Определение № 1314 от 29.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 599/2025 г.

Производството е по чл.396, ал.2, изр.3 ГПК вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частни касационни жалби на М. К. М. от [населено място] и „Беличански къщи“ ЕООД със седалище в [населено място] срещу определение № 29 от 16.01.2025 г., постановено по в. ч. т. д. № 25/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив, в частта, с която след частична отмяна на определение № 78 от 14.01.2025 г. по т. д. № 16/2025 г. на Окръжен съд - Пловдив е допуснато обезпечение на предявения от „Битулайт“ ООД и Дружество по ЗЗД „Консорциум Битулайт 2018“ срещу „Беличански къщи“ ЕООД и М. К. М. иск с правно основание чл.440 ГПК за признаване за установено, че имуществото, по отношение на което е насочено изпълнението по изп. д. № 20248440403605 по описа на ЧСИ С. Я. с рег. № 844 на КЧСИ - 15 % от всички постъпващи средства по банковите сметки на Дружество по ЗЗД „Консорциум Битулайт 2018“ в „Уникредит Булбанк“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД, не принадлежи на длъжника по изпълнителното дело „Беличански къщи“ ЕООД, чрез спиране на изпълнението срещу „Беличански къщи“ ЕООД по изп. д. № 20248440403605 по описа на ЧСИ С. Я. с рег. № 844 на КЧСИ до размер на 15 % от всички постъпващи средства по банковите сметки на Дружество по ЗЗД „Консорциум Битулайт - 2018“ в „Уникредит Булбанк“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД. Обезпечението е допуснато при условията на парична гаранция в размер на 20 000 лв. В частта, с която е оставена без уважение частната жалба на „Битулайт“ ООД срещу определението на първоинстанционния съд в частта за отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение чрез спиране изцяло на изпълнението по посоченото изпълнително дело и на всякакво изпълнение по изпълнителен лист, издаден на 29.05.2024 г. по гр. д. № 27330/2024 г. на Районен съд - София, определението на въззивния съд не е обжалвано и е влязло в сила. В частните касационни жалби се излагат идентични оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се правят искания за неговата отмяна и за отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение. Поддържат се и доводи за недопустимост на определението поради допускане на обезпечение на недопустим иск с правно основание чл.440 ГПК, предявен в хипотеза на принудително изпълнение, насочено срещу парично вземане, а не срещу вещ, а също и поради липса на процесуална легитимация на един от ищците, по чиято молба е допуснато обезпечението - Дружество по ЗЗД „Консорциум Битулайт - 2018“. В приложени към жалбите изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните касатори са обосновали допускането на касационно обжалване с идентични основания по чл.280, ал.2, предл.2 и предл.3 ГПК и по чл.280, ал.1, т.1, и т.3 ГПК. Формулирани са въпроси, част от които относими към основанията по чл.280, ал.2 ГПК, за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС в Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Допустим ли е /налице ли е правен интерес/ иск по чл.440, ал.1 ГПК в случаите, когато предприетите изпълнителни действия са насочени срещу право на парично вземане на длъжника; Процесуално легитимирано ли е дружество по ЗЗД да предяви иск срещу член на дружеството по време на съществуването на дружеството и в тази връзка да получи като дружество по ЗЗД обезпечителна мярка /в случая спиране на изпълнението/ във връзка с този иск; 3. Възможно ли е насочване на принудително изпълнение чрез запор върху банкова сметка, чийто титуляр е дружество по ЗЗД, по време на съществуването на дружеството от кредитор на един от участващите в гражданското дружество правни субекти“. В срока по чл.276, ал.1 ГПК са подадени отговори от „Битулайт“ ООД“ и от името на Дружество по ЗЗД „Консорциум Битулайт 2018“ - чрез процесуален представител адвокат, в които е изразено становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол поради отсъствие на поддържаните основания по чл.280, ал.2 ГПК и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и за неоснователност на частните касационни жалби. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частните касационни жалби са допустими - подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.396, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да се произнесе по подадената от „Битулайт“ ООД и Дружество по ЗЗД „Консорциум Битулайт 2018“ частна жалба срещу определението на Окръжен съд - Пловдив, с което е оставена без уважение молба на частните жалбоподатели за допускане на обезпечение на предявения в производството по т. д. № 16/2025 г. иск, Апелативен съд - Пловдив е приел, че искът, чието обезпечаване е поискано с молбата, е с правно основание чл.440, ал.2 ГПК и има за предмет установяване, че имуществото, върху което е насочено принудително изпълнение в производството по изп. д. № 20248440403605 по описа на ЧСИ С. Я., представляващо 15 % от всички постъпващи средства по банковите сметки на Дружество по ЗЗД (ДЗЗД) „Консорциум Битулайт 2018“, не принадлежи на длъжника по изпълнителното дело „Беличански къщи“ ЕООД. Въззивният съд не е споделил извода на първоинстанционния съд за нередовност на исковата молба поради непосочване на правния интерес от конституиране на физическото лице М. М. като ответник по иска, наред с длъжника по изпълнителното дело „Беличански къщи“ ЕООД. Изложил е съображения, че с оглед задължителната съвместна процесуална легитимация на взискателя и на длъжника като ответници по иск с правно основание чл.440, ал.2 ГПК пасивната легитимация на М. М., а съответно и правният интерес на ищеца от насочване на иска срещу него, произтичат от качеството му на взискател по образуваното срещу длъжника изпълнително дело. Несъгласие е изразено и с извода на първоинстанционния съд за нередовност на исковата молба поради посочване като ищец на ДЗЗД „Консорциум Битулайт - 2018“, заедно с ищеца „Битулайт“ ООД. Без да отрича липсата на правосубектност на гражданското дружество, въззивният съд е изразил разбиране, че за определени действия и при определени предпоставки „условно може да се говори за наличие на „специална“ правосубектност - например за данъчни цели, данъчно облагане и обжалването на данъчни актове“. След като е приел, че в случая дружеството е посочено като ищец „по-скоро поради това, че именно е титуляр на банковите сметки, по отношение на които е наложен запор, а не защото е самостоятелен правен субект“, въззивният съд се е произнесъл, че съществува възможност да се дадат указания на ищеца да уточни причината, поради която дружеството е посочено като ищец, въпреки липсата на правосубектност. При извършване на преценката за вероятна основателност на обезпечавания иск въззивният съд е съобразил спецификите в правната уредба на дружеството по ЗЗД и конкретно правилата на чл.359 - чл.361 ЗЗД, според които всичко, което дружеството придобива от дейността си, е обща собственост на съдружниците, съдружникът може да иска и да получи дела си от общата собственост само при напускане или при прекратяване на дружеството, печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно на техния дял, ако в договора за дружество не е уговорено друго. Приел е, че посочените правила представляват пречка за принудително изпълнение срещу съдружник в дружеството чрез насочване на изпълнение върху банкови сметки с титуляр дружеството за припадаща се на длъжника част от общите парични средства по сметката, съответстваща на дела му от общото имущество, преди напускане на съдружника или преди прекратяване на дружеството. Предвид неделимия характер на общото имущество съдът е счел, че допускането да се проведе принудително изпълнение върху банкова сметка с титуляр дружеството за задължение на един от съдружниците преди прекратяване на дружеството/напускане на съдружника би довело до недопустимия правен резултат съдружникът - длъжник да участва само при разпределение на активите. Като е отчел обстоятелствата, че титуляр на банковите сметки, върху които е наложен запор в производството по изп. д. № 20248440403605 за вземания на взискателя М. М. към длъжника „Беличански къщи“ ЕООД (съдружник в „Консорциум Битулайт 2018“), е дружеството по ЗЗД и че средствата са обща неделима собственост на двамата съдружници, въззивният съд е формирал извод, че преди да напусне дружеството, респ. преди то да бъде прекратено, съдружникът - длъжник не е титуляр на съответстващите на дела му в общата собственост 15 % от постъпващите средства по сметката. В съответствие с този извод въззивният съд се е произнесъл, че са налице предпоставките за допускане на поисканото обезпечение при условията на чл.391, ал.1, т.2 ГПК - срещу парична гаранция в размер на 20 000 лв. Относно предложената в молбата за обезпечение обезпечителна мярка - спиране на провежданото в производството по изпълнителното дело принудително изпълнение срещу „Беличански къщи“ ЕООД, въззивният съд е преценил, че тя надхвърля обезпечителния интерес на ищеца, тъй като ищецът има интерес да обезпечи иска си само до размер на 15 % от постъпващите парични средства по сметките на дружеството по ЗЗД, за което в исковата молба са изложени твърдения, че не принадлежи на ответника - длъжник. Същевременно, позовавайки се на разпоредбата на чл.394 ГПК, въззивният съд е приел, че не съществува пречка да се допусне обезпечение на иска само по отношение на частта, с която се иска да се признае за установено, че 15 % от постъпленията по сметките на дружеството не принадлежат на длъжника в изпълнителното производство, чрез спиране на изпълнението в тази част. В зависимост от изводите, до които е достигнал, въззивният съд е отменил частично определението на първоинстанционния съд и е допуснал обезпечение на предявения от „Битулайт“ ООД и Консорциум Битулайт 2018“ срещу „Беличански къщи“ ЕООД и М. М. иск с правно основание чл.440 ГПК чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 20248440403605 по описа на ЧСИ С. Я. с рег. № 844 на КЧСИ по отношение на 15 % от всички постъпващи средства по банковите сметки на Дружество по ЗЗД „Консорциум Битулайт 2018“ в „Уникредит Булбанк“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД срещу парична гаранция 20 000 лв. По основанията за допускане на касационно обжалване, поддържани от частните касатори М. М. и „Беличански къщи“ ЕООД: В т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че касационно обжалване се допуска по посочен от касатора правен въпрос, който е включен в предмета на делото и е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, ако по отношение на въпроса са изпълнени някои от специфичните изисквания за достъп до касационно обжалване, предвидени в т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода по делото, а не за правилността на обжалвания въззивен акт. След изменението на ГПК от ДВ бр.86/2017 г. касационно обжалване извън основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т. 3 ГПК се допуска и в хипотезите на чл.280, ал.2 ГПК - когато съществува вероятност въззивното решение/определение да е нищожно или процесуално недопустимо, както и когато то е очевидно неправилно. В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните касатори са се позовали на основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК - вероятност обжалваното определение да е процесуално недопустимо, и на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност на определението. Поддържаните основания са аргументирани с доводи, че въззивният съд е допуснал обезпечение на недопустим иск с възприета правна квалификация чл.440 ГПК, предявен от дружество по ЗЗД, което не е правосубектно и не притежава процесуална легитимация за водене на иска, респ. предявен в хипотеза на принудително изпълнение срещу право на парично вземане на длъжника, а не срещу вещ или вещно право. С допустимостта на иска са свързани и първите два въпроса в изложенията, за които е поискано допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. След преценка на данните по делото настоящият състав на ВКС намира, че съществува вероятност обжалваното определение да е недопустимо в частта, с която е допуснато обезпечение на предявения в производството по т. д. № 16/2025 г. на Окръжен съд - Пловдив иск с правна квалификация чл.440 ГПК по молба и в полза на Дружество по ЗЗД „Консорциум Битулайт 2018“ ЕООД. Поради това определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване в посочената част на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка на неговата допустимост. При осъществяване на проверката за допустимост на обжалвания съдебен акт съставът на ВКС съобрази следното: Участието като страна в гражданския исков процес предполага наличие на процесуална правоспособност - чл.27 ГПК. Процесуално правоспособни по правило са физическите лица и юридическите лица, а съгласно чл.27, ал.2 ГПК - и държавните учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджет. Страна - ищец или ответник в исково производство, може да бъде и формирование/образувание, на което е призната процесуална правоспособност със специален закон или с изрична правна норма. В съдебната практика не съществува спор по въпроса, че дружеството по чл.357 ЗЗД, придобило популярност като „дружество по ЗЗД“, не е правосубектно, не притежава процесуална правоспособност и не може да участва като страна - ищец и ответник, в гражданския процес. При възникване на спор защитата на правата и интересите на „дружеството“ се реализира чрез участие на страната на ищеца или на ответника на съдружниците, т. е. на физическите/юридически лица, сключили договора за дружество. Процесуалната правоспособност е абсолютна положителна предпоставка за допустимостта на всеки иск и нейното отсъствие по отношение на дружеството по чл.357 ЗЗД обуславя недопустимост на всеки иск, предявен от и срещу дружеството. В този смисъл е и отговорът на втория формулиран от частните касатори въпрос, относим към допустимостта на обжалваното определение. В исковата молба, по повод на която е образувано производството по т. д. № 16/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив и в която е инкорпорирана молбата за допускане на обезпечение, са посочени като ищци Дружество по ЗЗД „Консорциум Битулайт 2018“ и единият от съдружниците в дружеството - „Битулайт“ ООД. Дружеството с наименование „Консорциум Битулайт 2018“ не е правосубектно и не притежава процесуална правоспособност, поради което както предявеният от негово име иск, така и молбата за обезпечение на иска, са недопустими. Въззивният съд е констатирал липсата на правосубектност, но въпреки това е допуснал поисканото обезпечение в полза на неправосубектния ищец. Предвид изложеното, обжалваното определение е недопустимо в частта, с която е допуснато обезпечение на предявения от Дружество по ЗЗД „Консорциум Битулайт 2018“ иск, и следва да бъде обезсилено, а производството по подадената от името на дружеството молба за допускане на обезпечение да бъде прекратено. По отношение на останалата част от обжалваното определение, с която е допуснато обезпечение на предявения от „Битулайт“ ООД иск, не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Неоснователно е искането на частните касатори за допускане на касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.2, предл.2 и предл.3 ГПК, подкрепено с доводи за недопустимост на обезпечения иск. Тезата на касаторите за недопустимост на иска се основава на разбирането, че искът по чл.440 ГПК е допустим способ за защита само в случаите на предприети изпълнителни действия, насочени срещу вещ или ограничено вещно право, не и срещу парично вземане. Преценката дали предявеният иск е допустим от гледна точка на претендираното или отричано субективно материално право по правило се извършва от сезирания с иска съд. В случая на етапа, в който се намира производството, първоинстанционният съд е преценил, че искът е допустим. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е споделил тази преценка, без да се произнася при какви предпоставки - от гледна точна на обекта на принудително изпълнение, е допустимо да се води иск по чл.440 ГПК. С оглед мотивите на въззивния съд не може да се приеме, че съществува вероятност въззивното определение да е недопустимо или че то е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Доколкото въззивният съд не е излагал правни съображения по въпроса в кои случаи насочването на принудително изпълнение може да се оспорва с иск по чл.440 ГПК, поставеният в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК първи въпрос не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК - да е обуславящ за постановения с обжалваното определение правен резултат, и не може да предпостави допускане на касационно обжалване. По отношение на въпроса не е доказана и специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка, обоснована от частните касатори с постановките в Тълкувателно решение № 3/2015 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. С цитираното тълкувателно решение - т.4, е формирана задължителна практика на ВКС по конкретен правен въпрос, а именно „Допустим ли е искът по чл.440 ГПК (чл.336 ГПК (отм.)) за третото лице, намиращо се във владение на имота, върху който е насочено принудително изпълнение, съответно правомощията по чл.435, ал.4 ГПК (чл.332, ал.2 ГПК (отм.) изключват ли правния му интерес от този иск“. Правните разрешения, които са залегнали в съобразителната част на тълкувателното решение и на които частните касатори са се позовали избирателно, са относими към отговора на поставения за тълкуване въпрос и от тях не могат да се черпят общи аргументи за приложното поле на иска по чл.440 ГПК. Предвид изложеното, неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по формулирания в т.1 от изложенията въпрос. Последният поставен от частните касатори въпрос не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК. При разглеждане на молбата за допускане на обезпечение въззивният съд не е обсъждал допустимостта на предприетото срещу ответника в качеството му на съдружник в дружество по ЗЗД принудително изпълнение. Решаващата дейност на въззивния съд е ограничена до предпоставките за допускане на обезпечение чрез спиране на вече започнато принудително изпълнение, чиято допустимост/законосъобразност е извън предмета на обезпечителното производство. Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационно обжалване и е безпредметно да се обсъждат доводите в изложенията, с които е аргументирана допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По изложените съображения определението по в. ч. т. д. № 25/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив не следва да се допуска до касационно обжалване в частта, с която след отмяна на определение по т. д. № 16/2025 г. на Окръжен съд - Пловдив е допуснато обезпечение на предявения от „Битулайт“ ООД против М. М. и „Беличански къщи“ ЕООД иск с правна квалификация чл.440, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,