Определение № 1877 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1493/2026 г.

Образувано е по частна жалба от Л. А. Б., с адрес в гр. Пазарджик, [улица], срещу Определение № 136 от 13.01.2026г. на Административен съд- Пазарджик по адм. дело № 1326/2025г. С него е спряно производството до приключване на производството по адм. дело № 1522/2025г. по описа на АС-Пазарджик с влязъл в сила съдебен акт. Поддържа в частната жалба, че определението е неправилно с искане за отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ - Пазарджик, чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид частната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото изискванията на закона, констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Л. Б. срещу Решение № 1019-12-1544#25 от 28.10.2025г. на директора на ТП на НОИ- Пазарджик. С него се потвърждава Разпореждане № 121-00-862-3 от 18.06.2025г. на ръководителя на осигуряването при ТП на НОИ - Пазарджик, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по заявление вх. № 121-00-862 от 20.03.2025г. от Б.. Разпореждането е мотивирано с проверка от контролните органи на НОИ, в която е установено, че Б. не е упражнявал трудова дейност при осигурител "Лекс Интерконсулт" ЕООД гр. Пазарджик, поради което не е възникнало основание за осигуряване по смисъла на чл. 10 КСО и няма най малко 12 от последните 18 месеца осигуряване за фонд "Безработица" и не са налице условията на чл. 54, ал. 1КСО. Решението на директора на ТП на НОИ - Пазарджик е мотивирано с резултатите от проверката в осигурител "Лекс Интерконсулт" ЕООД, в която е установено че Л. Б. не е упражнявал реална трудова дейност за периода 17.11.2023г. до 16.03.2025г. за който период е налице трудов договор, прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ поради изтичане на уговорения срок. За резултатите от проверката е издадено задължително предписание за заличаване на данните по чл. 5, ал. 1, т. 4 КСО за Л. Б. за периода 17.11.2023г. до 16.03.2025г. Пред административния съд са представени доказателства, че предписанията са обжалвани от Б. пред административен съд, поради което и на основание чл. 154, ал. 1 т. 4 АПК съдът е спрял производството с предмет отпускане на парично обезщетение за безработица. Определението е правилно. Предмет на настоящето производство е отказ да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. Разпоредбата предвижда, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Мотивите на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ са в смисъл, че не е възникнало основание за осигуряване при осигурител "Лекс Интерконсулт" ЕООД за посочения период 17.11.2023г. - 16.03.2025г., което възниква съгласно чл. 10 КСО от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Фактическото и правно основание за отказ по настоящето дело е в пряка връзка с предмета на спора по адм. дело № 1522/2025г. по описа на АС- Пазарджик, а именно, налице ли е основание за осигуряване по трудовото правоотношение с работодател и осигурител "Лекс Интерконсулт" ЕООД, а това е по същество спора налице ли е правото на парично обезщетение за безработица между Б. и ТП на НОИ - Пазарджик по настоящето дело. Предвид изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Присъждането на разноски следва да бъде извършено при разрешаването на материалния спор съобразно от изхода на делото, поради което настоящият съд не се произнася по това искане. Воден от горното и на основание чл. 154а, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение