Определение № 141 от 30.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 23/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК, в него е направено искане за спиране на производството и предложение за постановяване на тълкувателно решение на основание чл.292 ГПК. С определение № 16 от 18.02.2013 г. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение от 14.06.2012 г. по гр.д. № 3653 /2008 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „а” г.о., с което въззивният съд е отхвърлил искове на [фирма] срещу [фирма] по чл.108 ЗС, 59 ЗЗД и е оставил без разглеждане частичен обратен иск на [фирма] срещу [фирма] за обезщетение за имуществени вреди. Касационно обжалване е допуснато по следните процесуалноправни въпроси: дали в производството по иск с правно основание чл.108 ЗС, основан на твърдения, че ищецът е собственик на недвижим имот, който е апортиран (внесен като непарична вноска) в търговско дружество от друго лице – несобственик, е допустимо инцидентното установяване, че апортът не е бил извършен от собственика или такова установяване е недопустимо и може да бъде извършено единствено чрез предявяване на иск по чл.431,ал.2 вр. чл.97,ал.1 ГПК (отм.), вр. чл.498 ГПК (отм.), за които е прието, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с приетото в посочените от жалбоподателя решение № 141 /04.06.2012 г. по т.д. № 829/2010 г. на ВКС, І т.о., и решение № 20 /04.06.2012 г. по т.д. № 1084 /2010 г. на ВКС, І т.о., постановени от един и същи съдебен състав по реда на чл.290 ГПК, което представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. В проведеното на 15.05.2013 г. съдебно заседание новият процесуален представител на [фирма] твърди, че правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване поради констатирано противоречие с две решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, са разрешени в съответствие с решение № 150 /10.11.2009 г. по т.д. № 766 /2008 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 151 /10.11.2009 г. по т.д. № 811 /2008 г., на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК; че съставът на ВКС следва да констатира че двете двойки съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, са с напълно изключващо се съдържание и съгласно т.2 от ТР № 2 /2011 г. на ОСГТК да спре производството по делото и да направи предложение за постановяване на тълкувателно решение. За да се произнесе по искането, настоящият състав следва да сравни правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване по двете двойки търговски дела и разрешенията на тези въпроси в тълкувателната част на мотивите. При сравнението настоящият състав установява следното: По първите две решения: По т.д. № 829 /2010 г. на ВКС, І т.о., касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: С предявения иск по чл.108 ЗС, по който се твърди нищожност на апортна вноска, не се ли цели заобикаляне на установения в закона срок по чл.70, ал.2 ТЗ за предявяване на специалния иск по чл.70,ал.1 ТЗ за недействителност на учредяването на търговско дружество, ако недвижимият имот, предмет на апорта, представлява учредителна вноска за дружеството, в чийто капитал се внася имотът, т.е. допустим ли такъв иск?” и на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК за проверка на допустимостта на въззивния акт, в частта, с която спрямо ответника ...ТТК АД е уважен искът по чл.108 ЗС По т.д. № 1084 /2010 г. на ВКС, І т.о. касационно обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: Дали наличието на влязло в сила решение, с което е прогласена нищожността на вписването на учредителната вноска влече след себе си нищожност на самия апорт при условие, че с влязло в сила решение не е обявена недействителност на учреденото дружество със специалния иск по чл.70 ТЗ, нито е обявено за нищожно волеизявлението за внасяне на апорта чрез иск по чл.26 ЗЗД, нито е отменено решението на управителния орган по чл.74 ТЗ. В отговор на изведените въпроси е прието, че: Исковете за собственост по чл.97,ал.1 ГПК (отм.) и чл.108 ЗС е допустимо да се основават на твърдения, че ищецът е праводател на ответника и прехвърлителната сделка – непарична вноска (апорт), е нищожна, като ищецът следва да изложи основания за нищожност, каквото може да бъде твърдение за нищожност (порок) на волеизявлението за извършването на апорта като сделка, освен ако нищожността не е прогласена със сила на пресъдено нещо в отделен процес между страните., както и че нищожността по чл.26 ЗЗД би могла да бъде установявана инцидентно, когато (с иска за собственост) бъдат наведени основания за това. Исковете за собственост по чл.97,ал.1 ГПК (отм.) и чл.108 ЗС с посочените основания (с предмет недвижим имот, апортиран в капитала търговско дружество, по който се твърди нищожност на апортната вноска), са допустими и не целят заобикаляне на установения в закона срок по чл.70, ал.2 ТЗ за предявяване на специалния иск по чл.70,ал.1 ТЗ за недействителност на учредяването на търговско дружество. По вторите две решения: По т.д. № 766 /2008 г., на ВКС, ІІ т.о. касационно обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса: за активната легитимация на ищцовата страна (която) е от значение за изхода на спора, предвид правното основание на предявения иск (по-нататък е посочено, че то е по чл.59 ЗЗД)) и поддържаното от ищеца твърдение, че е придобил 4 /5 ид. части от ползвания от ответника недвижим имот по силата на извършения апорт в капитала на дружеството, и по този въпрос липсва трайна практика на ВКС. В отговор на изведения въпрос е прието, че: Действието на позитивното регистърно решение обвързва всички, включително и съда до момента на неговото заличаване в търговския регистър по реда на чл. 498 ГПК (отм.), аналогични чл.604 ГПК и чл.30,ал.1 във връзка с чл. 29 и 14 ЗТР, въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл.97,ал.1 във връзка с чл.431,ал.2 ГПК (отм.), сега чл.124,ал.1 във връзка с чл.537,ал.2 ГПК, респективно чл.29,ал.1 във връзка с чл.30,ал. 1 ЗТР. Този иск е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство и неговата правна последица е заличаване на вписаното обстоятелство. Провеждането на самостоятелен иск е необходимо поради това, че искът е от компетентността на окръжен съд съгласно чл.80,ал.1,б.„г” ГПК (отм.) и чл.29,ал.2 ЗТР и за заличаването на вписаното обстоятелство разпоредбата на чл.498 ГПК (отм.) и чл.30,ал.1 ЗТР изискват влязло в сила решение, произнасяне с диспозитив, което не може да се постигне чрез възражение за недопустимо, нищожно вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство. В този смисъл е задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по т. дело № 1 /2002 г., ВКС, ОСГК. Следователно до заличаване на вписания с решение от ..... по ф. дело № .... на СГС, ФО апорт по предвидения процесуален ред позитивното регистърно решение установява правото на дружеството върху непаричната вноска. Поради това валидността на вписания апорт не може да бъде предмет на проверка в настоящия исков процес по възражение на ответника. В този смисъл доводът на ответника, че поради преюдициалния характер на правоотношението относно правото на собственост съдът може да извърши преценка дали фактическият състав на апорта е осъществен, дали апортът е породил своите правни последици, е неоснователен. По т.д. № 811 /2008 г., на ВКС, ІІ т.о. касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за активната материалноправна легитимация на ищеца във връзка с извършената апортна вноска на процесната идеална част от недвижимия имот (който) е от значение за изхода на спора, предвид правното основание на предявения иск (също чл.59 ЗЗД) и поддържаното от ищеца твърдение, че е придобил 4 /5 ид. части от ползвания от ответника недвижим имот по силата на извършения апорт в капитала на дружеството, и по този въпрос липсва трайна практика на ВКС. В отговор е прието същото, като по горното дело. Видно от сравнението, правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване по двете двойки съдебни решения, са различни, поради това са различни и отговорите на въпросите. Също така: по първите две решения са разгледани искове за собственост, по вторите – за обезщетения по чл.59 ЗЗД. В първите две двойки решения е прието, че искове за собственост могат да се основават и на твърдения за нищожност (като порок) на волеизявлението за извършването на апорта като сделка, каквато (нищожност) е предвидена в чл.26 ЗЗД, и че тази нищожност (по чл.26 ЗЗД) би могла да бъде установявана инцидентно, когато (с иска за собственост) бъдат наведени основания за това. Във вторите две двойки решения е прието, че за изхода от спора по искове с правно основание чл.59 ЗЗД е от значение активната легитимация на ищеца (да установи правото си на собственост), което при твърдения за пороци на извършен апорт чрез позитивно регистърно решение, следва да стане чрез провеждане на иск с правно основание чл.97,ал.1 във връзка с чл.431,ал.2 ГПК (отм.), сега чл.124,ал.1 във връзка с чл.537,ал.2 ГПК, респективно чл.29,ал.1 във връзка с чл.30,ал. 1 ЗТР, който (иск) е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство и неговата правна последица е заличаване на вписаното обстоятелство. Във вторите две двойки решения не се разглеждат искове за собственост, но въпросът за собствеността е преюдициален и е разгледана възможността пороците на извършен апорт (непарична вноска) да бъдат разгледани въз основа на възражение. В обобщение може да се приеме, че в двете двойки съдебни решения са допуснати до разглеждане различни правни въпроси и са дадени отговори на различни правни въпроси, съответно и разрешенията на правните въпроси (отговорите) са различни, но не са противоречиви (в двете двойки съдебни решения не се съдържат различни разрешения на идентичен правен въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване). Не се установяват несъвпадащи становища относно смисъла и съдържанието на една и съща правна норма, които да се съдържат в тълкувателните части на мотивите на посочените две двойки решения по чл.290 ГПК. Воден от горното и съдът