъде уважен, държавната такса се събира от осъдената страна, а ако бъде отхвърлен- от масата на несъстоятелността, е ясна и не се нуждае от тълкуване. Няма спор в съдебната практика, че прекратяването на производството поради недопустимост на предявения иск не е основание за освобождаване на ищеца от заплащане на дължимата държавна такса, респ. не представлява основание за връщане на вече платената държавна такса /по повечето искове държавната такса се внася предварително/. Предвид изложеното няма съмнение, че разпоредбата на чл.60а, ал.2 ЗБН регламентира задължението за събиране на държавната такса от масата на несъстоятелността не само при отхвърлянето на иска /при решаване на спора по същество/, но и при връщане на исковата молба и прекратяване на производството /приключване на делото без произнасяне по същество/. Обстоятелството дали страната „има вина“ за прекратяването на делото, т.е. дали е дала повод за завеждане на делото, респ. дали към момента на завеждането му е било налице основание за това, не е относимо към дължимостта на държавната такса, представляваща възнаграждение за предоставена правораздавателна услуга, а единствено към отговорността по чл.78 ГПК за направените от страните разноски.

Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В настоящия случай определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.

По искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз:

По делото е представено искане от А. Д. и К. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ за отправяне на преюдициално запитване до СЕС със следните въпроси:

1. Следва ли чл. 2 от Договора за Европейски съюз, прогласяващ принципите на правовата държава, на правната сигурност, на легитимните правни очаквания и на законност, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, при която кредитна институция в открито производство по несъстоятелност следва да бъде осъдена да заплати на държавата дължимата такса за образуване на съдебно производство тогава, когато това съдебно производство е прекратено поради обявяване на нормата, служеща за основание на иска за противоконституционна, но производството за установяване на противоконституционност е инициирано след предявяването на иска, поради което ищецът обективно не би могъл да съобрази поведението си с това бъдещо несигурно събитие, респ. не би могъл да предвиди хипотеза, при която масата на несъстоятелността ще бъде задължена да заплати държавната такса, освен при отхвърляне на иска поради неоснователност?

2. Следва ли чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от Хартата на основните правата на Европейския съюз вр. с чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, при която в рамките на съдебен процес търговска банка, спрямо която е налице открито производство по несъстоятелност, е осъдена да заплати държавна такса по предявен иск за попълване на масата на несъстоятелността, тогава, когато нормата, служеща за основание на иска е обявена за противоконституционна, но датата на предявяване на иска предхожда във времето датата на иницииране на производството за установяване на противоконституционност, поради което ищецът не би могъл да предвиди хипотеза, при която масата на несъстоятелността ще бъде задължена да заплати държавната такса, освен при отхвърляне на иска поради неоснователност?

Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, е длъжен да отправи запитване за тълкуване на разпоредба на правото на ЕС, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата са толкова ясни, че не будят съмнение /чл.267 ДФЕС, чл.629, ал.3 ГПК/. За да е основателно искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, е необходимо тълкуването на конкретна разпоредба от правото на ЕС да е от значение за правилното решаване на делото /чл.267 ДФЕС, чл.628 ГПК/, като съдът на ЕС многократно се е произнасял, че между висящия пред националната юрисдикция спор и разпоредбите от правото на ЕС, чието тълкуване се иска, трябва да съществува такава връзка, че тълкуването да е обективно необходимо за акта, който трябва да бъде постановен от запитващия национален съд /решения по дела С-181/21 и С-269/21/.

В настоящата хипотеза поставените въпроси са свързани с наведените в частната касационна жалба доводи, че ищецът- банка в несъстоятелност не дължи държавна такса по делото, тъй като производството е прекратено като недопустимо поради обявяване за противоконституционна на нормата на чл.60а ЗБН, като конституционното дело е образувано след предявяването на иска, респ. с възраженията му, че осъждането му да внесе държавна такса е в нарушение на принципа на правовата държава и съставляващите го принципи на справедливостта и на оправданите правни очаквания. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай отговорът на преюдициалното запитване не е от значение за правилното решаване на делото. На първо място, поставените въпроси не отразяват коректно фактите по делото, тъй като предполагат като безспорен факт, че „нормата, служеща за основание на иска е обявена за противоконституционна, но датата на предявяване на иска предхожда във времето датата на иницииране на производството за установяване на противоконституционност, поради което ищецът не би могъл да предвиди хипотеза, при която масата на несъстоятелността ще бъде задължена да заплати държавната такса, освен при отхвърляне на иска поради неоснователност“. Исковата молба от синдиците на „КТБ“ АД /н/ срещу „Петрол-Север“ ЕООД, с която се претендира предаване на описаното имущество на основание чл.60а, ал.1 ЗБН, е предявена след образуване на конституционно дело №9/2020г. на КС на РБ, т.е. ищецът би могъл да предвиди хипотеза, при която масата на несъстоятелността ще бъде задължена да заплати такса и при прекратяване на производството поради недопустимост на иска. На второ място се иска тълкуване на чл.2 от Договора за Европейски съюз (ДЕС): „Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между лоените и мъжете.“; чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от Хартата на основните правата на Европейския съюз /ХОПЕС/ „Всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван.“ и чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/: „Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността, обществената и националната сигурност в едно демократично общество, когото това се изисква от интересите на непълнолетните лица и за защита на личния живот на страните по делото или ако съдът счете това за извънредно необходимо в случаите, в които поради специални обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието.“. Поставените в касационното производство въпроси са свързани с твърдения за нарушение на принципите на справедливостта и на оправданите правни очаквания, т.е. не е обосновано приложението на цитираните норми на ХОПЕС и ЕКЗПЧОС, вкл. правото на ефективни правни средства за защита пред съд, правото на достъп до справедлив процес от независим и безпристрастен съд; правото на защита и представителство и т.н. На следващо място, въпросите, които се поставят не могат да бъдат взети предвид при решаването на спора, тъй като не е налице основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, респ. за проверка правилността на обжалвания съдебен акт.

С оглед изложеното, съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.628 и сл. ГПК, поради което искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд