Определение № 1315 от 20.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 888/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. О. - чрез пълномощник адв. А. Л. от САК, срещу решение № 6681 от 22.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 11466/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20026198 от 31.03.2022 г. по гр.д. № 3060/2021 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение е осъден В. О. да заплати на „Ассент суис бизнес мениджмънт“ АД - търговско дружество, регистрирано в Конфедерация Швейцария, на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД вр. чл.87, ал.1 ЗЗД сумата 7 200 евро, представляваща авансово платено възнаграждение по развален договор за изработване на интернет базирана арт платформа, която е следвало да бъде ползвана в рамките на Конфедерация Швейцария, ведно със законната лихва от 19.01.2021 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 1 563.28 лв. - съдебни разноски. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски. В приложено към жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като бланкетно се сочи и очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд решение - основание за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Ассент суис бизнес мениджмънт“ АД - чрез пълномощник адвокат Г. И. от САК, който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, съответно за неоснователност на касационната жалба, и претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока за обжалване по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения: С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (ред. ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предмет на обжалване с касационната жалба е решение на въззивен съд, с което е разгледан иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД вр. чл.87, ал.1 ЗЗД за връщане на авансово платено възнаграждение по развален неформален договор, с който дружеството - ищец е възложило на ответника изработването на интернет базирана арт платформа, предназначена за ползване на територията на Конфедерация Швейцария. Ищецът е търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ, а договорът, по повод на чието разваляне се претендира търсената с иска сума, е сключен във връзка с търговската му дейност, което предопределя търговския характер на възникналия между страните правен спор. Цената на иска, посочена в исковата молба и останала непроменена в хода на процеса, е 7 200 евро (с левова равностойност 14 081.97 лв.). Предвид търговския характер на спора и цената на предявения осъдителен иск, която е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела - 20 000 лв., решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба е процесуално недопустима. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1 ГПК не обуславят допустимост на касационното обжалване, след като по силата на изрична законова разпоредба - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението е изключено от обхвата на касационния контрол. По изложените съображения касационната жалба на В. О. срещу решение № 6681 от 22.12.2023 г. по в. гр. д. № 11466/2022 г. на Софийски градски съд следва да бъде оставена без разглеждане. С отговора по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касация „Ассент суис бизнес мениджмънт“АД е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС, като е представил договор за правна помощ от 03.04.2024 г., сключен с адвокат Г. И. от САК. В чл.3 на договора е уговорено, че за процесуално представителство пред ВКС дружеството - доверител ще заплати по банков път на адв. И. адвокатско възнаграждение в размер на 1 670 лв. в 7-дневен срок от подписване на договора. По делото не са представени доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение до момента на постановяване на настоящото определение. Поради това и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС поисканите от ответника по касация разноски не следва да се присъждат, тъй като не е доказано реалното им извършване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение