Определение № 315 от 18.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1837/2018 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от А. Е. А. и Л. М. А., двете от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Боева против определение № 36 от 23.01.2018г. по ч.гр.д.№ 42/2018г. на ВКС, с което е оставена без разглеждане частната им касационна жалба с вх.№ 36894/20.03.2017г. против определение № 838 от 10.03.2017г. по ч.гр.д.№ 150/2017г. на САС. Считат същото за незаконосъобразно и искат да бъде отменено, като съдът се произнесе по съществото на спора. Считат, че допустимостта на спора, произтича от функцията на върховната инстанция да осъществява върховен надзор за точно и еднакво прилагане на закона. Ответната по жалбата страна„Обединена Българска банка“АД счита частната жалба за неоснователна. С определение № 167 от 18.05.2018г. производството по делото беше спряно до постановяване на тълкувателно решене по т.д.№ 2/2018г.на ОСГТК на ВКС. Към настоящият момент същото е постановено, което налага възобновяване на производството и произнасяне по жалбата. А. Е. А. и Л. М. А. са подали частна касационна жалба против определение № 838 от 10.03.2017г. по ч.гр.д.№ 150/2017г. на САС, с което е потвърдено разпореждане на СГС по гр.д.№ 14958/2015г. за връщане пред вид цената на иска, на основание чл.280, ал.2, т.1 ГПК и търговският характер на делото, на подадената касационна жалба срещу постановения въззивен акт. Съставът на ВКС е оставил без разглеждане жалбата им поради недопустим предмет, с мотив че апелативният съд действа като контролно отменителна /а не като въззивна инстанция/. Целта на изменението на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК /ДВ бр.50/2015г./ е на апелативния съд да се възложи компетентността, която до този момент беше на ВКС и тя изключва корелативното тълкуване на чл.274, ал.3, т.1 ГПК според което контролно-отменителните определения на апелативния съд по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК са допустим предмет на частна касационна жалба. Тези мотиви не могат да бъдат споделени пред вид приетото тълкувателно решене № 2 по т.д.№ 2/2018г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно същото - само определението на апелативен съд по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция не подлежи на касационно обжалване. Това разрешение, обаче, не важи за актовете, с които окръжният съд осъществява действия по администриране, какъвто е процесния акт за връщане на касационна жалба. При постановяването на разпореждането за връщане на касационна жалба, в случая – СГС –не е действал като въззивна инстанция, актът му не попада в приложното поле на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК и не е подлежал на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а пред Върховния касационен съд. Изложеното налага отмяна на обжалвания акт и връщане на делото на състава за произнасяне по подадената частна касационна жалба, с която е бил сезиран. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд